Мили деца и внуци в прекия и преносен смисъл на думата, в предния, финален откъс от професионалната ми автобиография, само споменах, че ми е разрешено, без заплащане, да работя за Златния фонд, който създадох във Факултета. Това е истина! Но не е цялата истина!
Продължавам да се грижа, да ме вълнува и съдбата на Златния фонд на БНР – Звуковия архив на България! Практически, макар и до неотдавна да можех да влизам в сградата на Радиото и „като нечакан гост” да се докосвам до едно от помещенията на „Златния фонд”, аз продължавах и продължавам да търся път, начин как да помагам. Сега вече нямам достъп даже до фоайето на новата сграда, където в една от витрините от украсата е и моята снимка. По важно за мен е Звуковият архив на България да се развива така, че в бъдеще, вие, деца и внуци, да разполагате, с колкото се може по-добре подготвен и съхранен Звуков архив на България.
Макар и лишен от достъп до това, което съм създал, аз и от страни виждам КРИВИЦИ. И както е казал Левски, дайте да си ги кажем, че да вървим напред. А че кривици има няма съмнение! Ето какво написа неотдавна една радио журналистка – Людмила Герова, за която не може да се каже, че не знае отвътре нещата:
„Огромна част от националната памет на България се "съхранява"?!" в БНР и БНТ. Ние знаем КАК! Ние знаем КАКВО се случва при всяко наводнение. Ние знаем как беше унищожен филмовият архив от ниските стилажи на филмотеката. Ние знаем как кампанийно се прехвърлят ценни записи от един, на втори, на трети, на четвърти, на пети носител. Всеки следващ по-ненадежден, по-ефтин, по-некачествен...най-после излетели "на облак"...Боже, запази безценното богатство на България, защото ние, българите това не го можем!!!”
С последното изречение не съм съгласен! Можем!
Във фейсбук страницата си, която направих след като излязох формално от екипа на Музея („Един от Клуб „Родно радио”), аз направих публикация, в която зададох няколко въпроса за състоянието на „Златния фонд” на БНР – Звуковия архив на България.
Въпросите зададох към Ръководствата на Българското национално радио и Ръководството на Държавна агенция Архиви (ДАА). Зададох въпроси в желанието си да не обидя службите и хората в тях, имащи преки задължения с попълването, обработката и съхранението на звуковите документи в Звуковия архив на България – Златния фонд на БНР и контрола за правилното изпълнение на Закона за Държавния архивен фонд – Държавна агенция „Архиви”.
Макар и с голямо закъснение, но получих отговор на две страници от едната институция, от Ръководителят на ДАА доцент д-р Михаил Груев. Но отговор, който не даваше никакви отговори на моите въпроси! Тогава си позволих да отговоря вече с конкретно посочване на някои от съществените „кривици”. Получиха се 6 страници. И едно птиченце ми каза, че вероятно това второ мое писмо, с конкретните „кривици”, е стигнало служебно, ангажиращо, до сега мълчащото Ръководство на БНР.
Вярно е, че от момента на избора на последния генерален директор на БНР, като нов ръководител, той има правни проблеми и не само. Но си спомням, как работеше, моят приятел, директор на „Хоризонт” преди години – ВЛАДИМИР ЦАКОВ. Бюрото му винаги беше чисто. Всеки постъпил при него документ, той прочиташе почти опрял очилата си в него (имаше много високи диоптри!), взимаше решение, парафираше и даваше ход за неговото изпълнение. Аз разбирам, че и времето сега не спомага – длъжни сме да ходим с маски, но другите маски, пред съзнанието ни, сами можем да решим кога да махнем. Решенията за оправяне на „кривиците” не Ген.директорът ще дава – не е компетентен. Но проблемите няма да се решат, ако тези, от които зависи и са длъжни да са компетентни, „се снишат” за да мине!
Аз съм готов, както написах във второто си писмо и до ДАА, безкористно да прецизирам пред колегите от „Златния фонд” на БНР и техния пряк Директор, същината на забелязаните от мен кривици в работата със Златния фонд. Чакам с нетърпение (след дни навършвам 80 години) приятелите от „Златния фонд” да си свалят невидимите маски и да си кажем очи в очи кривиците! Но само ако те желаят оправяне! А това ще иска промяна и работа по не малко направления!
Не е необходимо да им напомням, че не става дума за отношения между един човек и неколцина длъжностни лица! Зад мен сте вие, “Мили деца и внуци в прекия и преносен смисъл на думата”. И това вероятно ще ме задължи да ви информирам и вече заедно да воюваме за вашето бъдеще!
Мили деца и внуци, тези дни прочетох едно четиристишие от моя съученик, кумец, радио колега и дългогодишен приятел Димитър Палашев:
Веч млад не съм
И почнах да линея!
И стар не съм,
Как искам да живея!
И живея! Работя по силите си сега, с мисъл за бъдещето.
Татко и дядо Хари.
Сам ли съм? Не съм сам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар