Написах нова молба за неплатен отпуск и отидох във Факултета. След време потвърдих желанието си да напусна пред Иван Обретенов (пазя и двете) . Подписвайки я, той отбеляза, че когато и да поискам да се върна в БР, той ще ме приеме ...Мина време, изтече мандата на Иван Обретено като генерален директор. Той напусна и беше поканен във Факултета по журналистика за да помага за получаване на ефирна честота от Радио „Алма Матер”. Вече работехме заедно и преминахме в разговорите си на Иван и Хари. При един случай го попитах защо , въпреки своята заповед против неплатените отпуски на времето, той сам ми е предложил да си взема такава. „Защото, когато приемах директорския пост от Александър Владков, покрай много друга информация, той, Владков, ми каза имената и на няколко служители на Радиото, на които трябва да държа особено много. Ти беше между тях!”
Иван Обретенов
Във Факултета изградих техническата база, от която започна работа първото в България Университетско (не студентско) радио „Алма Матер”. Идеята за това радио е на проф. Веселин Димитров – бащата на Радиото. В тази връзка, някои колеги на шега ме обявиха за чичото на радио „Алма Матер”.
Ще споделя една снимка свързана с моя идея, възприета от първия директор на Радио „Алма Матер” Лъчезар Точев. За сигнал на новото радио да използваме мелодията на Студентския химн, но изпълнен на...гайда! Помолихме този гайдар, който от години свири за софиянци и гости в градинката между Народното събрание и Софийския университе. Лъчо му изпя мелодията, той я подхвана и записът стана. Въпреки уличния шум. После в студиото я „поизчетках” от уличния шум и с този сигнал тръгна Университетското радио!
Лъчезар Точев – първият директор на Университетското радио „Алма Матер”. И първи мъжки глас в Програмата.
Таня Симеонова - първият женски глас в Програмата и настоящ директор на РАМ.
След възстановяването и модернизирането на единствено по това време радиостудио във Факултета, проектирах и изградих в него с мой колега и дългогодишен, вече пенсиониран по това време техник в БР Христо Здравков, още осем стерео радиостудия. В нетири от тях, след ремонта на сградата и сега се провеждат учебните занятия и се излъчва и до сега ефирната стереопрограма на Университетското радио „Алма Матер”. С моят наследник Александър Велинов изготвихме и Заданието за проектиране на новите две модерни радиостудия, които, поради липса на средства и до сега не са доокомплектовани. Но се използват с необходимия компромис.
Връчвам на г-н Кирил Шопов от Пловдив Благодарствената грамота и копие на СД от пропялите, благодарение на колегата Нушев, записи на плочата.
Друг пловдивчанин, д-р Симеонов, ми дари от своя „Златен фонд” цяла аудиокасета със стари музикални изпълнения. Стари! Сега тази касета е изложена във витрина в Музея. Как стана това:
Имах обичай, през лятото, там, където бивакувахме с палатки, да се обръщам към жителите на селото с молба – „Издирвам стари (от чупливите) грамофонни плочи.” Подобна покана направих и в кръчмата на любимото ни село Костел. На следващия ден, край мен (аз човърках нещо в колата) минаха млад човек и хубава девойка. Вървяха по пътека, която скоро се свършваше в гората. След малко се върнаха и попитаха за Захари Миленков. „Намерихте го”. Младият мъж ме увери, че в това село не бих намерил никаква плоча. Неговият баща бил от това село и младият колекционер е издирил всички плочи. Все пак аз трябваше да уважа своята обява и се уговорихме в обявения ден и час да се срещнем в кръчмата. Така и стана. Той беше донесъл своя касета с музика от неговата колекция и с един радиокасетофон, свален любезно от кръчмаря от стената на нашата маса и музика от касетата, ние се разприказвахме.
По-късно получих копие от тази ценна касета. Там има и първия (до колкото знам) музикален клип с реклама за радиото в България – „Ало, ало, тук радио...”! Преподавател по реклама в „Нов български”, където следваше моята дъщеря, казал, че и той до този момент не е знаел и чувал тази първа радиореклама!
Още веднъж, БЛАГОДАРЯ ДОКТОР СИМЕОНОВ!
Част от спасените за поколенията звукозаписи по този Проект:
Ще ви разкажа и за две заслужили за историята на радиото в България студентки. В горният списък, на първо място е името на Главния уредник на Радио София, след смъртта на Сирак Скитник, Йордан Стубел. Тези две студентки, мои активни сътруднички в работата по събиране на ценни звукови документи за Златния фонд, откриха и спасиха единствения звукозапис с неговия глас! Двете момичета се казват Детелина Стаменова и Рая Караджова. Бяхме ги изпратили, със съгласието на ръководството на РРС „Стара Загора”, само да опишат плочите с български изпълнители, останали при тях, след като „моят камион” вече беше пренесал, по моята поръчка, половината в София. При този опис те попадат и на плочата с гласа на Йордан Стубел. Те веднага съобразяват, че това е нещо уникално и отиват при Директора. В онзи момент той бил в командировка някъде из България. Детелина седнала в кабинета и в свойствения си категоричен стил, казала че няма да мръдне от кабинета докато не им разрешат, само тази плоча да отнесат във Факултета за Златния ни фонд. Видяла се в чудо секретарката и след звънене тук-там получили разрешението на Директора. А момичетата, вече опитни, съобразили когато видяли състоянието й, че тази лакова плоча, записана в един екземпляр, няма да издържи още много време. Успях да я презапиша.
Пак благодарение на тях, на тяхната настойчивост и аз посетих с тях първата сграда, от където тръгва радиото в България – малката къща беше на ул. Бенковски №3. Сега вече я няма! Но споменът остана! Сега там има банка...Историята за някои столични „фактори” у нас не е важна...
Ул. „Бенковски” № 3. Беше!
Тези две момичета, като водещи радиопредаване по „Алма Матер” помолиха и реализираха с моя помощ едно радиопредаване от... покрива на Факултета. И още, и още. Ето ги:
Старото 3-то студио. В ляво е Детелина, до нея - Рая Караджова.
Лъчезар Точев – първият директор на Университетското радио „Алма Матер”. И първи мъжки глас в Програмата.
Таня Симеонова - първият женски глас в Програмата и настоящ директор на РАМ.
След възстановяването и модернизирането на единствено по това време радиостудио във Факултета, проектирах и изградих в него с мой колега и дългогодишен, вече пенсиониран по това време техник в БР Христо Здравков, още осем стерео радиостудия. В нетири от тях, след ремонта на сградата и сега се провеждат учебните занятия и се излъчва и до сега ефирната стереопрограма на Университетското радио „Алма Матер”. С моят наследник Александър Велинов изготвихме и Заданието за проектиране на новите две модерни радиостудия, които, поради липса на средства и до сега не са доокомплектовани. Но се използват с необходимия компромис.
В продължение на няколко години работех ежедневно по четири часа и като звукорежисьор на пулта при излъчване на програмата на „Алма Матер”, докато обучих свои ученици за тази дейност. Първите бяха Иван и Ани. Не малко от тях работят в различни частни радиостанции и телевизии в София и страната, а някои в Българското национално радио и частното Национално „Дарик радио”. Ще разкажа и за Иван. Ани работеше в БНР.
На пулта във второ студио на Факултета по журналистика на Соф. университет. Усмивката през онези години дължа на целия екип на Факултета, на Декана проф. Тодор Петев, на проф. Веселин Димитров и колегите от Катедрата. Те също ме посрещнаха с усмивки! На първата новогодишна трапеза, на коята присъствах вече при тях, на масата пред мен имаше бутилка „водка” с красиво направен етикет „Водка Захари Миленков”. Очевидно моят приятел Веселин Димитров беше издал моето увлечение по ...безалкохолните напитки по онова време.
Нарастналият интрес към специалността „Радиожурналистика” и брой на студентите избрали тази специалност, наложи създаването на нови радиостудия във Факултета. Проектирах следващите две – 2-ро и 3-то. За последното, ръководителят на Катедрата проф. Михаил Минков се отказа от своя самостоятелен просторен кабинет и премина в стаята на останалите преподаватели.
И един любопитен факт – когато майстори разрушаваха ненужни вътрешни стени при изграждането на 3-то студио, те откриха и обема на камина, с каквито преди години са се отоплявали стаите – прислужниците са ги поддържали(палели) от коридора. Когато са преминали на централно отопление, отворите на камините просто са били зазидани. Е, когато нашите строители бутнаха една стена, се откри обема на камина, зазидан на времето заедно със саждите и сгурията.
И трите радиостудия бяха на първия етаж, На същия етаж се намираше и Заседателната зала и Кинозалата. Всички тези пет обекта бяхме свързали с наше комутационно поле и можеше да приемаме звуков сигнал за запис или обучение на студентите. Изградихме и Озвучителна уредба в Заседателната зала. Екипът ни с Христо Здравков беше на ниво Радио София.
Христо Здравков в старото, на първия етаж, Трето студио.
С колегата Христо Здравков в новото Трето студио на ФЖМК, на партера на сградата, в което беше развита и част от първата експозиция на Музея за история на радиото в България.
