(5) ЗАХАРИ ПЕТРОВ МИЛЕНКОВ - ПРОФЕСИОНАЛНА АВТОБИОГРАФИЯ - ЧАСТ ПЕТА

След стабилизиране на работата в сектор „Златен фонд”, насочих своите усилия за организиране на работата със Златните фондове на Районните радиостанции, които по това време, след 1981 година, бяха пет на брой. Целта ми беше всички тях да свържа в един професионално работещ национален, макар и ведомствен, звуков архив. Една задача, която си бях формулирал още в Дипломната работа в АОНСУ. 

Всяка от Районните радиостанции беше си създавала своя сбирка „Златен фонд”, описана и съхранявана с много любов ,но много любителски, за което нямаха вина и заслужаваха поклон. Но професионалната работа налагаше няколко основни стъпки пред мен – запознаване със състоянието на тези Златни сбирки и тяхното оптимизиране по отношение на съдържанието им, убеждаване на съответните ръководители на Районните радиостанции в необходимостта от определяне на подходящи по квалификация и отговорност специалисти от съответната РРС за работа със Златните им фондове, запознаването им с изискванията на Регламента и обучението им за работа с тези звукови документи. Част от тези тяхни специалисти обучихме в Радиото при нас в София, а други обучавах на място. Но постепенно постигнах необходимата отговорност и професионализъм в отделните Районни радиостанции. Всички те започнаха да полагат посилни усилия за своите сбирки. Най-пълноценно по това време работеше РРС в Шумен! 

Започна въвеждане на информацията и за техните звукови документи в месечните информационни бюлетини, които издавахме и всички редакции в цялата система на Българското радио вече можеха да дават заявки за необходимите им записи, независимо къде се намираха за съхранение. Това естествено обогати предлаганите за програмите в София и страната (РРС) звукови документи.

Особено трябва да отбележа значителната помощ и доверие към мен от страна на Техническия директор инж. Иван Симов. Той беше подкрепил моята кандидатура за ръководител на „Златния фонд”. Когато пристъпихме към изграждане на специализирана реставрационна апаратна на „Златния фонд”, той прие моята концепция и осигури професионалното й изграждане и оборудване с необходимата скъпа апаратура. 

Старата импровизирана и новата реставрационна апаратна на „Златния фонд”.

Пак на него дължим продължаването на изпълнението на заповедта на предният технически директор инж. Дончо Дончев и за предоставяне на най-качествените магнитофонни ленти за нови фондови записи и презаписи за Златния фонд. С тази заповед инж. Дончев беше потърсил и съдействие от всички колеги, главно от “Студиен звукозапис”, за отделяне на ценни звукови документи за Златния фонд при презаписите на лентите от фонотеката.

Инж.Симов прие моето предложение студио „Памет” на ул „Аксаков”, което премина към „Златния фонд”, да бъде преоборудвано с професионална апаратура за записи за Златния фонд. След време в него направих и последния в живота му запис със спомени на дългогодишния главен инженер на Радиото Асен Маринов. Запис, който добави ценни сведения за историята на Радио София преди и след 9.9.1944 година и за личността на инж. Маринов.

Инж.Маринов – специалист със значителни заслуги за Радио София, преди и след 9 септември 1944 година, на разходка в планината.

Доверието на инж.Симов към мен се изрази и в заповедта му от 20.11.1985 година, с която бях назначен и за заместник ръководител на най-многобройния отдел в Радиото – направление „Студиен звукозапис” с численост над 120 души. Със същата заповед и длъжност беше назначен и ръководителят на Музикалния сектор Христо Ковачев. Съвместната ни работа с ръководителя на направлението инж.Ивайло Минков беше полезна и коректна. 

Христо Ковачев във втората моно апаратна на Първо студио.

С инж.Ивайло Минков след години в залата на Музея

По мое предложение в нашето направление започна за първи път в Техническа дирекция прилагане на специална компютърна програма (разработена по мое предложение от моя син Петър, още ученик в гимназията) за ежемесечното изчисляване на допълнителното трудово възнаграждение известно като „Безаварийни”. До тогава тези изчисления отнемаха всеки месец много време и нерви на ръководствата на отделите на Техническа дирекция. Този софтуер не след дълго време беше приложен и от останалите отдели на Техническа дирекция. 

Работното ми време се раздели на две части – до 12 ч. в „Студиен звукозапис”, след 12 ч. в „Златния фонд”. Натоварването ми нарастна значително, но ми даваше възможност не само да съм полезен, но и да трупам управленски опит.

Ще споделя един вълнуващ за мен спомен от тези години, свързан с работата ми в „Златния фонд” и с негови приятели от външни ведомства. Едно от тях беше Музеят „Никола Вапцаров” и специалистът в него Венета Петрова. От нея знаех, че Вапцаров е участвал в един радиоконкурс за написване на радио пиеса. През 1983 година е открит и текстът на тази първа негова радиопиеса „Бент” Издирваше се информация за резултатът от този конкурс.

От другари на Вапцаров се споменавало за негово участие и във втори такъв конкурс, но до този момент – 5 февруари 1987 година нищо не беше известно. За мое щастие, успях да попадна на публикация от 1947 година, на заключителната сцена на тази втора радиопиеса на Вапцаров, озаглавена от него „Очакване”. Конкурсът е бил обявен на 23 юли 1939 година и мотото на пиесата е Б-38. Макар и не цяло, но успях да върна в обществото още едно произведение, при това радиопиеса, на Никола Йонков Вапцаров. При допълнителните си издирвания не открих повече от пиесата и за нея. Но на 26 април 1987 година откритият откъс прозвуча в „Неделен салон” на програма „Христо Ботев” на БР.

