През 1998 година по мое предложение във Факултета беше създадена „Постоянна музейна експозициа за историата на радиото и звукозаписа в България”. Това беше една моя и на мои колеги в Радиото мечта от дълги години. Нещо повече, през годините като Ръководител на „Златния фонд” на БР, аз бях събирал спомени и материали свързани с тази история, моят приятел Мирчо Сливенски фотодокументираше живота на Радио София.. Епизодично е помагало и служебното ръководство на Радиото, но никога не можа да се осъществи това дългогодишно наше желание – създаване на Музей на радиото. На повърхността беше липсата на помещения за това. Това беше безпорно, но... Едва във Факултета идеята за Музей на радиото стана реално осъществима и реализацията й допринесе за по-пълноценното преподаване на историята на българското радио от професор Веселин Димитров. И главното – събиране на спомени, документи и артефакти свързани с историята на радиото в България и тяхното показване на българската общественост! По инициатива на Декана – проф. Веселин Димитров към нашите действия се присъедини с договор и Националния политехнически музей, който предостави и някои експонати за първата експозиция. Нея разположих в двете учебни радиостудия на партера и коридора пред тях.
От ляво – академик Димитър Мишев, проф. Веселин Димитров, Люба Дашовска и Илиана Манолова от Националния политехнически музей. В дясно – Лили Райчева.
Копие от края на Договора с Националния политехнически музей.
Току що Договорът с Националния политехнически музей е подписан! На горната снимка, в гръб е академик Димитър Мишев. До него в дясно е директорът на Политехническия музей Александър Вълчев, а в ляво –проф. Веселин Димитров. Чуквам чашата си с проф (сега) Лили Райчева – наш бъдещ дарител, сътрудник и дългогодишен личен приятел.
Много се радвам, че на една от снимките от този момент е уловена неочаквано и една позната вече вам девойка – Детелина Стаменова. Вероятно се е обърнала към дружката й Рая Караджова. А на преден план, от ляво – Лъчезар Вачков, Снежана Попова и Александър Вълчев.
Първоначалната експозиция беше официално открита в Деня на народните будители през 1998 година. Залата беше пълна и аз и неколцина сподвижници стояхме прави:
Снимка - кадър от кино филм. От мен на дясно е Петър – Мусала Гюлеметов, Георги Илиев, Илиана Манолова и още една представителката на Националния политехнически музей - Пенка Лазарова.Слушаме с внимание словото на Декана – проф. Веселин Димитров.
Аз започнах да изпълнявам и функциите на уредник. Музеят бързо започна да печели свои приятели и дарители. За нас беше очевидно, че обществото имаше нужда от такъв музей. Обичта към българското радио се разпростря и върху неговата история показвана в Музея.
С посетители пред експонати от експозицията на Музея в едно от учебните радиостудия.
Но започналият в сградата на Факултета, спасителен за този паметник на културата, ремонт, наложи преместването на експозицията в самостоятелна зала на партера. Все още той беше лесно достъпен и за нашите възрастни колеги, и за външни посетители.
В две трети от залата беше временно подслонен и работеше Музеят, а една трета беше преградена с витринни шкафове като стаята за ремонт на техниката на радиостудиата. Но както казва народът – Сърце да е широко...
Залата, която ни беше предоставена затрудняваше разгръщането на повече експонати. Трябваше да се запасим с търпение и да се разпростираме според чергата. Направихме го и потърсихме и нови форми за популяризиране на радиоисторията. А и за нейното събиране.
Там създадох „Клуб на дългогодишния радиоработник” насочен към привличане на колеги, главно пенсионери, в събирането и популяризирането на историята на Българското радио, а така също имаше и своя положителен социален елемент – откъсване от самотата и връщане на възрастните ни колеги в своята професионална общност. Голяма помощ при приобщаването на дългогодишни наши колеги ми оказаха приятелите – звукорежисьори от нашия „Студиен звукозапис” на БР Ангел Опълченов и Димитър Палашев. За съжаление Ангел отдавна не е вече между нас, но Палашев и до днес не се умори да помага и да попълва колекцията ни с техника, информация, снимки и да ни дарява с ентусиазъм и готовност да помага.
В средата – Ангел Опълченов, а на преден план – Димитър Палашев. В Ляво – Иван Иванов, в дясно – Васил Васев.
Колеги по време на една от първите сбирки на „Клуба на дългогодишния радиоработник”, който, по мое предложение, сега носи името Клуб „Родно радио”.
От ляво – Арон Кисиленко, Ангел Опълченов, Евтим Кокошаров и Иван Иванов.
Срещите в Клуба постепенно набираха популярност и привличаха вече и не само пенсионери. Нарастваха и снимките от живота на Радио София, които колегите носеха. Благодарение на дългогодишния ми опит във фотографията, макар и на любителско ниво, съумявах още на място да направя преснимането за нашия архив. Ето една от първите снимки преснимани за архива –от годината 1962 –ра:
Снимката ни предостави Ангел Опълченов. Ето още една от неговия архив:
Кой мъж не би желал да е на неговото място?
Споделям две негови снимки, защото той ми помогна много в началото при сформирането на Клуба на дългогодишния радиоработник. И защото него вече отдавна го няма между нас...
Но ремонтът на сградата напредваше:
И независимо от сериозната съпротива от Катедрата, наложи се експонатите на Музея да бъдат пренесени и „съхранени” в зала чак на третия етаж заедно с още „обитатели” ...
Притеснителни гледки, но Ремонтът вървеше!
Няма коментари:
Публикуване на коментар