За съжаление, това крило от зданието на Факултета, където бяха и трите ни радиостудия първо се „поддате” на годините...Наложи се даже да бъде подпряно временно с огромни дървени греди от към улицата за да не падне, докато се вземе решение за съхраняване на сградата – паметник на културата и започне ремонта. Стаите бяха опразнени и ми се наложи да проектирам и изградим нови радиостудия на партера на сградата. Там изградихме НОВИТЕ 3-то и 4-то учебни студия и две нови 1-во и 2-ро - ефирни за работата на Радио „Алма Матер”(РАМ). По-късно, на партера прибавихме и още две учебни – 5-то и 6-то! Централното комутационно поле във Второ ефирно студио на РАМ осъществяваше връзка не само между всички радиостудиа, но и с Кинозалата на втория етаж и с Аулата на Софийския университет! От тези обекти също сме предавали „на живо” в програмата на РАМ ! Спомням си, че от Кинозалата предадохме музикален концерт с демонстрация за първи път в България на електронното пиано на „Ямаха” – заслуга на нашата рекламна служба, а и аз бях приятел с ръководството на „Динакорд” по това време.
Тъй като, по онова време, обучавахме основно радиожурналисти за работа в Националното радио, то всички наши студия проектирах и изграждахме в пълно съответствие с оборудването на студията в БР – сигнализация, командни органи и др.
За създадените технологични възможности на радиостудията във Факултета може да се съди и по факта на записи, който направих за „Балкантон” - два аудиоалбума, единият от които с църковна музика беше продаден изцяло в чужбина. При друг запис на църковни песнопения, за дипломната работа на една млада жена с висше музикално образование, която добави и образование в нашия Колеж, (сега от дълго време звукорежисьор в радио "Дарик" - Милена Йовчева), за студио използвах много подходящата акустика на централното стълбище на сградата. Тя е построена и станала първа сграда на Софийския университет от 1888 година! И сега понякога, в часове, когато сградата е празна, си позволявам да извикам красивото ехо на това стълбище...И то ми отговаря! Спомени!
В началото програмата на Радио „Алма Матер” се разпространяваше моно по кабелната мрежа на София. На практика то имаше сигурни слушатели в работното време, главно на служителите. И тази аудитория по брой и интелигентност надвишаваше слушателите на появилите се вече частни радиостанции в София! Когато Университетът получи за своето радио ефирна честота (87,7 мХц), програмата стана вече 24-часова и то СТЕРЕО! Наложи се и осигурихме с Христо Здравков и тези технически възможности. Още нямахме компютър в него и за да облегчим финасово програмата, приложихме през нощта да свири един СД плеер със 7 компакт диска в него и възможност да се програмира много свободно музиката от тях. Сега този апарат е изложен в Музея за история на радиото в България.
И още една технологична възможност, която проектирах и осигурихме на нашите две ефирни радиостудия. Радиото излъчваше на всеки час по няколко минути новини. А някои програмни блокове имаха продалжителнос и гости за дълго време. За да не се налага участниците да напускат студиото по време на новините, създадохме възможност, новинарът ни да ги чете от микрофонното помещение на Второ ефирно студио! С просто завъртване на ключ цялата комуникация – микрофонни кабели, светлинни сигнали и гласова команда, през релета, минаваха към смесителния пулт на Първо ефирно студио! Апаратната на 1-во ефирно имаше студиен прозорец и към микрофонното помещение на 2-ро ефирно студио.
Одисеята около ефирния предавател на РАМ заслужава отделен разказ. Тук ще маркирам само няколко „връхчета” по пътя му из София. Софийскияг университет разполагаше със своя сграда на една от най-високите части на София – до Семинарията. Там беше Физическия факултет, професор в който беше и Ректорът по това време – проф. Иван Лалов. А антената към предавателя беше монтирана над най-високата част на сградата. До тук – добре!
Но , според мен, тогава се задейства битуващото всред някои българи желание, да дърпат в казана на дяволите, този, който се издигне над повърхността. Пак повтарям, според мен! Постъпи оплакване от професори и служители на Физическия факултет, че излъчваните от нашата ХОРИЗОНТАЛНО НАСОЧЕНА антена радиовълни пречат на измервания, които се извършвали в лаборатория намираща се точно под антената и че същите радиовълни нарушават детеродната способност на служителки напр. в библиотеката на Факултета!!!
Предизвикахме специални измервания, включително и от Санепид станция за проверка. Професорът, в лаборатория под антената, с неговите изключително чувствителни апаратури НЕ МОЖА да отчете пускането и спирането на предавателя за проба в тази ден! За детеродната способност, ние от РАМ, не бяхме компетентни да проверим, но медицинските служители не отчетоха вредни нива на радиополета в сградата! Не случайно по-горе подчертах, че радиоантената по конструкция почти не излъчва надолу за да не губи енергия напразно. Професорът – физик не вярвам да не е знаел това. Струва ми се, че дразнител е бил издигнатият, от целия Университет за Ректор, професор-физик Иван Лалов... Но беше взето решение, за да има мир, да се изнесем другаде и Университетът започна да плаща наем за поставяне и работа на нашия предавател.
Един от голяемите български радиоспециалисти – проф. Петър Стойков, който имаше и частно радио „Практика”, излъчваше от своя частна, узаконена и работеща точка за излъчване още по-високо – при сградата на несъществуващата вече, известна не само на нас – фотолюбителите, държавна фирма „Фохар”. На точката на радио „Практика” вече се бяха „подслонили” с предавателите си и няколко други части радиостанции. Там отидохме и ние - близо да Киноцентъра, в полите на Витоша. Пренесохме предавателя и до голяма степен проблемът временно беше решен, макар че не всички бяхме равнопоставени там. Но РАМ продължи да изпълнява своя радио лиценз – да излъчва!
Нови технически проблеми, не наши, а на точката за излъчване ни прогони отново в чертите на София. Пренесохме предавателя на 10-тия етаж на старата телевизионна кула. Антената се издигна по-горе , приблизително в основата на ЖеРе – то над сградата. Там е и до сега! Но, поради хроничната липса на средства в Университета, след сключен договор с Радио „Класик ФМ” вече РАМ подава ежечасно само по няколко минути новини в общата програма и има по едно по-продължително свое предаване всеки ден. Няма ги вече ентусиазираните водещи – студенти по радиожурналистика, репортерите ни, предаванията от наши концерти и от НДК, и от кинозалата ни, и от Военния клуб, и от...
Старата телевизионна кула в София.
За приноса ми при изграждане радиобазата за обучение и за реализиране на програмата на вече ефирното Университетско радио „Алма Матер”, през 1998 година бях удостоен от Ръководството на Софийския университет с Почетния знак на Университета I степен.
Ректорът проф. Иван Лалов ми връчва отличието в аулата на Факултета. В дясно е проф. Веселин Димитров, а насреща – директорът на Университетското радио Лъчезар Вачков. Зад гърба на проф. Димитров се вижда първата ефирна честота на Университетското радио „Алма матер” – 87,7 мХц.
На пулта във второ студио на Факултета по журналистика на Соф. университет. Усмивката през онези години дължа на целия екип на Факултета, на Декана проф. Тодор Петев, на проф. Веселин Димитров и колегите от Катедрата. Те също ме посрещнаха с усмивки! На първата новогодишна трапеза, на коята присъствах вече при тях, на масата пред мен имаше бутилка „водка” с красиво направен етикет „Водка Захари Миленков”. Очевидно моят приятел Веселин Димитров беше издал моето увлечение по ...безалкохолните напитки по онова време.
Нарастналият интрес към специалността „Радиожурналистика” и брой на студентите избрали тази специалност, наложи създаването на нови радиостудия във Факултета. Проектирах следващите две – 2-ро и 3-то. За последното, ръководителят на Катедрата проф. Михаил Минков се отказа от своя самостоятелен просторен кабинет и премина в стаята на останалите преподаватели.
И един любопитен факт – когато майстори разрушаваха ненужни вътрешни стени при изграждането на 3-то студио, те откриха и обема на камина, с каквито преди години са се отоплявали стаите – прислужниците са ги поддържали(палели) от коридора. Когато са преминали на централно отопление, отворите на камините просто са били зазидани. Е, когато нашите строители бутнаха една стена, се откри обема на камина, зазидан на времето заедно със саждите и сгурията.
И трите радиостудия бяха на първия етаж, На същия етаж се намираше и Заседателната зала и Кинозалата. Всички тези пет обекта бяхме свързали с наше комутационно поле и можеше да приемаме звуков сигнал за запис или обучение на студентите. Изградихме и Озвучителна уредба в Заседателната зала. Екипът ни с Христо Здравков беше на ниво Радио София.
Христо Здравков в старото, на първия етаж, Трето студио.
С колегата Христо Здравков в новото Трето студио на ФЖМК, на партера на сградата, в което беше развита и част от първата експозиция на Музея за история на радиото в България.
За съжаление, това крило от зданието на Факултета, където бяха и трите ни радиостудия първо се „поддате” на годините...Наложи се даже да бъде подпряно временно с огромни дървени греди от към улицата за да не падне, докато се вземе решение за съхраняване на сградата – паметник на културата и започне ремонта. Стаите бяха опразнени и ми се наложи да проектирам и изградим нови радиостудия на партера на сградата. Там изградихме НОВИТЕ 3-то и 4-то учебни студия и две нови 1-во и 2-ро - ефирни за работата на Радио „Алма Матер”(РАМ). По-късно, на партера прибавихме и още две учебни – 5-то и 6-то! Централното комутационно поле във Второ ефирно студио на РАМ осъществяваше връзка не само между всички радиостудиа, но и с Кинозалата на втория етаж и с Аулата на Софийския университет! От тези обекти също сме предавали „на живо” в програмата на РАМ ! Спомням си, че от Кинозалата предадохме музикален концерт с демонстрация за първи път в България на електронното пиано на „Ямаха” – заслуга на нашата рекламна служба, а и аз бях приятел с ръководството на „Динакорд” по това време.
