(12) ЗАХАРИ ПЕТРОВ МИЛЕНКОВ - ПРОФЕСИОНАЛНА АВТОБИОГРАФИЯ - ЧАСТ ДВАНАДЕСЕТА.

В началото на 2001 година ми беше предложено и преминах на работа като Технически директор на първото в България частно национално радио „Експрес”. Сформираше се нов ръководен екип с директор Мартин Минков и главен редактор Еди Емирян. Двамата ми предложиха и аз се присъединих към тях.



Радио „Експрес” имаше свои предаватели в 12 града и покриваше до голяма степен територията на България. Когато постъпих, Радиото притежаваше едно централно студио на последния етаж на хотел „Хемус” в София, от което през БТК подаваше програма към всичките 12 предавателя. Когато преминах на работа там, самата централна база не създаваше необходимите условия за пълноцена подготовка и излъчване на новата информационно - музикална програма. Това наложи оптимизиране на техническита база, което беше моята първа задача, реализирана успешно.



Част от екипа на „Експрес”.

Лицензът на национално радио изискваше от „Експрес” подготовката и излъчването и на местна програма от студия във всеки от градовете с наши предаватели. До влизането в действие на новия управленски екип, радио „Експрес” не е изпълнявало своя лиценз в това отношение. Започнах и реализиране на тази задача, като за първите градове, в които това се осъществи – в Смолян и Кърджали се кооперирахме с кабелните общински радиа – на техен екип и студиа предоставихме възможност да излъчват в ефир по нашите предаватели в определени часове. Преносът на сигнал от техните студиа до нашите предаватели поехме също ние от „Експрес” с наша техника. Идеята да изполваме готови екипи беше моя, защото преди време бях изградил частно, по тяхна поръчка, апаратните им в двата града и познавах техните технически възможности и редакционни екипи!.

За Враца проектирах и изградихме ново радиостудио и предоставихме на екипа да ползва нашия предавател и честота, като включва и местна програма в договорените часове. Радио „Експрес” в Сливен се сдоби също с наша помощ със студио и възможност да излъчва по нашия предавател. Тази задача още повече изискваше оптимизиране и поевтиняване на преноса на сигнал от Централното студио до всички наши предаватели в страната. Преносът чрез БТК беше много скъп.




Апаратната на „Експрес” в Сливен.



Звукорежисьорът Илия Маринов в апаратната на Общинското радио „Кърджали”. Имам много добри спомени от сътрудничеството не само с екипа на това радио, но и с кмета на града Азис – сериозен, организиран човек, който си държи на думата!. Едно съвпадение на фамилията му с известния в недалечното минало певец предизвика смут в офиса ни в София. Бях поканил кмета Азис, при идване по друг повод в София, да ми гостува и в Радиостудиото. Той бил в София, но поради липсата на време се осуетило посещение и при нас. Като възпитан човек се обадил на секретарката ни, с извинение . Идвам на работа и секретарката с изумени очи ме уведомява, че Азис няма да ми дойде на гости в Радиото. По това време Азис беше ОНЗИ Азис-певеца и никой друг! Миленков и Азис ??? Та такива работи...

  

 Подписваме договора с кмета Азис.

Проектирах и изградихме на два пъти (наложи се преместване в друга сграда пак в Центъра) на студиото на радио „Експрес” във Враца. Там сплотеният и опитен екип на Румяна Попова беше лидер в града! Но и нашата техника ги подкрепяше сериозно! В началото предавателят ни беше на точката на БТК, но по-късно я преместихме от другата страна на града, под скалите, в сградата на хижа „Вестител”. Така сигналът не се „биеше” с отразения от скалите сигнал, както когато излъчвахме към града от точката на БТК. А и политаше свободно на север...

.

Кулата на хижа „Вестител” с антените.

Пак във връзка с програмата ще споделя още една снимка. Вие вероятно си спомняте моя разказ за две наши водещи в Радио „Алма Матер” – Детелина Стаменова и Рая Караджова. По времето, когато вече работех в „Експрес” поканихме Рая Караджова, вече дипломирал се юрист (при РАМ бяха за втора специалност) и опитен радиоводещ да води рубрика за юридически консултации. Ето я в гостната на „Експрес”:



Рая Караджова.



