СПОМЕНИ, СПОМЕНИ - ПАМЕТ ЧОВЕШКА - ДЕВЕТА ЧАСТ - МИЛЕНКОВИ

 "...и като неможахме да намериме хривата си наново на правихме знаме и цела хрива

През 1928 година наново ни признах за занаятъ и които има старите сви важатъ и днесъ

Аз поднови моите сви притежавам 2 готварското № 244 а сладкарското 789 издани от С.Т. И. Камара 10 октомври 1928 г.

При моето ръководене на сдружението през цели 32 години отъ едици на десетки от дес на стоци Преседател 32 го.непрекъснато"

Тогава не бива да ни е чудно защо на следващата снимка дядо Захари е най-отпред с триколор пред гърдите! И до него се вее вероатно новото знаме.

Дядо Захари е краен в дясно. Снимката е оцветена в наши дни от сайта, където събирам своето родословно дърво.

Трамваят, който се вижда подсказва, че колоната на манифестиращите навлиза на площад "Света Неделя". Но за да съм сигурен, сравних сградите, които се виждат насреща с друга снимка и вече няма съмнение - в ляво е булевард "Витоша".

 

Давам си сметка, колко напрегнат е бил живота на дядо ми Заре. Готвачите сутрин започват по тъмно. И въпреки помощниците, основното натоварване е тяхно. Докато е била жива първата му съпруга Стремка, която е била много интелигентна и оправна, дядо е имал сериозен помощник. Но след
смъртта и, баба Гюрга не е била на нейното ниво и се е наложило дядо да намали натоварването си. А в същото време обществените му задължения са нараствали. Вижте  какви контакти се е налагало да подържа:

  

Добавям и загатнатата по рано от него дясна ориентация. От 1929 година виждам платени такси към Софийската градска организация на Демократическата партия.

Искам тук да споделя два любопитни за мен документа. Първият е от 7 септември 1911 година:

Другият е много по-интересен:

Името на този, който се е задължил към дядо ми с 30 лева не се разбира  добре. Но 30-те лева са дадени във вид на храна! И занятието на длъжника също се чете добре. Той е журналист от вестник "Утро". Уговорката записана в този документ е било дългът да бъде изплатен на 15 април същата 1911 година. На гърба на този документ пише, че са издължени на 3 май същата година само 5 лева и щом документът е останал у дядо ми, значи нищо друга не е издължено...Нищо ново под българското слънце!

Следва документ, с който дядо Захари е откупил сина си Петър от ТРУДОВА ПОВИННОСТ през 1928 година:

Два документа от 1930 година недвусмислено говорят за обществения авторитет на дядо Захари:

На 19 МАЙ 1934 ГОДИНА в България е извършен държавен преврат, който забранява дейността на всички партии и разтуря Народното събрание. През януари за министър председател е назначен човек на Царя - генерал Златев, който сменя ръководителя на преврата Кимон Георгиев. И само дни след това дядо ми получава много показателен документ:

Даже сдружение "Свети Георги" е под контрол! "...работническа организация."

И за да разведря малко съдържанието ви предлагам снимка от сватба, в която дядо Захари е на лично място:

За снимката всички са сериозни! Правят ми впечатление всичките млади жени - хубави, ШИРОКОЛИКИ! Младите мъже са също хубави. Вероятно за снимката присъстващия до булката офицер си е нахлупил фуражката...Поканен е и елитен готвач -  моят дядо. Но къде и кога?

И в следващата снимка дядо Захари Миленков е на лично място - вероятно присъства на погребение на близък, но кой и къде? 

Трима свещеници са до дядо ми, Неколцина от хората в началото на шествието и дядо ми носят на ревера си някаква лентичка. Траурната кола е доста представителна, ковчегът е бял. Виждам в края на множеството и хора, които си приказват - очевидно дошли проформа. Кое ли е това селище? Какво пряко отношение към погребението има дядо ми ?

Следва продължение.