Тъй като, по онова време, обучавахме основно радиожурналисти за работа в Националното радио, то всички наши студия проектирах и изграждахме в пълно съответствие с оборудването на студията в БР – сигнализация, командни органи и др.
За създадените технологични възможности на радиостудията във Факултета може да се съди и по факта на записи, който направих за „Балкантон” - два аудиоалбума, единият от които с църковна музика беше продаден изцяло в чужбина. При друг запис на църковни песнопения, за дипломната работа на една млада жена с висше музикално образование, която добави и образование в нашия Колеж, (сега от дълго време звукорежисьор в радио "Дарик" - Милена Йовчева), за студио използвах много подходящата акустика на централното стълбище на сградата. Тя е построена и станала първа сграда на Софийския университет от 1888 година! И сега понякога, в часове, когато сградата е празна, си позволявам да извикам красивото ехо на това стълбище...И то ми отговаря! Спомени!
В началото програмата на Радио „Алма Матер” се разпространяваше моно по кабелната мрежа на София. На практика то имаше сигурни слушатели в работното време, главно на служителите. И тази аудитория по брой и интелигентност надвишаваше слушателите на появилите се вече частни радиостанции в София! Когато Университетът получи за своето радио ефирна честота (87,7 мХц), програмата стана вече 24-часова и то СТЕРЕО! Наложи се и осигурихме с Христо Здравков и тези технически възможности. Още нямахме компютър в него и за да облегчим финасово програмата, приложихме през нощта да свири един СД плеер със 7 компакт диска в него и възможност да се програмира много свободно музиката от тях. Сега този апарат е изложен в Музея за история на радиото в България.
И още една технологична възможност, която проектирах и осигурихме на нашите две ефирни радиостудия. Радиото излъчваше на всеки час по няколко минути новини. А някои програмни блокове имаха продалжителнос и гости за дълго време. За да не се налага участниците да напускат студиото по време на новините, създадохме възможност, новинарът ни да ги чете от микрофонното помещение на Второ ефирно студио! С просто завъртване на ключ цялата комуникация – микрофонни кабели, светлинни сигнали и гласова команда, през релета, минаваха към смесителния пулт на Първо ефирно студио! Апаратната на 1-во ефирно имаше студиен прозорец и към микрофонното помещение на 2-ро ефирно студио.
Одисеята около ефирния предавател на РАМ заслужава отделен разказ. Тук ще маркирам само няколко „връхчета” по пътя му из София. Софийскияг университет разполагаше със своя сграда на една от най-високите части на София – до Семинарията. Там беше Физическия факултет, професор в който беше и Ректорът по това време – проф. Иван Лалов. А антената към предавателя беше монтирана над най-високата част на сградата. До тук – добре!
Но , според мен, тогава се задейства битуващото всред някои българи желание, да дърпат в казана на дяволите, този, който се издигне над повърхността. Пак повтарям, според мен! Постъпи оплакване от професори и служители на Физическия факултет, че излъчваните от нашата ХОРИЗОНТАЛНО НАСОЧЕНА антена радиовълни пречат на измервания, които се извършвали в лаборатория намираща се точно под антената и че същите радиовълни нарушават детеродната способност на служителки напр. в библиотеката на Факултета!!!
Предизвикахме специални измервания, включително и от Санепид станция за проверка. Професорът, в лаборатория под антената, с неговите изключително чувствителни апаратури НЕ МОЖА да отчете пускането и спирането на предавателя за проба в тази ден! За детеродната способност, ние от РАМ, не бяхме компетентни да проверим, но медицинските служители не отчетоха вредни нива на радиополета в сградата! Не случайно по-горе подчертах, че радиоантената по конструкция почти не излъчва надолу за да не губи енергия напразно. Професорът – физик не вярвам да не е знаел това. Струва ми се, че дразнител е бил издигнатият, от целия Университет за Ректор, професор-физик Иван Лалов... Но беше взето решение, за да има мир, да се изнесем другаде и Университетът започна да плаща наем за поставяне и работа на нашия предавател.
Един от голяемите български радиоспециалисти – проф. Петър Стойков, който имаше и частно радио „Практика”, излъчваше от своя частна, узаконена и работеща точка за излъчване още по-високо – при сградата на несъществуващата вече, известна не само на нас – фотолюбителите, държавна фирма „Фохар”. На точката на радио „Практика” вече се бяха „подслонили” с предавателите си и няколко други части радиостанции. Там отидохме и ние - близо да Киноцентъра, в полите на Витоша. Пренесохме предавателя и до голяма степен проблемът временно беше решен, макар че не всички бяхме равнопоставени там. Но РАМ продължи да изпълнява своя радио лиценз – да излъчва!
Нови технически проблеми, не наши, а на точката за излъчване ни прогони отново в чертите на София. Пренесохме предавателя на 10-тия етаж на старата телевизионна кула. Антената се издигна по-горе , приблизително в основата на ЖеРе – то над сградата. Там е и до сега! Но, поради хроничната липса на средства в Университета, след сключен договор с Радио „Класик ФМ” вече РАМ подава ежечасно само по няколко минути новини в общата програма и има по едно по-продължително свое предаване всеки ден. Няма ги вече ентусиазираните водещи – студенти по радиожурналистика, репортерите ни, предаванията от наши концерти и от НДК, и от кинозалата ни, и от Военния клуб, и от...
Старата телевизионна кула в София.
За приноса ми при изграждане радиобазата за обучение и за реализиране на програмата на вече ефирното Университетско радио „Алма Матер”, през 1998 година бях удостоен от Ръководството на Софийския университет с Почетния знак на Университета I степен.
Ректорът проф. Иван Лалов ми връчва отличието в аулата на Факултета. В дясно е проф. Веселин Димитров, а насреща – директорът на Университетското радио Лъчезар Вачков. Зад гърба на проф. Димитров се вижда първата ефирна честота на Университетското радио „Алма матер” – 87,7 мХц.
Поздравление и от Заместник ректора на СУ проф.Панайот Бончев.
Тогава получих и най-голямата награда в живота си. От момента, когато извикаха моето име, за да ми бъде връчена Грамотата и знака от професор Лалов, през цялото време, всички присъстващи колеги в залата ръкопляскаха непрекъснато! Благодаря ви скъпи колеги!
С Ректора в този ден в едно от новоизградените радиостудия на ФЖМК.
Тогава получих и най-голямата награда в живота си. От момента, когато извикаха моето име, за да ми бъде връчена Грамотата и знака от професор Лалов, през цялото време, всички присъстващи колеги в залата ръкопляскаха непрекъснато! Благодаря ви скъпи колеги!
С Ректора в този ден в едно от новоизградените радиостудия на ФЖМК.
Професор Веселин Димитров - бащата на Университетското радио "Алма Матер" за тръгването на радиото в ефир.
За нас с Христо Здравков е много приятна оценката на колеги за изключителната студийна база, която бяхме създали за Радио "Алма Матер".
По мое предложение се въведоха, за първи път в обучението на студентите по радиожурналистика, предметите „Звуков монтаж”, а след като въведох в обучението на бъдещите радиожурналисти за първи път и персонален компютър, и „Компютърен звуков монтаж”. До тогава радиожурналисти работеха само в Националното Радио София, а там имаше специални монтажисти в монтажни апаратни, които вършеха това. Новите частни радиостанции наложиха завършващите радиожурналисти да правят сами звуков монтаж! Спомням си за една наша студентка, която на изпита по аналогов звуков монтаж при мен заслужено получи оценка „Добър (4)” ! Но тя беше сляпа! Заслужено!
Пак по мое предложение се въведоха още два предмета „Музиката в радиото” и „Работа на пулт” – реализиране на цяло радиопредаване от замисъла до „излъчването” като студентът работи сам с микрофона, компютъра и смесителния пулт! На този предмет бях първия преподавател. С него студентите – радиожурналисти в последната година завършваха своето обучение. С много от моите студенти сега сме приятели и с основание се гордея с тях!
Посрещам поредния си рожден ден за първи път всред новите си колеги в радио „Алма Матер”. Виждате ли подъръка ми, който държа в ръцете си? Там са и моите стари бойни другари от БНР – Христо Здравков и Евтим Кокошаров. Точно зад гърба ми, с чаша в ръка е и моят колега и роднина инж. Георги Русинов. Аз съм бил шаферче на 1 годинка при сватбата на неговите родители. Той беше изненадан като видя снимката...
Отзад са кумовете – моите баща и майка.
Мои бивши студенти и вече колеги на гости у дома. За съжаление младежът – Александър Велинов със семейството си вече живее в Англия, до него усмихнатата девойка – Сияна Цанева със семейството си живее в САЩ... Сашо Велинов ме замести като завеждащ студията на ФЖМК, когато преминах на работа като технически директор на радио „Експрес”.
В ляво е Румяна Желязкова. Аз със съпругата си и приятели, всяко лято, след морето, прекарвахме и дни на палатки в Еленския балкан. Тежко тоталитарно време! Една година по това време Руми дойде с баща си и сестра си и разпънаха палатката си край нашия бивак. На баща й така беше харесало „нашето” място край село Костел, че беше поговарял пред дъщерите си да се преместят там да живеят...Но нали трябва и да се работи, а не само да се лови риба и да се диша с пълни гърди?
