Искам да продължа спомените си с демонстрацията на един видеозапис от предаването на Детелина Стаменова и Рая Караджова по радио „Алма Матер” от покривната площадка на Факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския университет. Това е един весел щрих от живота на нашите студенти по радиожурналистика и признание за желанието на двете момичета да търсят нещо ново, пък било то и така екстремно. Към края на заснетия видеооткъс от тяхното предаване , към тях поднася своя диктофон момиче с разкошна „, старо злато”, коса – Мила Младенова. По това време тя вече работеше в Радио София. А преди време, когато беше още наша студентка, беше партньор по глас на сина ни Петър за правене на рекламни клипчета при нужда.
При друго свое предаване от улиците на София (тогава още нямаше мобилни телефони), те – РиД бяха измерили времето, което им трябва за да се придвижат от един уличен (работещ) телефон до друг и бяха подбрали музикални парчета с точно такова времетраене, които аз да пускам в тяхното предаване, а те от набрания следващ уличен телефон да направят своето поредно включване. Сега, като си помисля, как съм им се „връзвал” на лудориите...Но те също съзнаваха това – ето две страници от тяхно писмо до мен:
Написано от ръката на Детелина, под зоркия поглед на бъдещата адвокатка Рая!
След време те работиха и в радио „ФМ плюс” и отново бяха измислили нещо неочаквано – били поканили един алпинист, когото Детелина интервюирала висейки заедно с госта отвъд сградата, край стената, на алпинистки въжета. На пулта е била Рая Караджова, а жичния микрофона – в ръката на Детелина.
В друго предаване, в един изключително горещ летен ден, посрещнали в студиото своя гост-събеседник Слави Трифонов, облечени само в едни ефирно прозрачни одеяния...На госта „увиснало ченето” по думите им, при тази гледка. А из апаратната се разхождало необезпокоявано куче – дакела на Детелина. Аз също съм го виждал там.
Пак те направиха едно цяло свое предаване, с гост проф. Веселин Димитров, използвайки само един микрофон – първия микрофон на първото радио в България – „Родно радио”. Въгленов, от мрамор, съхранен от инж. Асен Маринов и възстановен от нас с Христо Здравков. Налагаше се да напълним микрофона с въгленови микрофонни зрънца, загубени през годините. Колега от Телефонната централа на БР на „Драган Цанков” 4 ми даде за целта една торбичка с бракувани телефонни капсули от телефоните на сградите на Радио София. След това внимателно ги разтворихме и малко по малко събрахме необходимото голямо количество зрънца за да напълним стария, въгленов микрофон, дарен от „Филипс” на „Родно радио”. Него вече ви показах.
Но да се върнем към предаването от покрива на Факултета – гледайте:
И още един видеозапис – строителните работи при изграждането на двете ефирни радиостудиа на партера на сградата на ФЖМК. Тук главен „актьор” е колегата Христо Здравков, който не се довери на неуките работници на фирмата от Самоков ( беше спечелила при избор на фирма с най-ниска предложена цена) при монтирането на силнотоковата инсталация на студиата. Същите, от които и до сега работят колегите при своите делници в ефира на Университетското радио „Алма Матер” – „Класик ФМ”. Във видеото се мяркат и два-трима от работниците на самоковската фирма, които бяха най-силни в правенето на...дупки в дебелите стени на сградата с кирка – „Кажи бате, къде искаш”...Имах голям късмет, че видях прокарването на проектирания кабелен канал в пода на всичките помещения на студиата (вижда се за момент във филма), преди да го покрият с цимент. На едно място им се „опънал” един голям камък на пода и те го „прескочили” без да стиковат тръбите...Ако кабелния канал останеше така, зациментиран, имаше да се мъчим без да успеем да прокараме нашия сноп ТЧП кабели при окабеляването между студийните обекти! Техният шеф даже не знаеше, какво е това „окачен акустичен таван”, когато дойде ред да се изградят таваните на студиата. Наложи се да го отведа до още неразрушеното напълно старо първо студио на първия етаж, да се качим на двойна стълба и да му покажа да види, какво е това „чудо”, което беше обещал в офертата си да направят...
Скоро следва 11 част от моите спомени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар