През пролетта на 1971 година Ръководството на Радиото взе решение да създаде професионално звено за работа с най-ценните звукозаписи на Българското радио, отделени в т.н. ЗЛАТЕН ФОНД. Аз бях определен със заповед от техническия директор по това време инж.Дончо Дончев за заместник на отговорника за Златния фонд Величка Ангелова. Това насочи моята професионална работа към най-отговорната пред бъдещите поколения дейност - работа с едно неоценимо богатство на България. Преглеждайки сега документи от това време виждам, че изборът ми не е бил случаен. Още предни години аз съм правел опити за частична реставрация (подобряване на звученето) на стари записи – главно на такива с гласа на Георги Димитров.
Правил съм си и кратки записки за използваните корекции. Очевидно това не е останало незабелязано от Величка Ангелова – отговорник за Златния фонд, която беше придадена към нашия Музикален сектор на отдел „Студиен звукозапис”.
 |
| 19 февруари 1971 година! |
В заповедта има още едно основание за Техническия директор: „С оглед подобряване на работата...” се назначава човек за „помощник на отговорника...Величка Ангелова.” И не само да и помага, но и да „замества отговорника” при определени обстоятелства. При това, тя сама го е избрала човека, който да я замества! За което съм и благодарен!
В същата година Ръководството на Радиото продължава да е обърнато с лице към Златния фонд (не с кавички, както е сгрешено в Заповедта):
Не случайно моето име е посочено на първо място в този документ, в екипа за „обработка и реставрация”, защото аз вече съм в „Златния фонд”!
Специализацията ни беше около два месеца и имаше за близка бъдеща цел реставрацията на звукозаписите, които имаше в България, на речи на Георги Димитров. През 1972 година предстоеше честване на неговата 90 годишнина от рождението, което щеше да има наднационален характер. Едни от най-необходимите звукозаписи с неговия глас бяха от доклада му пред V конгрес на БКП. Но гласът му на тези записи, в резултат на технически дефект, беше с изкривени шипящи и звучеше неприемливо за радиопрограмата ни и за международен обмен. За съжаление, макар че научихме много от съветските реставратори, когато им демонстрирахме пример с тези дефекти, те не можаха да ни препоръчат решение. Такъв проблем те не са имали в своята практика. На основата на моята практика като звуков монтажист предложих едно решение, направихме проби, но докато бяхме в Москва то беше още само перспективна идея. След завръщането ни, моето предложение беше актуализирано и с помощта на техническите специалисти на отдел „Техническо поддържане” получи своето практическо решение. На мен се падна честта и тежестта да го реализирам – корегиране на всеки шипящ звук в думите. Огромен по обем и изискващ максимална прецизност работа! Резултатът от моята работа беше допълнително обработен електроакустично от Мишо Люцканов – получи подходящо „лустро” благодарение на неговата идея да използваме устройството Dolby A в режим на декодиране вместо шумоподавител, какъвто нямахме. В изградената за целта импровизирана реставрационна апаратна ние разполагахме с два броя Dolby A. Така беше създадена възможност да се ползват успешно необходимите звукови фрагменти от речта на Георги Димитров за честването. Тази реставрация и до сега, след близо половин век, все още се ползва при нужда! Последваха още успешни реставрации на говорни и музикални записи на Радиото и за външни клиенти.
 |
| Първата импровизирана реставрационна апаратна. До мен, за снимката, е ръководителката на „Златния фонд” Величка Ангелова |
 |
| Опис на фрагментите, които обработих |
 |
| Над апаратурата се вижда подарената плоча с образа на Георги Димитров |
Организацията на работата ни в отдел „Златен фонд”, подкрепена от ръководителката ни Величка Ангелова, включваше и нашата с Мишо Люцканов специализация в новата за България работа със звукови документи. Аз имах за задача, освен ежедневната текуща работа, да проучвам информация от специализирани печатни публикации за методи за подбор, обработка и безсрочно съхранение на звукозаписи на различни носители и да експериментирам възможното. След време тези мои усилия, натрупаната от мен информация, дадоха определено положителен резултат.