Крайна в дясно е Диляна Кирковска – мой колега – преподавател по радиожурналистика сега във Факултета и още член на .. една ли, две ли отговорни държавни институции у нас!
Със Сашо Велинов, когата той вече ме заместваше във Факултета. Спомням си случай, когато той потърси личен съвет от мен, не като колега, а като баща...
Брат и сестра, мои ученици в Колежа. Сега тя живее от години в САЩ, а Жоро Янакиев е известен музикант в България. Когата на времето, той кандидатствал за професионална работа в звукозаписа на Националната телевизия, били достатъчни само около пет минути, за да бъде приет веднага. Такава класа е получил и показал от обучението при нас! Той доведе и сестра си Мариана да учи като него, а по-късно тя беше титуляр - звукорежисьор на Радио „Алма Матер”.
На тази снимка е и една друга наша студентка по журналистика и водеща седмично предаване по Радио „Алма Матер”. Малко по-късно ще спомена и за нейната дъщеря, тук в прегръдките на майка си.
В Радио „Алма Матер” Таня водеше предавания посветени на екскурзии, туристически обекти в България и други екзотични неща. Именно за една екзотика искам да ви разкажа. Бяхме се разговорили за това-онова и тя реши да направи предаване за---говорящи папагали. Бях и разказал за наше близко семейство, които си донесоха говорящ папагал от Куба. За това, как го пренесоха, няма да разказвам. Но този папагал вече беше в София. Посетих ме го и направихме запис на неговия чист български език. Потърсихме още говорящи папагали. Намерихме в един зоомагазин, в друго семейство, събраха се. Убедихме един зоомагазин да обещае и награда за победителя в анкетата, която направи Таня в своята рубрика. Да ви е представя – Стоянка (Таня) Димова. Слушателите чуха „изказванията” на всичките ни говорящи папагали и отсъдиха първото място на един папагал, член на семейството на една служителка от Телефонната палата.
Ето още една снимка от студентските години на Таня – в двора на Факултета заедно с най-дълго работещата в нашето радио водеща - Мира Попова. Една изключително интелегентна жена! Но незряща и при това Зряща много повече от много, много други хора!
И още една снимка от онези години-
Тук Таня е с още две момичета – Румяна Желязкова вече ви е позната и зад нея - Цветанка Стоянова – звукорежисьор в радио „Алма Матер”
И една снимка от тези години:
Семейството ми сме приятели с Таня от онези още години. Преди едно лято бяхме със съпругата ми в град Добрич, където живее Таня и им гостувахме. Едно прекрасно семейство в един красив и приятен за живеене град. Разбира се ако имаш работа. Съпругът на Таня – доброжелателен човек, е компютърен специалист! Таня също работи активно, а дъщеря им, от тази учебна година, е вече студентка в София. Само синчето е още в онези години, когато „всичко що хвърчи, се яде”. Обичаме ви!
Мнозина от моите студенти не бяха и чували, че на Витоша има езеро. Заведох ги! Тук Таня Димова е крайната в ляво. А зад всички е Директорът на радио „Алма Матер” по това време Лъчезар Вачков. Пред него е Детелина, пред нея.... До мен в дясно студентката е бъдещият шеф на Катедрата по радио и телевизия и т.н. и т.н.
В Квалификационната школа във Факултета, в която бях и Курсов ръководител, преподавах години наред „Звукова документалистика” и Практика в радиостудиото. Преподавателите, които виждате в програмата, говорят за сериозното обучение и в тази учебна формация.
Един мой ученик в Колежа, фоторепортер по професия, така се запали по звукова документалистика, че при една своя командировка от вестника, където работеше, взе от мен и диктофон. Когато се върна от Югославия, донесе записи с Радован Караджич. Лежали са заедно на пода на една джипка, обстрелвана от противници на Караджич и записвал. Чува се и стрелбата! Сега тези записи са в нашия Златен фонд.
Във Факултета създадох реален звуков архив „Златен фонд”, който се попълва по същите критерии, по които се попълва и Златния фонд на БНР, в рамките на нашите възможности. Но за съжаление без координация между нас и БНР... При реставрацията на сградата на Факултета, за него, Златния ни фонд, беше изградено отделно лентохранилище, с отделна климатична инсталация. В момента в него съм събрал няколко стотин звукови документа с непреходна за звуковата история на България стойност. Един пример:
Преди години една кино режисьорка направи филм за много заслужилия кмет на София Иван Иванов. И с огорчение споделя във филма, че в България са останали само няколко секунди с неговия глас съхранени в Златния фонд на БНР – поздравление по случай Новата 1943 година. Тъжно! Но в Златния фонд на Музея имаме половин час запис с неговия глас – разказва подробно как е довел Рилската вода в София! Нашият Златен фонд при Музея за история на радиото в България на името на Професор, д-р Веселин Димитров е сериозно нещо! Гордея се с него!
Беше време, когато си мислех за сътрудничество с БНР и си представях, че информация за звукови документи в Златния фонд на Музея ще влиза в ежемесечната информация на „Златния фонд” на БНР (нещо като още едно РРС). Но сега, струва ми се, в БНР и за РРС-тата това вече не се прави - тяхна информация от съответните Златни фондове на РРС не се включва в месечните бюлетини. Само РРС-тата получавали, при поискване, звукови документи от радио София. Очевидно връщане назад!
Поглед в отделното лентохранилище на Златния фонд на Музея във Факултета.
Започнах и реализацията на един Проект, който нарекох „Звуци от миналото за бъдещето”. Той е насочен също към събиране на звукови документи с български гласове от преди Национализацията през 1947 година – главно стари грамофонни плочи. До Национализацията през 1947 година, Държавата не е имала грижа да запазва депозитни екземпляри от звукозаписи с български гласове и музика. В новопостъпилите по Проекта исторически звукозаписи при нас има и уникални звукови документи, включително и получени по наша молба от Звуковия архив на Германия от годините преди Втората световна война. В това число записи на братя Владигерови и други известни български изпълнители, които не притежава и Златния фонд на БНР.
Звукозаписи постъпват и от частни лица в страната. Ето един от многото примери:
Пак по мое предложение се въведоха още два предмета „Музиката в радиото” и „Работа на пулт” – реализиране на цяло радиопредаване от замисъла до „излъчването” като студентът работи сам с микрофона, компютъра и смесителния пулт! На този предмет бях първия преподавател. С него студентите – радиожурналисти в последната година завършваха своето обучение. С много от моите студенти сега сме приятели и с основание се гордея с тях!
Посрещам поредния си рожден ден за първи път всред новите си колеги в радио „Алма Матер”. Виждате ли подъръка ми, който държа в ръцете си? Там са и моите стари бойни другари от БНР – Христо Здравков и Евтим Кокошаров. Точно зад гърба ми, с чаша в ръка е и моят колега и роднина инж. Георги Русинов. Аз съм бил шаферче на 1 годинка при сватбата на неговите родители. Той беше изненадан като видя снимката...
Отзад са кумовете – моите баща и майка.
Мои бивши студенти и вече колеги на гости у дома. За съжаление младежът – Александър Велинов със семейството си вече живее в Англия, до него усмихнатата девойка – Сияна Цанева със семейството си живее в САЩ... Сашо Велинов ме замести като завеждащ студията на ФЖМК, когато преминах на работа като технически директор на радио „Експрес”.
В ляво е Румяна Желязкова. Аз със съпругата си и приятели, всяко лято, след морето, прекарвахме и дни на палатки в Еленския балкан. Тежко тоталитарно време! Една година по това време Руми дойде с баща си и сестра си и разпънаха палатката си край нашия бивак. На баща й така беше харесало „нашето” място край село Костел, че беше поговарял пред дъщерите си да се преместят там да живеят...Но нали трябва и да се работи, а не само да се лови риба и да се диша с пълни гърди?
Крайна в дясно е Диляна Кирковска – мой колега – преподавател по радиожурналистика сега във Факултета и още член на .. една ли, две ли отговорни държавни институции у нас!
Със Сашо Велинов, когата той вече ме заместваше във Факултета. Спомням си случай, когато той потърси личен съвет от мен, не като колега, а като баща...
Брат и сестра, мои ученици в Колежа. Сега тя живее от години в САЩ, а Жоро Янакиев е известен музикант в България. Когата на времето, той кандидатствал за професионална работа в звукозаписа на Националната телевизия, били достатъчни само около пет минути, за да бъде приет веднага. Такава класа е получил и показал от обучението при нас! Той доведе и сестра си Мариана да учи като него, а по-късно тя беше титуляр - звукорежисьор на Радио „Алма Матер”.
На тази снимка е и една друга наша студентка по журналистика и водеща седмично предаване по Радио „Алма Матер”. Малко по-късно ще спомена и за нейната дъщеря, тук в прегръдките на майка си.