СПОМЕНИ, СПОМЕНИ - ПАМЕТ ЧОВЕШКА - ОСМА ЧАСТ - МИЛЕНКОВИ

 

Приятели, ще започна с един  документ от 1892 година - Уволнителния билет от казармата на редник Захари Миленков, който неочаквано ни дава информация, че редник Миленков, през 1894 година е на 23 години и вече е  женен. Вижте:

"Колко са му годините - 23"

"Женен ли е или не - женен"

    "И при завръщането ми от 1918 год. И до днес се занимавамъ същия занаятъ држа гостилница и работи пак Воения столъ при софиското офицерско събрание попризнатата моя способносъ отъ вишото офицерство и големо Вознагражение се съгласи да- работи още 10 години"

"През 1934 г. Соф. Т. И Н. Камара ме повика да се ява на кункурсъ при същата камара и азъ се яви и те ме призна за способенъ и ме произведе за лекторъ (учител) по кулинарното изкуство и образова три месечни курсъ за което азъ преподава по готварство и сладкарство при софийското занаячиско училище"

Курсът е бил тримесечен, а по-късно дядо Захари е вече провеждащ изпити на двумесечни курсове, от един от които при мен е останала и интересна снимка:

Странно, но в изпитващата комисия има и две жени! А вероятно и още една в дясно от преподавателя.

Но преди 1934 година в живота на дядо Заре има много, много важни моменти. През 1916 година той има вече втора съпруга - също вдовица с две големи деца. В своя разказ стринка Грета съобщава за първоначалната реакция на още малките близнаци Петър и Павел. Те решили да избягат - не искат нова майка, но ги хванали. След това дълго време не желаели да я наричат МАМО! 

От батко им Александър е останала неговата диплома от училището. Годината е 1914 - та.

Има една снимка на която аз различавам, освен Александър /краен в дясно/, двамата близнаци Петър и Павел, застанали пред него и тяхната сестра Надежда. Тя е права, на реда на Александър, четвърта от дясно. Близнаците, облечени еднакво, но с вече различаващи се физиономии, на възраст около 8 - 9 годишни според мен, са застанали до една младееща жена, облечена по-модерно от останалите. До нея близнаците са застанали плътно! Дали това не е тяхната обична майка Стремка ?! Но какво е това детенце пред нея???

Запазена е една снимка с образа на баща ми Петър като ученик. На гърба и пише:

Петър вече има свой подпис, ако надписа е направен още тогава...И много прилича на официалния му подпис след години. Вижте само в-то на края!!!

По съдържанието и по оформлението на снимката може да съдим, че тя е направена в края на учебната година. На снимката лесно различавам баща ми Петър / на предпоследния ред, първи от дясно/, но за близнака Павел не съм сигурен...

Ето още една снимка /фрагмент от по-голяма/, на която са двамата близнаци, които все повече се различават. Това визуално различие се проявява и в характерите им, и в училище, и поведението им през младежките години. Баща ми видимо /на някои снимки/ има друга, своя младежка компания.

Годините вървят:

Но униформата на кое училище е?

Тук баща ми е с най-добрия си приятел още от младежките години - Васил. Неговата сватба свързва баща ми с майка ми Кунка. Ако не е била сватбата, кой знае...?

Баща на екскурзия с приятели. Но не виждам познати... 

Връщам се отново към спомените на дядо Захари Миленков:

                                                                    

          "Отъ 1903 год. Като Iоснова образу ме Софийско готварско сдружение отъ неколко члена при много растегане на лева и десно едните искатъ работническо други искатъ провесионално и при не съгласие дружеството стана въ застои азъ пъкъ стоя на десно  и бидо избранъ за председателъ и на именуваме Сдру.софийско провесионално сдружение През това време дру. Се засили  През 1908 признати бехме за Еснавско Сдру. (занаячий) и тога издадоха майсторски свидетелства на наший добри готвачи и пакъ беше съ испитъ Моите свиде носи № 9146 от 1908 г готварско и сладкарско подъ единъ № цели 11 години бехъ председателъ сума пари похарчи моий и ми дотегна Избраме другъ председате

началото на 1913 откраднаха целата архива и пренесена при кумунисти още на втория месецъ и тогаваазъ пое наново (дасе грижа – задраскано) председателството по избор на болшинството и като неможахме да намериме хривата си наново на правихме знаме и цела хрива".