Междувременно успях да предложа и състав на специална течност за почистване и деелектризация на грамофонни плочи при техния презапис за фонда на Радиото. Тя се ползваше успешно не само в Златния фонд, но и в специализираната апаратна на отдел „Студиен звукозапис” вместо вносните подобни.
Във времето, когато се създаде сектор „Златен фонд,” лентите се съхраняваха в края на Фонотеката в едни дървени шкафове, затваряни с метални шини с по два катинара. Когато тръгвах да вадя ленти от шкафовете, носех и цяла кутия с ключове – „свети Петър”. Наоколо бяха и стелажите на „фонотеката”, край които работеха всекидневно фонотекарките. Климатичните параметри бяха далеч от оптималните за стари ацетатни ленти! Все пак фонотеката беше в сутерена на сградата, под кота нула, непроектиран за съхранение на магнитофонни ленти и грамофонни плочи. От там минаваха въздуховодите на климатичната инсталация на сградата, но само минаваха! Запрашеността също беше висока. А и наличието на много хора пораждаше у нас притеснение. Може би неоснователно, но така беше... Най-после се взе решение, тази част, в която бяха нашите шкафове да се отдели със стена от фонотеката. Новото помещение получи и самостоятелен вход с предверие, както трябва да бъде. Само налягането на въздуха в помещението нямаше да бъде малко по-високо, за да се осигури недопускане на запрашен въздух при влизане и излизане...Но за да започнеше ремонта се наложи да пренесем всички ленти на втория етаж в една от кабините ( на Величка Ангелова). Към нашите шкафове, на които най-после махнахме металните шини и катинари, бяха добавени и добри дървени стелажи. Измерванията на климатичните параметри показваха по-висока влажност и направихме опит да я „смъкнем” по химически път. Периодично изливахме от едни тави всмуканата от химически реагент влага, но...
Шкафовете с металните шини и катинарите преди ремонта.
Лентите в кабината при В. Ангелова
Колегата
Божидар Петков в помещението преди ремонта.Проблеми при съхранението на натрупания Златен фонд на Радиото главно върху стари ацетатни магнитофонни и филимилни ленти изискваха адекватни решения. За филимилните оригинали решение беше тяхния презапис на съвременни магнитофонни ленти. Бях обучен от единствения по това време специалист за работа с Филипс-мюлеровия апарат Иван Хаджийски да работя с тази техника и със съдействието на Михаил Люцканов, които правеше магнитофонния запис в нашата кабина на горния етаж (бяхме пуснали кабел през прозорците), прехвърлихме тези оригинали на съвременни полиестерни нови магнитофонни ленти. Наложи се и да направим една рационализация с колегата от техническото ни поддържане Димитър Бацаров – един виртуоз в механиката, за да пуснем тези апарати , стояли неизползвани десетки години:
 |
| Иван Хаджийски до Филипс-мюлеровите апарати |
Но звукозаписите на стари ацетатни магнитофонни ленти бяха застрашени, както от започналата деградация на носителя, така и от падането на високите, нарастването на копир-ефекта и нарастването на шума. Преди години част от записите на тези ацетатни магнитофонни ленти от нашия Златен фонд е била прехвърлена на стандартни грамофонни матрици, т.е. на немагнитен носител. Но след време се оказа, че е започнало разрушаване на механичния запис, въпреки осигурените по това време защитени условия в хранилищата на Централната банка. Това налагаше да се търсят нови начини за съхранение, при това непочиващи на магнитен звукозапис.