В кабинета ми на последния етаж в сградата на хотел „Хемус”. В същото помещение беше работното място и на системния ни администратор Живко Желев.

На последния етаж на хотел „Хемус” бяха и двете радиостудия на „Експрес”. Там се създаваше националната програма, която разпространявахме чрез БТК до нашите предаватели в страната.

Поевтиняването на преноса на сигнала от София до нашите предаватели в страната успях да постигна чрез откъсване от БТК и „качване” на сигнала ни на сателит на „Теленор“. Осигурихме сателитни приемници с настроени насочени приемни антени при всеки наш предавател. Това изискваше и нови технически проекти, но благодарение на нашия опитен проектант инж. Иван Захариев, те бяха изготвени и приети от контролните органи без проблеми!



Точката на „Копитото”, от където се изпращаше сигналът и на „Експрес” към сателита на „Теленор”, за пренос до останалите ни предаватели из страната.

Инж. Иван Захариев настройва наша приемна антена към сателита на "Теленор".

Софийския предавател на „Експрес”. Над предавателя се виждат българският ни цифров РДС и приемникът на цифровата ни линия към БТК.

Нещата не ставаха лесно тъй като гръцкият собственик на „Експрес” не бързаше да предоставя финасови средства. Задачите ми се затрудняваха и от факта, че съгласно Закона тогава, собствениците на „Експрес” се бяха отказали от националния си радиолиценз за сметка на националния лиценз за също тяхната „Нова телевизия”. Това налагаше да „сваля” нашите предаватели от регистрираните в международни договори национални високопланински точки за излъчване, които точки трябваше да отстъпя на новото частно национално радио „Дарик”. Трябваше да осигуря или нови, по-маломощтни предаватели или пренастройка на наличните съобразно новия ни регионален лиценз за всеки град. Нови, сложни технически и изискващи финасови средства задачи. Наложи ми се и посещение на всички наши предаватели, разположени по високопланински обекти на БТК за запознаване с материалната ни база – предаватели и други съоръжения. Необходимо беше намиране на нови точки за излъчване, направа и узаконяване на съответни технически проекти пред държавните органи. Необходими бяха и съответни технически средства за пренос на регионалния сигнал от местните радиостудиа до съответните предаватели – радиорелейки и техния монтаж и настройка съобразно с утвърдените нови технически проекти. Много съществена помощ получих от нашия проектант инж. Иван Захариев, човек с опит и ведър характер, бивш парашутист, за когото, въпреки това, се притеснявах при всяко негово качване на високо. А той – не! И често повтаряше, „А бе, пусни ми крака, няма страшно”. Но отговорността по охрана на труда беше моя! С него сме дългогодишни приятели от тогава. За София нашият предавател на Експрес също се закотви на 10-тия егаж на Старата телевизионна кула при нашия добър приятел Петър Кефонов:



Петър Кифонов - човекът на 10-ти етаж, винаги спокоен и доброжелателен. При него  отивах с удоволствие и никога не съм имал проблеми.

Задачите по преместването на предавателите ни наложиха да обиколим не малко върхове и други подходящи географски точки на България, за което не съжалявам – техническите проекти, резултатът, беше без забележки от контролните органи и колеги, но и пропътувах из много красиви кътове на България! Съответните местни филиали на „Експрес” заработиха в ефир и получиха признание от общественноста в градовете.



Моята служебна кола , към която изпитвам много голямо уважение. Заедно видяхме много високопланински точки за излъчване в България.

Споделям и един куриозен случай. Проявихме желание да инсталираме нашия софийски предавател на една ведомствена почивна станция на Витоша на голям български металообработващ комбинат. С нашия проектант инж. Иван Захариев посетихме обекта, уговорихме с управата на станцията помещение за предавателя, уточнихме, и мястото, и монтажа, и укрепването на антената. Беше направен и технически предпроект за това със съответната скица на сградата с антената. Оставаше съгласието и подписа на шефа на фирмата. Но, ударихме на камък. Шеф беше вече южнокореец от фирма закупила комбината. Беше човек, определено недолюбващ, направо неуважаващ българите! Той поиска да види как ще изглежда почивната станция с антената над покрива. Искаше снимка! Ние да направим монтажа, да направим след това снимка и ако на него не ме хареса картинката, да откаже... Ние се отказахме! Но докато преговарях два пъти с него в кабинета му, видях неговото срамно отношение към подчинените му вече сътрудници-българи във фирмата! И до сега ми е болно...