В Радио „Алма Матер” Таня водеше предавания посветени на екскурзии, туристически обекти в България и други екзотични неща. Именно за една екзотика искам да ви разкажа. Бяхме се разговорили за това-онова и тя реши да направи предаване за---говорящи папагали. Бях и разказал за наше близко семейство, които си донесоха говорящ папагал от Куба. За това, как го пренесоха, няма да разказвам. Но този папагал вече беше в София. Посетих ме го и направихме запис на неговия чист български език. Потърсихме още говорящи папагали. Намерихме в един зоомагазин, в друго семейство, събраха се. Убедихме един зоомагазин да обещае и награда за победителя в анкетата, която направи Таня в своята рубрика. Да ви е представя – Стоянка (Таня) Димова. Слушателите чуха „изказванията” на всичките ни говорящи папагали и отсъдиха първото място на един папагал, член на семейството на една служителка от Телефонната палата.
Ето още една снимка от студентските години на Таня – в двора на Факултета заедно с най-дълго работещата в нашето радио водеща - Мира Попова. Една изключително интелегентна жена! Но незряща и при това Зряща много повече от много, много други хора!
И още една снимка от онези години-
Тук Таня е с още две момичета – Румяна Желязкова вече ви е позната и зад нея - Цветанка Стоянова – звукорежисьор в радио „Алма Матер”
И една снимка от тези години:
Семейството ми сме приятели с Таня от онези още години. Преди едно лято бяхме със съпругата ми в град Добрич, където живее Таня и им гостувахме. Едно прекрасно семейство в един красив и приятен за живеене град. Разбира се ако имаш работа. Съпругът на Таня – доброжелателен човек, е компютърен специалист! Таня също работи активно, а дъщеря им, от тази учебна година, е вече студентка в София. Само синчето е още в онези години, когато „всичко що хвърчи, се яде”. Обичаме ви!
Мнозина от моите студенти не бяха и чували, че на Витоша има езеро. Заведох ги! Тук Таня Димова е крайната в ляво. А зад всички е Директорът на радио „Алма Матер” по това време Лъчезар Вачков. Пред него е Детелина, пред нея.... До мен в дясно студентката е бъдещият шеф на Катедрата по радио и телевизия и т.н. и т.н.
В Квалификационната школа във Факултета, в която бях и Курсов ръководител, преподавах години наред „Звукова документалистика” и Практика в радиостудиото. Преподавателите, които виждате в програмата, говорят за сериозното обучение и в тази учебна формация.
Един мой ученик в Колежа, фоторепортер по професия, така се запали по звукова документалистика, че при една своя командировка от вестника, където работеше, взе от мен и диктофон. Когато се върна от Югославия, донесе записи с Радован Караджич. Лежали са заедно на пода на една джипка, обстрелвана от противници на Караджич и записвал. Чува се и стрелбата! Сега тези записи са в нашия Златен фонд.
Във Факултета създадох реален звуков архив „Златен фонд”, който се попълва по същите критерии, по които се попълва и Златния фонд на БНР, в рамките на нашите възможности. Но за съжаление без координация между нас и БНР... При реставрацията на сградата на Факултета, за него, Златния ни фонд, беше изградено отделно лентохранилище, с отделна климатична инсталация. В момента в него съм събрал няколко стотин звукови документа с непреходна за звуковата история на България стойност. Един пример:
Преди години една кино режисьорка направи филм за много заслужилия кмет на София Иван Иванов. И с огорчение споделя във филма, че в България са останали само няколко секунди с неговия глас съхранени в Златния фонд на БНР – поздравление по случай Новата 1943 година. Тъжно! Но в Златния фонд на Музея имаме половин час запис с неговия глас – разказва подробно как е довел Рилската вода в София! Нашият Златен фонд при Музея за история на радиото в България на името на Професор, д-р Веселин Димитров е сериозно нещо! Гордея се с него!
Беше време, когато си мислех за сътрудничество с БНР и си представях, че информация за звукови документи в Златния фонд на Музея ще влиза в ежемесечната информация на „Златния фонд” на БНР (нещо като още едно РРС). Но сега, струва ми се, в БНР и за РРС-тата това вече не се прави - тяхна информация от съответните Златни фондове на РРС не се включва в месечните бюлетини. Само РРС-тата получавали, при поискване, звукови документи от радио София. Очевидно връщане назад!
Поглед в отделното лентохранилище на Златния фонд на Музея във Факултета.
Започнах и реализацията на един Проект, който нарекох „Звуци от миналото за бъдещето”. Той е насочен също към събиране на звукови документи с български гласове от преди Национализацията през 1947 година – главно стари грамофонни плочи. До Национализацията през 1947 година, Държавата не е имала грижа да запазва депозитни екземпляри от звукозаписи с български гласове и музика. В новопостъпилите по Проекта исторически звукозаписи при нас има и уникални звукови документи, включително и получени по наша молба от Звуковия архив на Германия от годините преди Втората световна война. В това число записи на братя Владигерови и други известни български изпълнители, които не притежава и Златния фонд на БНР.
Звукозаписи постъпват и от частни лица в страната. Ето един от многото примери:
Връчвам на г-н Кирил Шопов от Пловдив Благодарствената грамота и копие на СД от пропялите, благодарение на колегата Нушев, записи на плочата.
Друг пловдивчанин, д-р Симеонов, ми дари от своя „Златен фонд” цяла аудиокасета със стари музикални изпълнения. Стари! Сега тази касета е изложена във витрина в Музея. Как стана това:
Имах обичай, през лятото, там, където бивакувахме с палатки, да се обръщам към жителите на селото с молба – „Издирвам стари (от чупливите) грамофонни плочи.” Подобна покана направих и в кръчмата на любимото ни село Костел. На следващия ден, край мен (аз човърках нещо в колата) минаха млад човек и хубава девойка. Вървяха по пътека, която скоро се свършваше в гората. След малко се върнаха и попитаха за Захари Миленков. „Намерихте го”. Младият мъж ме увери, че в това село не бих намерил никаква плоча. Неговият баща бил от това село и младият колекционер е издирил всички плочи. Все пак аз трябваше да уважа своята обява и се уговорихме в обявения ден и час да се срещнем в кръчмата. Така и стана. Той беше донесъл своя касета с музика от неговата колекция и с един радиокасетофон, свален любезно от кръчмаря от стената на нашата маса и музика от касетата, ние се разприказвахме.
По-късно получих копие от тази ценна касета. Там има и първия (до колкото знам) музикален клип с реклама за радиото в България – „Ало, ало, тук радио...”! Преподавател по реклама в „Нов български”, където следваше моята дъщеря, казал, че и той до този момент не е знаел и чувал тази първа радиореклама!
Още веднъж, БЛАГОДАРЯ ДОКТОР СИМЕОНОВ!
Част от спасените за поколенията звукозаписи по този Проект:
Ще ви разкажа и за две заслужили за историята на радиото в България студентки. В горният списък, на първо място е името на Главния уредник на Радио София, след смъртта на Сирак Скитник, Йордан Стубел. Тези две студентки, мои активни сътруднички в работата по събиране на ценни звукови документи за Златния фонд, откриха и спасиха единствения звукозапис с неговия глас! Двете момичета се казват Детелина Стаменова и Рая Караджова. Бяхме ги изпратили, със съгласието на ръководството на РРС „Стара Загора”, само да опишат плочите с български изпълнители, останали при тях, след като „моят камион” вече беше пренесал, по моята поръчка, половината в София. При този опис те попадат и на плочата с гласа на Йордан Стубел. Те веднага съобразяват, че това е нещо уникално и отиват при Директора. В онзи момент той бил в командировка някъде из България. Детелина седнала в кабинета и в свойствения си категоричен стил, казала че няма да мръдне от кабинета докато не им разрешат, само тази плоча да отнесат във Факултета за Златния ни фонд. Видяла се в чудо секретарката и след звънене тук-там получили разрешението на Директора. А момичетата, вече опитни, съобразили когато видяли състоянието й, че тази лакова плоча, записана в един екземпляр, няма да издържи още много време. Успях да я презапиша.
Пак благодарение на тях, на тяхната настойчивост и аз посетих с тях първата сграда, от където тръгва радиото в България – малката къща беше на ул. Бенковски №3. Сега вече я няма! Но споменът остана! Сега там има банка...Историята за някои столични „фактори” у нас не е важна...
Ул. „Бенковски” № 3. Беше!
Тези две момичета, като водещи радиопредаване по „Алма Матер” помолиха и реализираха с моя помощ едно радиопредаване от... покрива на Факултета. И още, и още. Ето ги:
Старото 3-то студио. В ляво е Детелина, до нея - Рая Караджова.
Бяха си направили специални тениски със свойте букви и снимка за това радиопредаване от покрива на Факултета!
След края на предаването на покрива се качиха за да ги поздравят и Декана проф Веселин Димитров, и Директорът на РАМ Лъчезар Вачков, и звукорежисьорът на пулта Цецка Стоянова, и чичото на РАМ, и...
С Цецка Стоянова – звекорежисьор на това предавене, прибираме техниката, качена за предаването на покрива на Факултета. Ще се постарая в следващата част на моите спомени да ви покажа и един видеофилм от работата на двете водещи на покрива.
Сега е мястото за да ви разкажа за още един дарител на изключително ценни звукови документи, които създадохме заедно. Мой приятел беше решил да създаде един сборник с изказвания на редица известни българи. Но да отговорят на едни и същи негови въпроси. Този мой приятел се казваше Трайчо Велчев. Записахме много, много и много интересни хора – диригента Асен найденов, писателя и поета Валери Петров, художника Павлето и още , и още , и баба Ванга. За този запис ще споделя. Беше уговорено с хората, които и помагат включително на записа присъстваше и Светлин Русев. Отидохме тримата с моята съпруга Любка, но влезохме само двамата с Трайчо. Поставих техниката и започнахме. Но още първите и думи бяха: „Къде е жената?” с ударение на е-то. Да приемем, че някой от околните и е казал, че с нас има и жена. Но нямаше кой да и каже подробности за бащата на Трайчо, умрял преди много години, които само Трайчо знаеше! А тя му каза такива неща...На края и аз я помолих да каже нещо за моите студенти. Това поздравление е също в нашия, на Музея, Златен фонд.
