За мен, за разлика от много други, лявата идея не беше само спирка, обучението в АОНСУ не беше за ТАПИЯ! Моят произход от честни и уважавани хора, за които ви разказах, беше естествена основа за поведение в обществото. Поведение, което не се „връзваше” с върнатото обръщение „Господине”. Човешкото общество е социално общество, то се е създало като нормално поведение на група хора заедно да постигат блага за всички от общността! И да ме карат да се връщам към време, когато „човек за човека е вълк”? Аз все повече влизах в крак с преодоляване на тези „ изисквания на новото време”, на „новия маниер на работа в Българско радио”. Нов маниер - да дадеш в ръцете на хора, които нямат в главата си знания и компетентност да управляват, да се грижат за съхранението и развитието на Златния фонд (без кавички!)?
По това време (времето на Жан Виденов), аз все още изпитвах уважение към партията на левите хора – БСП и помагах според възможностите си. Помолиха ме и организирах колеги от звукозаписа в група, която да прави звукозапис на всички сериозни политико-икономически звукови публикации. Тези звукозаписи след това предавах на радиожурналисти за анализ и коментар до Председателя на Партията. Тогава добих само визуално впечатление от Жан Виденов. Много сериозен и работлив човек! И сега, като минавам край Партийния дом, си спомням за тези дни . Екипът за звукозапис беше разположен в помещението в кулата с многото прозорци, най-отгоре.
Спомням си за разговор с моя партиен другар и личен приятел инж.Огнян Христов. Стояхме на ъгъла на бул.”Левски” до Спортната палата и той сподели опасенията си, че е възможно някои свръх радикално настроени, сега „активни борци”, да нахлуят в ”Централно студио” и да се „разприказват” по националното радио. Друг наш колега и приятел, по един „радиотехнически” начин, ми беше защитил леката кола, така че един съсед-професионален шофьор, като чу опитите за я стартирам коментира: „Не пали, защото няма бензин” Олекна ми... Разказах на Огнян за тази защита, която лесно можеше да се приложи и в Комутационното поле на Централно студио. Добре че не се наложи...
Споменах за „активните борци” от типа на онова гербаджийско недоразумение Президента Плевнелиев и си спомних за един действително активен борец против генералния секретар Тодор Живков. За него аз поне не знам Радиото да е разказало. А той беше силен радиожурналист. По стечение на обстоятелствата и мой близак роднина. Неговата дъщеря (още е жива) беше женена за брат на съпругата ми, който вече не е жив. Не е жив и колегата Михаил Докторов, радиожурналист в Радио София и ръководител на втората нелегална група, след групата на Горуня, несъгласни партийни членове с политиката на Тодор Живков. Издадени са от един сърбин, също „член”на групата на Докторов, за който дъщерята на чичо Мишо Докторов,споделя, че се е хранел даже у тях...В тази група е имало и още радиожурналисти и един много известен и обичан актьор.При разпитите на Михаил Докторов, този актьор е останал чист за властите. Самият Докторов е щял да получи най-тежкото наказание, поради което е лежал в Централния, в отделението на „смъртните”, но са го спасили събитията, които стават през същата 1968 година в Чехословакия. Нашите органи са получили съвет от съветските, да не раздухват нищо около съпротива и в България. След като излежава много години в затвора, го поканих пред микрофона у дома и неговите спомени са също в Златния фонд. Това е истински Активен борец. Ако някой поиска, може да потърси сведения за неговата група и другарите му от Радиото с търсачката „Гугъл”...
Михаил Докторов, герой от Отечествената война, комунист и ръководител на Втората нелегална група за отстраняване от ръководството на комунистическата партия на Тодор Живков, отново „на разпит” пред микрофона на любкиния съпруг Хари...Един достойно извървян път на истински комунист!
По същото време, когато Миленков „...не иска да приеме новия маниер на работа в Българско радио”, една млада и смела радиожурналистка, написа на първия брой на вестника си, който започваше да издава, следните думи: Захари! Приятелю! Моите почитания! Помагай...Виза
Това е по времето, когато всички партии, участващи в поредните избори, се представяха и по Радио София със свои рекламни клипове. За БСП клипът се правеше от екипа на Виза, на брой трима души – Виза, актьора Асен Кисимов (бате Асен) и Захари Миленков. Нашият клип беше новаторски по съдържание и качествен по звучене! Просто в един момент Виза го занасяше при останалите, предложени от другите партии! Това е за първите такива избори. При вторите, вече в печата се появи кратичка информация за този екип.
Като спомен от това време съм запазил една аудиокасета, която ми подари бате Асен с мил надпис:
А и съдържанието на касетата не беше случайно – този последен клип представляваше спортен коментар (Бате Асен в тази роля) за футболна среща между двата отбора – на сините и червените на футболното (партийно) поле. Повечето от песните в касетата (не в клипа) изпълнява бате Асен!
При едно свое гостуване в програмата на радио „Алма Матер”, бате Асен (Асен Кисимов) се разписва на Почетния лист във старото Трето студио на 1-вия етаж.
За съжаление партията на социалистите стана партия на много, много широки социалисти... Е, от немай къде продължавам да гласувам за партията на широките социалисти, известни в история като съглашатели с буржоазията. Дано вятърът на промяната, който задуха при тях, отвее постепенно чуждото от истинските социалисти! Да станат ясна социална партия, че да не те е срам да се наречеш социалист!
Няма коментари:
Публикуване на коментар