Успоредно с всичко това вървеше и техническата модернизация на програмата. Налагаше се усъвършенстване на компютърната мрежа на Централното студио в София и създаване на необходимия сървър, с което да гарантираме съхранението и безпроблемното денонощно ползването на музикалната база данни. Заслугата беше на моя системен администратор Живко Желев.



Системният администратор на радио „Експрес” Живко Желев – мой ценен сътрудник. И една фотошега докато Живко работеше по сървъра (с под-ръчни инструменти):






С Живко на едно от тепетата на Пловдив при осигуряване на радиолиния за преко предаване от града.

Тъй като разказвам за компютърната ни мрежа в софийското студио, ще спомена още едно притеснение. Когато поех Радиото, то имаше вече необходимите персонални компютри. Но започнаха да губят острота на екраните си. Занесох първите един-два в фирмения сервиз и вече трябваше да платим ремонта. Преди дни беше изтекла гаранцията...Ако искате! Може да си купите и нови...До дни премерено!

Създадените по мое време технически възможности за следене и запис на световни новини ни позволи да бъдем първи в отразяване в българския ефир на атаката на Световните кули в Ню Йорк. Все още бяхме в хотел „Хемус”.


 

На тази реклама може да видите и градовете и честотите, на които излъчвахме.

 

Звукорежисьорът Евгени Парцалев в ефирната апаратна в „Хемус”.



В студиото е водещата Мила Димова.



Работното място на музикалния ни редактор Любомир Димитров във Фонотеката . Когато се преместихме в „ Експо 2000” неговият компютър беше вече в по-обширната ни ефирна апаратна.

Приложих използване на релейка (радио линия) за безжична връзка при отразяване на обществени събития в София. Особено удобно беше, когато предавахме от НДК. Приемната антена беше на перваза на прозореца до Живко. Но за други точки се наложи да „превземем” и покрива на хотела. Тази релейка (българска, цифрова) сега е изложена в Музея на радиото в България.

След време гръцките собственици наложиха преместване на Централното студио от последния етаж на хотел „Хемус” в сградата на „Експо 2000”.



„Експо 2000”.



Централния вход. Точно над него беше ефирното студио на „Експрес”.

Това преместване налагаше да проектирам и изградим ново Ефирно студио и Продукционна апаратна на новото място без да прекъсваме програмата нито за час. Някой беше пробвал да прави нещо за бъдещата ефирна апаратна, но добре, че беше спрял. То се иска да знаеш кое за какво е! Оправихме и завършихме с нейната готовност.

Линиите за пренос на сигнала до БТК също се наложи да променим. Телефонните – също. За тях получих помощ от един мой ученик в Колежа във ФЖМК – Николай Качамаков. При това той отказа каквото и да е заплащане! Но всичко това беше направено своевременно и позволи реализиране и на нови програмни акценти, свързани с пряко включване на радиослушатели по многолинеен телефон в ефира и участие в сутрешни блокове на публика на живо .




Ани Великова в новата ефирна апаратна. Пак там е колегата на Ани Ради Цветанов.





Още една от звукорежисьорите ни – Иглика Атанасова.



От другата страна на студийния прозорец - водещият Иво Тодоров.

Сутрешен блок на живо с публика. Водещи този ден са Ани Кочева и Иво Тодоров , а на смесителния пулт е Ради Цветанов..

В редакционното помещение на радио ”Експрес” в „Експо 2000”.

Двете Ани-та в моите прегръдки.

И още един весел наш сътрудник, когото съм снимал от мястото си в офиса – Милен Цветков. Така искам да го помня!



Работното ми място в „Експо 2000” с възможност да контролирам подавания сигнал от сателита до всички наши предаватели.

Радио „Експрес,” и в София, и в страната имаше своята публика и безпорни успехи до момента, когато гръцките собственици на Радиото го продадоха на друга чужда фирма. Те извадиха от българския ефир нашето интелигентно информационно-музикално радио и прехвърлиха честотите му на други частни развлекателни радиа, закупени също от тях. Търговска сделка, но, според мен, едва ли беше в интерес на българското общество .

 Аз бях последния технически специалист от „Експрес”, останал до края му след 5 години работа в него.