По времето на работата ми като Технически директор на „Експрес” получих предложение да проектирам и изградя едно необикновено радио – първото в България православно църковно радио и при това в един манастир в планината над град Бобошево. На игумена на манастира „Св.Иоан Рилски” отец Поликарп съм бил препоръчан от мой студент, който по-късно стана главен редактор на новото православно радио „Сион”.
На близки приятели може би се струва странно, че двама комунисти се заемат да помагат на Църквата. Но за нас с Христо Здравков това беше задължително. В болните преломни години в които живеем, много българи бяха загубили „националната посока”, търсеха помощ и лек! И религията, този „опиум за народа” също може да лекува, да помага и да закриля не малко българи от външния користен натиск!
За нас с колегата Здравков, тази покана ни амбицираше и със специфичните технически трудности за реализацията на тази задача. Като начало – Манастирът не разполагаше с електрозахранване и се наложи да работим използвайки електроагрегат по няколко часа в денонощието.
Първата пещера, в която (по предания) се е отделил от светския живот Свети Иван Рилски. Пещерата се намира наблизо над манастира.
Игуменът отец ПОЛИКАРП
Христо Здравков, отец Поликарп и аз пред най-старата част на манастира „Св.Иван Рилски” в планината над град Бобошево.
За мен и колегата Христо Здравков дните, в които работихме в манастира ни дадоха много любопитни наблюдения за живота на монасите в един така строго регламентиран мъжки манастир. Един пример - споделих с отец Поликарп притеснението ми, че когато обядвахме в столовата заедно с него и монасите, един монах, прав, четеше нравоучителни текстове! Струваше ми се, че той е едва ли не наказан – ние се храним пред очите му, а той чете...Отец Поликарп ме успокои – този монах вече се е нахранил. И всеки ден „четецът” се сменя. Така вече не ми пресядаха залците. А за залците - монасите получаваха месо (само риба) в един ден от седмицата!
Радиото оборудвахме с най-модерна студийна техника, професионални микрофони и светлинна и звукова сигнализация за управление и в двете студия. Своята дейност то реализираше в Интернет в очакване на честота от Комисията за ефирно излъчване. Беше извършено и предпроектиране на точката за място на ефирните съоръжения – предавател, антена и др.
Ефирната апаратна в сградата на манастира.
Продукционната апаратна и студийните прозорци към студиото и ефирната апаратна.
Микрофонното помещение е разположено между двете апаратни и е свързано с тях с два студийни прозореца.
Специфичните стойки на микрофоните, които избрах, позволяваха да се записват и прави участници, когато пеят около масата. Акустичната обработка на помещенията и студийните прозорци също бяха оптимални като материал и изпълнение.
Студийната маса носеше отдолу професионален многоканален усилвател за слушалки.
В лявия ъгъл на стената под външните прозорци имаше малко комутационно поле, с което комутирахме микрофонните канали и сигнализацията към едната или другата смесителни маси. От това място тръгваха линиите към другото ни микрофонно помещение – залата на църквата. Тези кабели прокарахме в специален канал под земята между двете сгради. Крайният резултат ентусиализира монасите и послушниците. Те всички бяха по-млади от игумена отец Поликар. По това време той беше на 28 години...
Първите двама звукорежисьори – послушници в манастира.
Отдалечеността на студиата – манастир в планината, след време наложи да проектирам и изградим още един апаратно-студиен комплекс в центъра на София. Той разполагаше също с ефирно студио с най-модерно оборудване и продукционна апаратна. Излъчването на програмата в Интернет се пренесе от манастирския комплекс в софийския апаратно-студиен коплекс. На пулта работеха мои ученици от Факултета по журналистика на Софийския университет.
Софийсското студио на радио „Сион”. Беше изградено в един апартамент на партера на сграда, разположена много близо до централното студио на радио „Дарик”.
От Сдружението, което подпомагаше финансово игумена отец Поликарп, беше закупено едно частно ефирно радио в град Дупница, в усъвършенстване на неговата техническа и софтуерна база и при страителството на ново студио оказах търсената помощ.
Новото студио в Дупница започваше да се създава.
Отец Поликарп пред микрофон на радио „Експрес” в Продукционната ни апаратна.
Най-старата част на манастира.
Църквата снимах при изгрев слънце...
За съжаление – НЕДОЧАКАХА!
За мен няма полезно за обществото обяснение на този факт. Честоти бяха раздадени за жалки програмни намерение, но за първото радио на Българската православна църква – НЕ!
Така се случи, че с Христо изградихме озвучаването и на една църква в Перник – подбрах хубав смесителен пулт с вграден стереоусилвател, подходящи ВГ боксове, включително и за отвън. Както ми обясниха, има църковни празници, когато църквата не само е пълна, но и има много посетители, които остават отвън. А имало момент, когато свещениците повеждат хората на шевствие около църквата, пеейки. Тогава ще им бъдат „добре дошли” безжичните, радиомикрофони, с които оборудвахме свещениците. Разделихме се с най-добри чувства – бяха доволни!
И още един интересен църковен обект, в който проектирах и изградихме звукозаписно студио. В централната католическа църква в София. Нова сграда, но не бяха помислили за специално помещение за студио. А както мнозина знаят, в тези църкви има концерти с модерни музикални форми, но с религиозно съдържание. Ръководителят на тази църква, поляк, запален музикант, ме помоли да направя възможното в едни сутеренни помещения да изградим там студиото. При това оборудването трябваше да бъде дигитално и с възможност да се води едновременно и предаване по интернет. Предлагам ви снимки на вече готовото звукозаписно студио. Всички желания бяха максимално добре изпълнени! Само студийният прозорец се разделя от една носеща колона...В апаратната имаше (скоро не съм влизал там) и втори смесителен пулт за интернет предаването – на снимката се вижда в ляво.
Поглед от студиото към апаратната.
Отец Кшиштов приема обекта.
След време отец Кшищов беше преместен в друга държава, но продължаваме да се свързваме с удоволствие по Фейсбук. Имам и компакт диск с негова музика и изпълнения!
Хубаво озвучаване на църковна зала направих и в една друга църква, разположена точно срещу входа на сладкарница „Опера” на „Раковски”, в един вътрешен двор. Стара, красива църква с хубава акустика и орган! Но съвременните електронни инструменти и музиканти искат и съвременно озвучаване. Там също звучи естрадна музика, но с религиозно съдържание. А качественото озвучаване изисква тонмайсторът – озвучител да бъде на оптимално място в залата. Именно на това място в тази зала изградихме работния пулт на озвучителя – смесителен пулт, усилватели за колоните, приемниците на безжичните микрофони и т.н. Цялата тази техническа станция, когато не се ползва се затваря със специални капаци и се заключва за да не си играят някои любознателни, особено млади, посетители на други събирания и концерти. Моят студент, които ме заведе, там и също свири – Олег, не се е оплакал. Още повече, че проектирах и с Христо изградихме негово служебно студио към поделение на Софийския университет в студентските обекти на 4-ти километър. То беше по-сложно, защото трябваше да има и има видеозапис. Сравнително скоро ме беше препоръчал за още едно звукозаписно студио на държавна институция. Но, годините си казват думата – СТОП!
Спомени...
Няма коментари:
Публикуване на коментар