С Трайчо направихме една поредица записи на най-изтъкнатите ни архитекти. При това, от техния Съюз, бяха подбрали техни по млади колеги, но от същото архитектурно направление, за да бъдат въпросите максимално съществени.
Направихме и една поредица записи на българи – анархисти, пръснати из най-различни кътчета на Земята. Един от тях дойде за записа чак от Австралия. Ето няколко снимки от тези записи:
Анархиста от Австралия.
Баба Ванга по време на записа.
Трайчо по време на записа при баба Ванга. Насреща е Светлин Русев. Вижда се и моя касетофон с единия от двата микрофона.
Отец Боян Саръев и тревогата му за българщината в Родопите.
С Трайчо Велчев след записа при Павлето.
Когато чествахме 20 годишнината на Музея, Детелина дойде да ме изпрати с двете си красиви дечица!
Посрещам ги на вратата на Музея. На снимката, в дясно, е колегата и приятел от Радио София – Арон Кисиленко. Неговите спомени са също в нашия Златен фонд.
Много скоро по-голяма дъщеричка на Детелина намери общ език с моята най-малка внучка в един ъгъл на Музея:
А когато тръгваше Университетското радио „Алма Матер” ми помагаше друг от старите колеги – Евтим Кокошаров – Пилето.
Пилето в първото и единствено тогава радиостудио на Факултета, но вече възстановено от мен и Христо Здравков. А го бяха отписали...След още малко усилия от наша с Христо страна, то, студиото вече можеше да изпраща и стереосигнал ...
Изглежда като самохвалство, но навсякъде, където съм писал добри думи за себе си и за Христо са заслужени. Така беше и така е до сега. Все пак пиша моя автобиография. Да остане за децата и внуците ми и ако някой се заинтересува от факти за онези години, трябва да бъде сигурен че съм писал само истината, такава, каквато аз я знам! И се старая да я доказвам с приложените снимки и документи.
Снимка от първия ден на радио „Алма Матер”. В ляво, с бялата риза, е Христо Здравков, а зад мен – Евтим Кокошаров. На пулта е отворен четвъртия канал – първи след трите микрофонни – видимо слушаме в момента вероятно музика.
А ето как изглеждаше малкото микрофонно помещение на Първото и единствено радиостудио на ФЖМК. То имаше и голяма зала с възможност за конферентни предавания и акустика правена с акустичните кутии, които се виждат и в апаратната. Когато е строено е проектирано от колегите акустици на радио София – Таушанов и Георгиев (вероятно). За съжаление, тъй като тези акустични перфорирани кутии бяха пълни със стъклен памук, в бъдеще ги изхвърлих при направата на най-последните ни акустични обекти в тази сграда.
На снимката по време на фолклорното предаване на РАМ „Букет от песен жива” . Гост е Ивелина Балчева, а водещ в момента – Наньо Чолпанов. А ето го Наньо на работното му място по онова време:
Специално искам да се спра на работата със студентите в Радио „Алма Матер”. Тя беше за мен, на първо място, много вдъхновяваща, но и много отговорна. За мен, те трябваше да „попият” от нас, дългогодишните радиоработници, сериозното отношение към програмата. Пред микрофона се сяда с уважение към слушателите и то ако имаш какво да им кажеш! Радиото не може да спре! Пред микрофона се говори като с приятел, когото уважаваш и очакваш да получиш уважение.
Радио „Алма Матер” дълги години имаше пълноценна 24 часова програма и свои внимателни слушатели. То имаше и свои програмни върхове всред частните столични радиа:
Една година, нашата студентка Сияна Цанева, водеща в определен ден здравна програма, беше отличена от Българския червен кръст за най- добра програма на годината! Тя лансира в радиоефира сексолога Бостанджиев - син, който и до сега е търсен от радио и ТВ програми. И с усмивка си спомням как, в един прекрасен ден, Сияна реши да разкаже на нашите слушатели, как се ползва презерватив. И аз със силно притеснение видях, как Сияна, за демонстрация , надява един презерватив върху микрофона, от който излъчвахме в момента. И, о, чудо! Микрофонът продължи да е пълноценен в ефир. Оставих го така „облечен” около една седмица, докато не научих, че някакъв чужденец ще ни посети...
Наш студентски екип направи първото в България включване на живо на затворници от два затвора - Софийския централен и Сливенския. Ето ги тези новатори:
Колко частни столични радиостанции са успяли по онова време да напълнят зала № 3 на НДК при свой концерт? Това направи екипът на радио „Алма Матер”! Ето снимка на изпълнители на един номер от програмата:
С Ивелина Балчева пеят и двамата водещи на нашето фолклорно предаване „Букет от песен жива” Данчо Йорданов и Наньо Чолпанов!
- Не един и два са концертите, които изнасяше радиото в залата на Военния клуб на бул.”Руски”. На снимката, която ви предлагам, до мен е Иван Малинков, който по-късно стана първия мой студент, когото допуснах до пулта да води сам програмата. А зад мен е нашата водеща Мина Емилова, студентка по оперно пеене и компетентна водеща на предаване по автомобилизъм! Компетентна, не се шегувам!
Иван Малинков вече е сам на пулта във Второ студио.
Водещ по радио „Алма Матер” беше и проф. Веселин Димитров с уникално предаване, неповторено до днес, посветено на обзор на програмите на столичните радиостанции. Не случайно, защото той преподаваше на бъдещите радиожурналисти и Програмирането в Радиото! В това предаване имаше всеки път и няколко минути за историята на радиото в България!
На снимката - професор Веселин Димитров, професор Иван Лалов, аз и министър Любомир Коларов в старото Второ студио на първия етаж. Зад мен се вижда и Таня Димова
Сегашният Главен редактор на нашето радио Ясен Вакашински преди години постави рекорд по продължително водене на програмата – 88 часа непрекъснато! Като уважение към нашата нова ефирна честота – 88 мХц!
На преден план – Ясен Вакашински. Зад него е Таня Симеонова – по-късно и до сега Директор на Радио „Алма Матер”. На следващата снимка сме вече заедно с Ясен:
Имахме две групи студенти, които през седмица водеха свое предаване и се конкурираха. След всяко такова предаване следваше анализ от водещия групата преподавател. Предлагам ви снимка на една от групите с преподавател, сега професор, Снежана Попова. Трудно може да я отличите от нейните студентки...Струва ми се, че не бях нежелан на снимката. А тенденцията повечето студенти по радиожурналистика да са жени се запази...
Във Факултета се проведе специален курс за радиоводещи РОМИ. В края на своето обучение те създадоха самостоятелно и записахме радиопиеса, която проф. Попова по-късно използваше като положителен пример в свои лекции. Спомням си, че при едно упражнение в старото трето студио, останалите студенти се опитваха да смутят с въпроси, като слушатели по телефона, „водещата” Светлана Василева. Тя беше по образование учителка, за първи път попадаше на такъв натиск от „слушатели”, но се отбраняваше УСПЕШНО! Случайно влезлият в апаратната директор на радио „Алма Матер” Лъчезар Точев, след като послуша, каза, че веднага би я пуснал за водеща в ефир! След време тези роми получиха средства за оборудване на своя радиостанция, Определихме помещение във Факултета, Те даже започнаха ремонт на това помещение, но започналият генерален ремонт на цялата сграда осуети това начинание... Съпругът на Светла, също ром, е скулптор, а брат му при нас завърши курс за видеооператори. От много години и двете семейства живеят в САЩ. Там се реализираха много успешно! Техните деца завършиха висше образование, ожениха се... И продължаваме да си общуваме постоянно, главно през интернет, но и когато Светла си дойде в София при своите родители и брат.
Светлана и Васко Василеви с едно от внучетата. Само нослето не е на Светла.
Стоимен Василев – видеоопертор с име в Щатите!
Двамата братя Василеви.
В ромската група имаше мнозина с образование и литературни способности. След време ме поканиха от тяхна фондация да изградим в едно училище в ромски квартал в София училищно радио. Всяка класна стая получи своя радиоточка със сигнал от изграденото радиостудио! В него „работеха радиожурналисти” – ученици.
За наши студенти мога да разказвам с голямо желание и с радост виждам техните усмивки, когато ги срещта тук-там из различни студиа, от Кюстендил до Бургас, от Русе и Добрич до Видин, от Враца до Кърджали и Смолян....
Когато тръгваше Музеят в сградата на Факултета, друг приятел от миналото в „Студиен звукозапис” на БР – Георги Илиев - Гошо (негови са две от буквичките на смесителен пулт, който ще ви покажа след малко – „ТоМиГо” това Го е Гошо Илиев) дари един брой от първите модерни смесителни пултове на Радио София, такива с пълен комплект усилватели, направили ненужна Централната усилвателна апаратна ( до Второ студио) в Радио София. История! И в резултат на това , тази централна усилвателна апаратна е премахната, а апаратната на Второ, сега драматично, но и музикално студио се е разширила.
