ТАЙНАТА НА БАРОНЕСАТА - втори откъс

 СЛЕДВА ТРЕТИ ОТКЪС.

ТАЙНАТА НА БАРОНЕСАТА - първи откъс

Приятели, на 5 март посетих Руския културно – информационен център в София, където се състоя представянето на новото издание на книгата „Граф Игнатиев” на една моя приятелка – журналистката КАЛИНА КАНЕВА. Даже успях да запиша нейните вълнуващи слова на благодарност към препълнената зала. Книгата е наситена с документи и снимки и иска не малко време за да се стигне до последната 527-ма страница. Но за мен представлява изключителен пример за журналистическо разкриване на един живот, отдаден на любовта към Русия и България. На приносът на Българския граф Игнатиев за освобождението, за възкръсването на България. Но не за това искам от днес да ви разказвам.

Четейки книгата на Калина Канева, отново си спомних за една жена, една руска баронеса, която по същото време - войната на Русия и българските опълченци срещу вековния ни подтисник Турция, помага и оставя костите си в нашата земя. За живота на тази баронеса преди години имаше и един игрален филм, но историята е много по-различна и романтична от показаното във филма! През 1992 година един мой приятел – Стоян Бахчеванджиев ме покани в дома си за да запиша разказа на двама българи – журналист и историк на медицината. Ако имате интерес, ще чуете техните имена и техните гласове в тези няколко откъса, които ще ви предоставя тук в следващите дни. За съжаление нямам техни снимки, а само снимка на моя приятел Стоян Бахчеванджиев, който по това време беше вече сляп. Ослепал е в края на годините, когато е бил библиотекар на Рилския манастир. Цели 20 години! Ще чуете за една тайна, която те двамата гости на Бахчеванджиев са разкрили и... не са разкрили! Името и съдбата на тази руска жена от онзи момент на 1992 година до днес продължава да ме вълнува. Очевидно не само мен. Ето какво са написали в края на една своя публикация през 2017 година Катерина Иванова и Деа Манолова: „...Между малкото й вещи намират два плика, вероятно с писма, а на пликовете с нейния почерк пише в случай че умре, да бъдат изгорени...Волята й е изпълнена, но въпросите дали не е обичала някого и дали нея някой не е обичал и има ли това връзка с идването й в България, остават и до днес без отговори, защото тя така пожелава - личният й живот да остане завинаги тайна...”

След години с Любка посетихме лобно място на баронесата в България и това ми даде възможност да направя вълнуващи за нас с Любка снимки от този красив български град. Ще ви ги покажа на края. А сега – първият откъс /11 минути/:

СЛЕДВА ВТОРИ ОТКЪС.

„ ОТМИНАЛИТЕ ПОКОЛЕНИЯ ИМАТ ПРАВО НА ЖИВОТ И НА БЪДЕЩЕ.” из миналото на "РОДНО РАДИО"

 

Приятели, тъй като никой не посочи грешки в ЧЕТИРИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ, които ви предложих за коментар, ще се поставя в ролята на приятел, към който сте се обърнали за помощ. А аз ще си помогна с налични, достъпни документи, при моите твърдения, че грешки, неистини има! 

За да бъда по-точен, ще разделя първото изречение на три части. В началото се твърди, че първите експериментални предавания са осъществени „...още през 1929 година...” Понеже става дума за експериментални предавания, инж. Асен Маринов си спомня за експерименти с един френски предавател, използван от него и негов съученик още през 1925 година. Няколко дни са излъчвали говор и музика слушани от ефира на средни вълни от неколцина българи. Чуйте спомена на инж. Асен Маринов, който записах малко преди смъртта му. Но, да приемем за вярна 1929 година.

Във втората част на изречението авторът/авторите твърдят, че експерименталните предавания са благодарение на предавател – дело на група инженери, ръководени от инженер Георги Вълков...Техникът Георги Вълков сам е направил първото предавателче – доказвам го с документи, на които трябва да се вярва! Няма никаква група инженери, ръководени от него! 

                    Написа инж. Асен Маринов

 В третата час на изречението неточно е показана мощността на предавателчето – 60 вата. Истината е, че то е било с мощност 50 вата. Разликата не е за пренебрегване при тези стойности! В крайна сметка в първото изречение има ТРИ съществени грешки.

Второто изречение твърди, че експерименталните предавания на музика са били с продължителност по ШЕСТ часа на ден. Печатът от онова време а и историци твърдят, че предаванията са били сутрин 2 часа и след обяд 2 часа. 2 + 2 = 4 ! А не 6 часа.

Третото изречение твърди, че редовните радиопредавания на „Родно радио” започнали през месец май, но проф. Веселин Димитров съобщава, че тогава започват пробните предавания. Чуйте го!

Към 4 добавете още една! Станаха 5 грешки. И това не е дребнавост! Началото е било скромно, но извоювано с огромно желание от малцина българи! Ето какво прочетох в изключителната книга на забележителната  журналистка Калина Канева: „ Отминалите поколения имат право на живот и на бъдеще.”

Четвъртото изречение твърди, че с Указа на Цар Борис от 25 януари 1935 година радиоразпръскването в България става държавна собственост! Истината е, че с този Указ държавна собственост става само предавателя, наречен още преди една година "Радио София",  и останалата материална част на „Родно радио”. Още първия Закон за радиото от 1927 година, в точка 2-ра постановява, че радиоразпръскването у нас е МОНОПОЛ НА  ДЪРЖАВАТА. А в новия Закон за радиото от 26 януари 1935 година още точка първа доразвива подробно даже, какво значи постановения и в този закон МОНОПОЛ НА ДЪРЖАВАТА! И този нов Закон за радиото е обявен само един ден след Национализацията на предавателя и останалата материална част на „Родно радио”! За мен преди време, когато знаех по-малко, беше странно  отстраняването на целия екип /с едно изключение/ на „Родно радио” от бъдещия екип на държавното радио. Но новата „шапка” на Радио София се е оказала балансирана, удачна! До смъртта на Сирака!

 Не съм съгласен и с илюстрацията добавена към тази публикация. Заглавието над снимката е „Българско национално радио”. Показаната  сградата е разширение на сградата на Радио София на бул. Драган Цанков 4. След края на Втората световна война сградата на "Драган Цанков" 4 е получила разширение нагоре - още един етаж, но за повече се е наложило новото разширението да стане вече в страни от основната, солидна сграда. Това разширение трябваше да задоволи  "глада" за още редакционна площ,  докато се завършеше НРТЦ. Но... 

Веднага под снимката /на разширението/се твърди, че е стартирала на 25 януари 1935 година. Сградата на бул. Драган Цанков 4 в никакъв случай не е свързана с 1935 година!

Ако съставим уравнението с броя на грешките, то получаваме  3 + 1 + 1 + 1 + 1 = 7 грешки в четири изречения и една илюстрация.

        Очевидно е нужно по-голямо уважение към историята на радиото в България и към труда на неговите строители! За любознателните читатели да не говорим!