Следва продължение.

СПОМЕНИ, СПОМЕНИ - ПАМЕТ ЧОВЕШКА - СЕДМА ЧАСТ - МИЛЕНКОВИ

Ето така видяхме с Любка селото Долна Секирна от височината при  църквата:

Освен църквата, на високо над селото е било и училището:

Било е...

Редно е да ви покажа, че църквата си има и камбанария и камбана:

Църквичката си има и клисар, чиято къща се вижда в ляво от камбанарията, защото има кой да му плаща. И е чистичко край църквата...Но си няма поп! Нито веднъж не заварихме църквата отворена. Казаха ни, че свещеник идва по някакъв график или при радостен или тъжен повод. А за училището вече нямаше кой да плаща...

От църквата пътят към селото е надолу. 

Там, в центъра, непосредствено до кметството, в ляво от стълба, е домът на кметицата.  

Взехме си довиждане с нея и с родното място на дядо Захари и неговия баща - моят прадядо Миленко.

Кога ли моите внуци ще попаднат там и ще подишат въздуха, който са дишали и Миленкови. За час - два...

Продължавам:

Преди да се обърна отново към спомените в страниците на дядо Захари, ще дам отново думата на стринка Грета д-р Миленкова за да спомене неговите деца:

Децата са основно всекидневна грижа на майка им Стремка защото непрекъснатите войни, които води Българи през онези години, принуждават дядо Захари да е далеч от дома. В спомените му на страници 2 -ра и 3-та той пише:

"Аз зема ресторанта в Банки Балгария и дадо банкетъ на министрите и на турски паши отъ Цариградъ донесли ордени на престолона следника Борисъ сегашния Н.В. Царъ Борис III"

Сега си спомням, че преди години бях гледал кадри от посрещането в Банки на "турските паши". Това е бил един важен акт за сближаване и хубавата храна също е допринасяла...

"През 1911 год. зехъ гостилница Златна Прага на ул. Мария Луиза и гостилница Тунжа на ул. Сердика до 1917 г.

                                                                                                            Стр. 3

През 1012 г. При мобилизацията отидо воъникъ да воювамъ съ Турция 1 полкъ на Н.Височеств А. Батемберкъ полкъ до нова година и подир бехъ извикан в общата главна квартира за готвачъ в Лозенъ градъ и Одрин

За посрещание чуждите европейски мисии които обхожаха одринските крепости и да видатъ героиството на славния български войникъ и при завръщането ми продължавахъ си въ гостилниците които не беха прексновали до 1917 г. 

    При мобилизацията Европейска война азъ бе извиканъ от Министерството Воено като войникъ къмъ Общата главна квартира за готвачъ и сладкаръ и стоя до демобилизирането 1918 год.

През 1916 г. Като готвачъ замина с Н.В.сегашния цар на българите Царъ Борис III за Германия и Генерал Жековъ"

    Спомнете си годината на гърба на онази важна снимка на семейството на дядо Захари и новата му съпруга баба Гюрга.

20 септември 1916 година. София

Стр. 4

"С Височаишия влакъ съ когото беше прикаченъ Вагона Ресторантъ въ градъ Плесъ Малките Карпати германската главна квартира презъ тази воина три годишна посреща редица гости Хора като авсрийски императоръ с Н.В. Царя Фердинандъ Бофарски крали придружени с Н.В.Царя

Саксонски кралъ при др Н.В.Царъ Фердинандъ

Енверъ паша най големия турски водачъ онова време

Престоло наследника на Кайзер Вилхелм и редица други презъ тези събития бехъ награденъ съ 2 медала и 2 кръстове за заслуга Български

Кръс и медалъ Австрийски

Кръсъ с корона и германски медалъ"

За мен особено ценни са тези български, които са останали в семейството до днес:

На този и двете страни са особено ценни!

                    А този сам говори - войнишки кръст за храброст!

Още малко за този период от живота на дядо Захари. В Русе има български музей на транспорта. Там, наред с други транспортни средства има и царския вагон на Фердинанд. Посетихме го с Любка:

И имам основание да си мисля, че през трите години, за които пише дядо Захари, той е шетал и тук:

Тук ще свърша с военните години на дядо Захари /Заре/ и ще ви върна в неговия цивилен живот, в който той е бил доста обществено ангажиран.