Сега дареният от Гошо Илиев пулт може да се види в Музея.
Георги Илиев пред такъв пулт в 7-мо студио в БР, като дарения от него.
Спомням си, че в това 7-мо резервно студио на „Студиен звукозапис”, с този пулт на снимката, бях дежурен в деня, когато излетя първия човек в Космоса! Юрий Гагарин! За този ден си бях взел и книжка, неочаквайки някаква спешна работа...И изведнъж, човек в космоса. Започна усилено търсене от редакторите и записи на отзиви на граждани – работници, поети, служители, възторжени граждани на София, И тъй като другите студия баха заети с планирани записи, всички ги насочваха към резервното 7-мо студио! За мен остана вълнуващия и до сега спомен край този пулт.
Връщам се отново към работата си във Факултета по журналистика. Още докато работех в Радио София от мен беше потърсена помощ от страна на Института по изкуствознание към БАН за презапис на техни стари и много ценни грамофонни плочи в едиствен екземпляр.– теренни записи на народни песни и свирни. Тогава не можах да им помогна с презапис. Но във Факултета, след сключен, по мое предложение, договор на ФЖМК с Института по изкуствознание към БАН, започнах цифров презапис на части от фонда на Института, съхранен на тези стари грамофонни плочи. Върху модерните тогава Мини дискове. Това даваше възможност тези уникални звукови документи да се включат за научно използване от специалистите на Института.
На снимката в старото Трето студио на ФЖМК на първия етаж, в ляво е директорът на Института по музикознание към БАН, до нея – представител на „Отворено общество” дарило средства за дигитална техника. Зад гърба ми – завеждащият телевизионното студио на ФЖМК инж. Георги Русинов. Смесителният пулт, част от който виждате, е известния на старите колеги от Техниката в Радиото - „ТоМиГо” – творение на наши специалисти. Снимката е от деня, в който се подписа договорът с Института на БАН. В ръцете си държа една от тези уникални плочи.
Смесителният пулт „ТоМиГо”
През годините след 1993-та съм проектирал и с моя сътрудник и дългогодишен колега и приятел Христо Здравков сме изградили в София и страната над 40 радио и звукозаписни студия без нито една забележка или рекламация. Това са над четиридесет най-различни обекта, често пъти и обременени от липса на достатъчно средства у собствениците. Но никога не сме отказвали! Спомням си и студио, вероятно непроектирано и строено от други специалисти - звукозаписно студио за незрящи младежи! Там се искаше да си представиш себе си в такова състояние, за да се доближиш да оптималното в случая. Добре, че имахме помощник, който беше със силно намалено зрение, но все пак зрение...
Нерядко усвояването на тези нови производствени обекти, главно частни радиостанции, но не само, налагаше да обучавам и техните радиотруженици за работа с новата техника и технология. Имах и куриозни случаи: в един окръжен град, възложителят решил да подпомогне местни млади специалисти. Всичко беше готово и най-после донесоха и високоговорителните шкафове. Свързахме ги и...се оказа че тези момчета били само дърводелци! Другите там говорители, трафчета и жици не били в тяхната компетентност и ги свързали как да е!
В друг немалък град, собственикът – телевизионен техник по професия, за да си направи икономия, изпълнил сам силнотоковата инсталазия. Изпълнил я по всички правила за оборудване на... голяма кухня на голям ресторант – шоко, зануляване, замасяване...Но когато включихме смесителния пулт, нещо изпука и се появи една характерна миризма при пробив в апаратура, а пулта спря да работи – фазата минала през масата на пулта, изгорила не само пътечката - минус на печатната платка, но и няколко интегрални схеми. А откриването беше вече обявено, официалните гости поканени и ресторантът - резервиран. Доставчиците на пулта, изградили и апаратната, с мъка успяха да подменят части и да пуснат няколко канала за откриването...
Там бях за да проведа изпит за хора, които в бъдеще да работят като звукорежисьори. Като правило се явяваха дисководещи, с трайно неподходящи навици – дисководещи! Само за един такъв си спомням с уважение, в Ловеч, на радио „Лиани”! Виктор, стана много добър звукорежисьор на радио! И до сега си спомням как прегърна новозакупения смесителен пулт за Радио "Лиани" преди да го монтираме...
След края на предаването на покрива се качиха за да ги поздравят и Декана проф Веселин Димитров, и Директорът на РАМ Лъчезар Вачков, и звукорежисьорът на пулта Цецка Стоянова, и чичото на РАМ, и...
С Цецка Стоянова – звекорежисьор на това предавене, прибираме техниката, качена за предаването на покрива на Факултета. Ще се постарая в следващата част на моите спомени да ви покажа и един видеофилм от работата на двете водещи на покрива.
Сега е мястото за да ви разкажа за още един дарител на изключително ценни звукови документи, които създадохме заедно. Мой приятел беше решил да създаде един сборник с изказвания на редица известни българи. Но да отговорят на едни и същи негови въпроси. Този мой приятел се казваше Трайчо Велчев. Записахме много, много и много интересни хора – диригента Асен найденов, писателя и поета Валери Петров, художника Павлето и още , и още , и баба Ванга. За този запис ще споделя. Беше уговорено с хората, които и помагат включително на записа присъстваше и Светлин Русев. Отидохме тримата с моята съпруга Любка, но влезохме само двамата с Трайчо. Поставих техниката и започнахме. Но още първите и думи бяха: „Къде е жената?” с ударение на е-то. Да приемем, че някой от околните и е казал, че с нас има и жена. Но нямаше кой да и каже подробности за бащата на Трайчо, умрял преди много години, които само Трайчо знаеше! А тя му каза такива неща...На края и аз я помолих да каже нещо за моите студенти. Това поздравление е също в нашия, на Музея, Златен фонд.
С Трайчо направихме една поредица записи на най-изтъкнатите ни архитекти. При това, от техния Съюз, бяха подбрали техни по млади колеги, но от същото архитектурно направление, за да бъдат въпросите максимално съществени.
Направихме и една поредица записи на българи – анархисти, пръснати из най-различни кътчета на Земята. Един от тях дойде за записа чак от Австралия. Ето няколко снимки от тези записи:
Анархиста от Австралия.
Баба Ванга по време на записа.
Трайчо по време на записа при баба Ванга. Насреща е Светлин Русев. Вижда се и моя касетофон с единия от двата микрофона.
Отец Боян Саръев и тревогата му за българщината в Родопите.
С Трайчо Велчев след записа при Павлето.
Когато чествахме 20 годишнината на Музея, Детелина дойде да ме изпрати с двете си красиви дечица!
Посрещам ги на вратата на Музея. На снимката, в дясно, е колегата и приятел от Радио София – Арон Кисиленко. Неговите спомени са също в нашия Златен фонд.
Много скоро по-голяма дъщеричка на Детелина намери общ език с моята най-малка внучка в един ъгъл на Музея:
А когато тръгваше Университетското радио „Алма Матер” ми помагаше друг от старите колеги – Евтим Кокошаров – Пилето.
Пилето в първото и единствено тогава радиостудио на Факултета, но вече възстановено от мен и Христо Здравков. А го бяха отписали...След още малко усилия от наша с Христо страна, то, студиото вече можеше да изпраща и стереосигнал ...
Изглежда като самохвалство, но навсякъде, където съм писал добри думи за себе си и за Христо са заслужени. Така беше и така е до сега. Все пак пиша моя автобиография. Да остане за децата и внуците ми и ако някой се заинтересува от факти за онези години, трябва да бъде сигурен че съм писал само истината, такава, каквато аз я знам! И се старая да я доказвам с приложените снимки и документи.
Снимка от първия ден на радио „Алма Матер”. В ляво, с бялата риза, е Христо Здравков, а зад мен – Евтим Кокошаров. На пулта е отворен четвъртия канал – първи след трите микрофонни – видимо слушаме в момента вероятно музика.
А ето как изглеждаше малкото микрофонно помещение на Първото и единствено радиостудио на ФЖМК. То имаше и голяма зала с възможност за конферентни предавания и акустика правена с акустичните кутии, които се виждат и в апаратната. Когато е строено е проектирано от колегите акустици на радио София – Таушанов и Георгиев (вероятно). За съжаление, тъй като тези акустични перфорирани кутии бяха пълни със стъклен памук, в бъдеще ги изхвърлих при направата на най-последните ни акустични обекти в тази сграда.
На снимката по време на фолклорното предаване на РАМ „Букет от песен жива” . Гост е Ивелина Балчева, а водещ в момента – Наньо Чолпанов. А ето го Наньо на работното му място по онова време:
Специално искам да се спра на работата със студентите в Радио „Алма Матер”. Тя беше за мен, на първо място, много вдъхновяваща, но и много отговорна. За мен, те трябваше да „попият” от нас, дългогодишните радиоработници, сериозното отношение към програмата. Пред микрофона се сяда с уважение към слушателите и то ако имаш какво да им кажеш! Радиото не може да спре! Пред микрофона се говори като с приятел, когото уважаваш и очакваш да получиш уважение.