Имах информация, че в чужбина, включително и в СССР, се прилага покриване на активната страна на грамофонните матрици с течен поливинилхлорид, който след застиване образува пластична ципа върху браздите. Оново изпратиха мен и Михаил Люцканов в Москва в техния институт ВНИИТР – секция „Механичен звукозапис”, при тяхното светило в тази област Аполонова, за да проучим опита им. Но там ни информираха, че те са се отказали от този начин на съхранение на браздите на матриците защото, при обелване на ципата след време, за да се просвири матрицата, финни късчета от ципата остават в браздите и записът се ошумява значително. Информираха ни, че в тяхния московски грамофонен завод при производство на матрици един инженер предлага нова технология, непроучена и неприложена до момента в СССР. Свързахме се с този специалист, посетихме завода в Химки, беше ни разказано и показано на практика как се създават специалните матрици-сандвич, подходящи за безсрочно съхранение на архивни звукови документи. Получихме образци от тези матрици -сандвич и гаранцията на специалистите от завода за приложимостта на този метод за дългосрочно съхранение на матриците!
При завръщането ни в България, докладвахме за целесъобразноста от приложение на тази технология за създаване на застрахователни копия на застрашените наши звукови документи от Златния фонд. Това беше наше смело предложение, нашите технически ръководители ни се довериха и издействаха от държавата необходимите значителни средства за да започнем презаписи от нашия застрашен Златен фонд в завода в Москва.
 |
| Образец на матрица-сандвич, експонирана сега в Музея за история на българското радио |
Технологията изискваше при създаването на тези матрици от нашите записи, да присъстват наши представители. След разкриване на готова двойка матрици, да се извърши контролно прослушване на позитивната страна от тях от наш представител - българин, който да потвърди годността. Тогава на двете страни - негатив и позитив се нарастваха отново ешовете им и ние получавахме от всеки наш звуков документ по две срастнати двойки матрици (матрици-сандвич). Тънкостта на технологията на съветските специалисти се заключаваше в предпазване на два диска от чист метал - никел да не се срастнат неразделяемо в бъдеще!
През следващите години съм имал неколкократно лично участие. Тази дейност продължи и по времето, когато бях вече ръководител на „Златния фонд”.
Две години след като ние започнахме матрицирането на наши стари звукозаписи, в съветския архив ЦГАЗ започнаха също такова матрициране, по „Българската технология”!
В края на 2018 година, на една Кръгла маса, организирана от Музея и посветена на звуковите архиви в България, разказах подробно за създаването на тези МАТРИЦИ-САНДВИЧ. От всички, които са имали отношения през годините с матрицирането, сме живи само аз, Техническия директор на Радиото инж. Иван Симов и Зам.председателят по техническите въпроси на КТР Никола Антонов. Поради заболяване, господин Симов не излиза от дома си.
Намерих г-н Антонов по телефона и го поканих да вземе участие на Кръглата маса, но той не дойде. При това неговото участие навремето е свързано, според мен, главно с „прокарването” на решението „по-нагоре”, за осигуряване на разрешение и финансиране.
Няма да скрия, че съдбата на тези така ценни за историята и така скъпи матрици-сандвич ме вълнува главно по две причини:
- От създаването на първите партиди до сега е изминал около ПОЛОВИН ВЕК. Какво е тяхното технически състояние, не се ли е компроментирала тази уникална технология. Годни ли са да изпълняват и в бъдеще своята роля на застрахователни копия на едни от най-старите звукови документи на България? Когато ги създавахме, към всяка партида имаше допълнителни контролни бройки за проверка. Вярно е, че при всяка следваща партида ние носехме контролни бройки от предишната за проверка и всичко беше изрядно! Но това беше проверка след една-две години...Но сега, след половин век?
- При какви условия – климатични параметри се съхраняват СЕГА тези матрици? Има ли ги? Някой ми беше споделил, че даже сегашният Началник на „Златния фонд” никога не ги е виждал...А и да ги види, това ще значи само, че ги има. Необходимо е отваряне и внимателно прослушване, измерване на контролни бройки от няколко партиди!
Няма коментари:
Публикуване на коментар