Следва продължение.

СПОМЕНИ, СПОМЕНИ - ПАМЕТ ЧОВЕШКА - ШЕСТА ЧАСТ - МИЛЕНКОВИ

 

        Приятели, смисълът на това, което правя - РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО на моите два рода Риджакови и Миленкови е те да продължават да живеят и в моите наследници. Видяхте как възкръсна  образът на моя прадядо Константин.

А споменът за неговите достойни дела са запазени от неговата съпруга, моята прабаба Маруца, неговата дъщеря баба Еленка и моята майка Константина. Редно е тук да добавя и Константина Захариева Миленкова - нашата с Любка дъщеря!

Сега искам да довърша образът на моя прадядо Миленко, дал името на фамилията МИЛЕНКОВИ. Ето снимката, на която той е в средата, заобиколен от своя внук Асенчо и един свещеник до дясната му ръка. 

Вероятно не само на снимката, но и в живота, при създаването на църквата в неговото родно село Долна Секирна. Годините съвпадат! Ето как изглеждаше тази църква, когато преди не малко години посетихме селото с Любка.

Моят дядо Захари посочва, че баща му е станал инициатор за построяването на църквата през 1872 година. На стената на църквата има една паметна плоча - думите на дядо Миленко съвпадат с това, което видяхме и снимах. Но не този свещеник Стоил Миленков е до прадядо ми Миленко.

Продължавам - край църквата имаше и два гроба на други свещеници. Сега ви предлагам две снимки и вие сами ще видите как се казва свещеникът до дясната ръка на дядо Миленко:

Свещеникът до дясната ръка на прадядо Миленко  се казва Спас  Димитров.

Сега искам да ви разкажа, кога и как за първи път отидох два пъти в родното село на моя дядо Захари Миленков Тончев.
От тетрадката на дядо Захари и от спомени е известно, че той е излязъл 20 годишен от селото и после епизодично се е връщал там. Например да си вземе булка от съседно село. Никога не се е интересувал от свой дял от наследството на дядо Миленко. 

Същото се отнасяше и за моя баща Петър Захариев Миленков. Когато децата му Захари и Асен попорастнаха, баща ми реши да заведе семейството си за да видят селото. Рейсът ни стовари в центъра и след като баща ми не намери никой от роднините си, ни заведе в кръчмата. На въпрос къде са неговите хора, получи отговор, че те всички са на къра..."Тогава дайте нещо да хапнем, докато чакаме рейса за връщане" и обясни идването ни с желание да покаже селото на жена си и децата.

Спомнете си разказа "Негостолюбиво село" на Иван Вазов. Същото се получи тогава. Селското клю-клю е разнесло информацията за повода на посещението ни и...започнаха да се появяват хора от родата! Почерпиха се и по-живо по-здраво се върнахме в София.

Когато моите деца пораснаха, аз направих същото - натоварихме се с Любка и децата и спрях колата в центъра. Поразгледахме и с интерес намерихме фамилията Миленкови в едни списъци за предстоящи избори. Фамилията и в селото не се е загубила!

При едно мое самостоятелно отиване в селото, намерих в управата кметицата, която се оказа от нашата рода:

Ако се вгледате по-внимателно, ще видите на нейното бюро една отворена папка със снимката, която по-горе разгледахме подробно. Но в папката, под тази снимка, наднича една друга "цветна" снимка. Ето я:

При едно предишно отиване при кметицата, в стаята и намерих и един възрастен човек. Разговорихме се и той беше така добър да ми даде имена от рода на баба Стремка. Е, снимахме се, даже "цветно". 

Вижте сега още един, много ценен за мен, документ. Едно старо листче, откъснато от някакъв бележник, на което моят прадядо е написал не само имената, но и точните дати, когато са се родили неговите деца! Написано е от очевидец, а не са записани нечии спомени:

Предлагам ви един документ с името и на тяхната майка - съпругата на дядо Миленко:

Но образът на Милка Тричкова?  А и на Стремка - родната майка на баща ми?

Следва продължение.