Особено място в моята работа като ръководител на звуковия архив „Златен фонд” на Българското радио заемаше отношението и сътрудничеството с Главното управление на архивите към Министерския съвет. По това време негов ръководител беше проф. Дойно Дойнов, а по-късно – проф. Кръстю Гергинов. Ръководител на направлението за „Кино, фоно, фото и машиночитаеми документи” беше Мая Бурмова. Работата с държавните архиви се определяше от Закона за архивите и се конкретизираше от специален Регламент, които през тези години беше създаден. Като специалист по звукова документалистика бях привлечен при създаването на раздела за фонодокументи. Гласувано беше доверие на нашия опит за работа със звуковите документи от Златния фонд на Българското радио и до голяма степен информацията от нашия Регламент беше използвана в раздела за фонодокументи на Регламента на Главното управление на архивите към МС. Бях поканен и участвах със свой доклад в научна конференция и други мероприятия в системата на Главното управление.

След време, със заповед на проф. Дойно Дойнов, станах и член на Централната оценителна комисия на Главното управление на архивите като единствен специалист за фонодокументи. Това ми позволи по-късно да убедя Комисията да откупим от частно лице-колекционер и съхраним за поколениета може би най-старата колекция от грамофонни плочи с изключителни български изпълнители от годините около 1900 –та. Тези плочи бяха закупени и предадени за съхранение на Златния фонд на Българското радио в Лентохранилището в Боровец.

Една среща след години с проф. Дойно Дойнов.

Законът за архивите по това време повеляваше всички фонодокументи, които отговарят на критериите за държавно съхранение, след изтичане на 10-годишен период, да бъдат предадени на единствения държавен, но киноархив! Това означаваше звуковите документи от Златния фонд на Българското радио да започнем да предаваме на Киноархива – Радиото да се лиши от своите най-ценни звукозаписи и още – те да се предадат на архив, който нямаше нито условия, нито специалисти за работа с главно магнитни звуконосители! Това означаваше на практика след не много време България да загуби своя звуков архив! 

След като имах вече зад гърба си един професионален звуков архив – „Златния фонд” (Радио София и Районните радиостанции) си позволих да поискам среща с Началника на Главното управление на архивите при Министерския съвет професор Дойно Дойнов. Изложих му моето виждане, за това как да се реши проблемът - да се укрепи законодателно Златният фонд на Българското радио, той да съхрани своите звукови документи и да започне да изпълнява функциите на Държавен звуков архив. Той вече работеше в системата на БР като такъв национален, професионален, но все още ведомствен, звуков архив. Професор Дойнов прие моето предложение и даже ме помоли да го повторя пред неговите сътрудници, които повика в кабинета си. Това предложение получи своето официално признание с изменението на Закона за държавния архивен фонд от 1987 година и Правилникът за приложението му от 1989 година. Златният фонд на Българското радио стана АРХИВ С ПОСТОЯНУЕН СЪСТАВ НА ДОКУМЕНТИТЕ си и ОРГАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД ЗА ФОНОДОКУМЕНТИ! 

Публикация във вестник „Труд”.

По разпореждане на проф. Дойнов, при нас в Радиото започнаха да изпращат инвентарните дневници (най-основния документ на един архив) на ОДА (Окръжните държавни архиви). Аз и моите колеги трябваше да преценим, кои звукови документи, съхранени по места, имат качества за централизирано държавно съхранение и да ги изискаме и съхраним в лентохранилищено на БР в Боровец. Това означаваше и пряка възможност да ги ползваме в радиопрограмите. 

В организацията на тези нови функции на „Златния фонд” участвах с тогавашния Директор на БР Александър Владков в редица срещи с Кръстю Гергинов - новия ръководител на Главното управление на архивите и Мая Бурмова. 

Тук мога да споделя десетки документи за сътрудничеството ми с Главното управление на архивите и неговите ръководители през годините. Сътрудничество, което продължава и до последните години. През месец декември 2018 година Музеят за история на радиото „Проф. д-р Веселин Димитров” организира кръгла маса посветена Радиото и на историята, проблемите и бъдещето на Звуковите архиви. Със свой доклад участваха и колегите проф. Кръстю Гергинов и Мая Бурмова.

Вероятно това е дало основание на Ал.Владков, години след своето пенсиониране, в интервю да посочи като връх в своята изключителна професионална кариера моят принос за спасяването и съхранението на Златния фонд на Българското радио и превръщането му в Звуков архив на България. Промяната през ноември 1989 година внесе корекция и по-късно Златният фонд на БР престана да е орган за управление на държавния архивен фонд. Остана само най-важното – АРХИВ С ПОСТОЯНЕН СЪСТАВ НА ДОКУМЕНТИТЕ
и започна да изпълнява функциите на ДЪРЖАВЕН ЗВУКОВ АРХИВ! Златния фонд остана заслужено във владение на Българското радио! 

Александър Владков, след години, в залата на Музея за история на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров”. При това гостуване направих 5 часа запис на негови спомени. Този ден се разделихме с обещание втората част на спомените му да запишем в близко време. Но животът отсъди друго...