Радио „Алма Матер” дълги години имаше пълноценна 24 часова програма и свои внимателни слушатели. То имаше и свои програмни върхове всред частните столични радиа:
Една година, нашата студентка Сияна Цанева, водеща в определен ден здравна програма, беше отличена от Българския червен кръст за най- добра програма на годината! Тя лансира в радиоефира сексолога Бостанджиев - син, който и до сега е търсен от радио и ТВ програми. И с усмивка си спомням как, в един прекрасен ден, Сияна реши да разкаже на нашите слушатели, как се ползва презерватив. И аз със силно притеснение видях, как Сияна, за демонстрация , надява един презерватив върху микрофона, от който излъчвахме в момента. И, о, чудо! Микрофонът продължи да е пълноценен в ефир. Оставих го така „облечен” около една седмица, докато не научих, че някакъв чужденец ще ни посети...
Наш студентски екип направи първото в България включване на живо на затворници от два затвора - Софийския централен и Сливенския. Ето ги тези новатори:
Колко частни столични радиостанции са успяли по онова време да напълнят зала № 3 на НДК при свой концерт? Това направи екипът на радио „Алма Матер”! Ето снимка на изпълнители на един номер от програмата:
С Ивелина Балчева пеят и двамата водещи на нашето фолклорно предаване „Букет от песен жива” Данчо Йорданов и Наньо Чолпанов!
- Не един и два са концертите, които изнасяше радиото в залата на Военния клуб на бул.”Руски”. На снимката, която ви предлагам, до мен е Иван Малинков, който по-късно стана първия мой студент, когото допуснах до пулта да води сам програмата. А зад мен е нашата водеща Мина Емилова, студентка по оперно пеене и компетентна водеща на предаване по автомобилизъм! Компетентна, не се шегувам!
Иван Малинков вече е сам на пулта във Второ студио.
Водещ по радио „Алма Матер” беше и проф. Веселин Димитров с уникално предаване, неповторено до днес, посветено на обзор на програмите на столичните радиостанции. Не случайно, защото той преподаваше на бъдещите радиожурналисти и Програмирането в Радиото! В това предаване имаше всеки път и няколко минути за историята на радиото в България!
На снимката - професор Веселин Димитров, професор Иван Лалов, аз и министър Любомир Коларов в старото Второ студио на първия етаж. Зад мен се вижда и Таня Димова
Сегашният Главен редактор на нашето радио Ясен Вакашински преди години постави рекорд по продължително водене на програмата – 88 часа непрекъснато! Като уважение към нашата нова ефирна честота – 88 мХц!
На преден план – Ясен Вакашински. Зад него е Таня Симеонова – по-късно и до сега Директор на Радио „Алма Матер”. На следващата снимка сме вече заедно с Ясен:
Имахме две групи студенти, които през седмица водеха свое предаване и се конкурираха. След всяко такова предаване следваше анализ от водещия групата преподавател. Предлагам ви снимка на една от групите с преподавател, сега професор, Снежана Попова. Трудно може да я отличите от нейните студентки...Струва ми се, че не бях нежелан на снимката. А тенденцията повечето студенти по радиожурналистика да са жени се запази...
Във Факултета се проведе специален курс за радиоводещи РОМИ. В края на своето обучение те създадоха самостоятелно и записахме радиопиеса, която проф. Попова по-късно използваше като положителен пример в свои лекции. Спомням си, че при едно упражнение в старото трето студио, останалите студенти се опитваха да смутят с въпроси, като слушатели по телефона, „водещата” Светлана Василева. Тя беше по образование учителка, за първи път попадаше на такъв натиск от „слушатели”, но се отбраняваше УСПЕШНО! Случайно влезлият в апаратната директор на радио „Алма Матер” Лъчезар Точев, след като послуша, каза, че веднага би я пуснал за водеща в ефир! След време тези роми получиха средства за оборудване на своя радиостанция, Определихме помещение във Факултета, Те даже започнаха ремонт на това помещение, но започналият генерален ремонт на цялата сграда осуети това начинание... Съпругът на Светла, също ром, е скулптор, а брат му при нас завърши курс за видеооператори. От много години и двете семейства живеят в САЩ. Там се реализираха много успешно! Техните деца завършиха висше образование, ожениха се... И продължаваме да си общуваме постоянно, главно през интернет, но и когато Светла си дойде в София при своите родители и брат.
Светлана и Васко Василеви с едно от внучетата. Само нослето не е на Светла.
Стоимен Василев – видеоопертор с име в Щатите!
Двамата братя Василеви.
В ромската група имаше мнозина с образование и литературни способности. След време ме поканиха от тяхна фондация да изградим в едно училище в ромски квартал в София училищно радио. Всяка класна стая получи своя радиоточка със сигнал от изграденото радиостудио! В него „работеха радиожурналисти” – ученици.
За наши студенти мога да разказвам с голямо желание и с радост виждам техните усмивки, когато ги срещта тук-там из различни студиа, от Кюстендил до Бургас, от Русе и Добрич до Видин, от Враца до Кърджали и Смолян....
Когато тръгваше Музеят в сградата на Факултета, друг приятел от миналото в „Студиен звукозапис” на БР – Георги Илиев - Гошо (негови са две от буквичките на смесителен пулт, който ще ви покажа след малко – „ТоМиГо” това Го е Гошо Илиев) дари един брой от първите модерни смесителни пултове на Радио София, такива с пълен комплект усилватели, направили ненужна Централната усилвателна апаратна ( до Второ студио) в Радио София. История! И в резултат на това , тази централна усилвателна апаратна е премахната, а апаратната на Второ, сега драматично, но и музикално студио се е разширила.
Сега дареният от Гошо Илиев пулт може да се види в Музея.
Георги Илиев пред такъв пулт в 7-мо студио в БР, като дарения от него.
Спомням си, че в това 7-мо резервно студио на „Студиен звукозапис”, с този пулт на снимката, бях дежурен в деня, когато излетя първия човек в Космоса! Юрий Гагарин! За този ден си бях взел и книжка, неочаквайки някаква спешна работа...И изведнъж, човек в космоса. Започна усилено търсене от редакторите и записи на отзиви на граждани – работници, поети, служители, възторжени граждани на София, И тъй като другите студия баха заети с планирани записи, всички ги насочваха към резервното 7-мо студио! За мен остана вълнуващия и до сега спомен край този пулт.
Връщам се отново към работата си във Факултета по журналистика. Още докато работех в Радио София от мен беше потърсена помощ от страна на Института по изкуствознание към БАН за презапис на техни стари и много ценни грамофонни плочи в едиствен екземпляр.– теренни записи на народни песни и свирни. Тогава не можах да им помогна с презапис. Но във Факултета, след сключен, по мое предложение, договор на ФЖМК с Института по изкуствознание към БАН, започнах цифров презапис на части от фонда на Института, съхранен на тези стари грамофонни плочи. Върху модерните тогава Мини дискове. Това даваше възможност тези уникални звукови документи да се включат за научно използване от специалистите на Института.
На снимката в старото Трето студио на ФЖМК на първия етаж, в ляво е директорът на Института по музикознание към БАН, до нея – представител на „Отворено общество” дарило средства за дигитална техника. Зад гърба ми – завеждащият телевизионното студио на ФЖМК инж. Георги Русинов. Смесителният пулт, част от който виждате, е известния на старите колеги от Техниката в Радиото - „ТоМиГо” – творение на наши специалисти. Снимката е от деня, в който се подписа договорът с Института на БАН. В ръцете си държа една от тези уникални плочи.
Смесителният пулт „ТоМиГо”
През годините след 1993-та съм проектирал и с моя сътрудник и дългогодишен колега и приятел Христо Здравков сме изградили в София и страната над 40 радио и звукозаписни студия без нито една забележка или рекламация. Това са над четиридесет най-различни обекта, често пъти и обременени от липса на достатъчно средства у собствениците. Но никога не сме отказвали! Спомням си и студио, вероятно непроектирано и строено от други специалисти - звукозаписно студио за незрящи младежи! Там се искаше да си представиш себе си в такова състояние, за да се доближиш да оптималното в случая. Добре, че имахме помощник, който беше със силно намалено зрение, но все пак зрение...
Нерядко усвояването на тези нови производствени обекти, главно частни радиостанции, но не само, налагаше да обучавам и техните радиотруженици за работа с новата техника и технология. Имах и куриозни случаи: в един окръжен град, възложителят решил да подпомогне местни млади специалисти. Всичко беше готово и най-после донесоха и високоговорителните шкафове. Свързахме ги и...се оказа че тези момчета били само дърводелци! Другите там говорители, трафчета и жици не били в тяхната компетентност и ги свързали как да е!
В друг немалък град, собственикът – телевизионен техник по професия, за да си направи икономия, изпълнил сам силнотоковата инсталазия. Изпълнил я по всички правила за оборудване на... голяма кухня на голям ресторант – шоко, зануляване, замасяване...Но когато включихме смесителния пулт, нещо изпука и се появи една характерна миризма при пробив в апаратура, а пулта спря да работи – фазата минала през масата на пулта, изгорила не само пътечката - минус на печатната платка, но и няколко интегрални схеми. А откриването беше вече обявено, официалните гости поканени и ресторантът - резервиран. Доставчиците на пулта, изградили и апаратната, с мъка успяха да подменят части и да пуснат няколко канала за откриването...
Там бях за да проведа изпит за хора, които в бъдеще да работят като звукорежисьори. Като правило се явяваха дисководещи, с трайно неподходящи навици – дисководещи! Само за един такъв си спомням с уважение, в Ловеч, на радио „Лиани”! Виктор, стана много добър звукорежисьор на радио! И до сега си спомням как прегърна новозакупения смесителен пулт за Радио "Лиани" преди да го монтираме...
Няма коментари:
Публикуване на коментар