Блогът на Хари: (1) ЗАХАРИ ПЕТРОВ МИЛЕНКОВ - ПРОФЕСИОНАЛНА АВТОБИОГРАФИЯ

Роден съм на 25 октомври 1940 година в София в семейството на Петър Захариев Миленков и Константина Николова Риджакова.

Баща ми се пенсионира като началник цех в Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев”. Беше член на БКП, а след пенсионирането си по болест, до смъртта си беше Председател на читалище „Васил Друмев” в нашия квартал. Освен че беше много добър специалист и ръководител, беше и рационализатор, и ръководител на спортния живот в предприятието.

Баща ми в кабинета си в ДИ „Народна просвета”

Майка ми също работеше в полиграфическия бранш. Беше завършила Графическото училище към Държавната печатница в София. По време на обучението си е била член на стачния комитет на първата стачка в Графическото училище завършила с победа. Нейният баща е бил един от първите социалисти в Берковица, а брат й, ОЩЕ УЧЕНИК, е участник в Септемврийското въстание 1923 година и само навременната намеса на майка му го спасява от разстрел от една шпицкоманда. Майка ми се пенсионира като диспечер на коректорското отделение на държавно издателство „Наука и изкуство”.

Майка ми (в дясно) при дипломирането си в Графическото училище. Младежът в крайно дясно е бъдещия командир на Ботевградския партизански отряд Нецо Гарвански. Бил е много беден и по време на стачката са го хранели в семейството на майка ми.

С майка ми и баща ми преди заминаването ми в казармата

Имам по-малък брат, който се пенсионира като полковник - радиоинженер в Главно инженерно управление на МО.

Прогимназия завърших с отличен успех в 48 основно училище „Васил Друмев” в квартал „Баталова воденица” в Трети район на София. По спомени на майка ми, когато са ми връчвали отличното свидетелство за 7-ми клас в салона на училището, тя е видяла за първи и единствен път баща ми да се просълзи...

В прогимназията имахме един учител по физика, Мирянов, който вероятно „програмира” моя живот. По това време аз и няколко от моите съученици си бяхме направили детекторни радиоприемничета. Другарят Мирянов ни разреши да опънем по диагонал в класната стая радиоантена и даже в час по физика да „търсим” радиопредавания по нашите приемничета. Само, който е изпитал това, знае какво удоволствие е , когато чуеш в слушалките тихото гласче или музика! Спомням си, че по това време увлеченията ми бяха свързани, освен с радио, но и справене на „симпатично„ мастило. Даже още си пазя шишенцето с кобалтов хлорид – едно превъзходно мастило, написаното с което отново изчезва след като хартията изстине... Е, да не забравя и криминалетата и индианските романи! Много неща за тези години съм разказал на фейсбук страницата „Квартал „Баталова воденица”, която преди години създадох и продължавам да администрирам. Наскоро даже от ФЕЙСБУК ме поздравиха за интереса към тази моя страница.

В нашия клас имахме много будни деца и не беше чудно, че с не малко от тях продължихме своето образование в един и същи клас на 33-та гимназия. Там нашата класна ръководителка Добрина Кулева, добра учителка по математика, беше отлична класна! Имаше закалката на активна ремсистка. Успя да сплоти, почти без изключение, всички ученици от нашия клас! Нейният съпруг– Георги Патронов , също ремсист, политзатворник и комунист още от преди 9 септември, също и помагаше в това дело. Резултатът – до скоро, след около 60 години от края на завършването на училище, много след смъртта и на двамата – класната и съпруга й, ние ежегодно, даже не по веднъж се събираме с най-голямо удоволствие. Когато бяхме в XI клас във вестник “Народна младеж”, на първа страница излезе статия озаглавена „Дружния 11-ти Б клас”!

Имахме обичай, на 24 май, след манифестацията, да отваме на гости на класната. Много скоро след 11-ти ноември, класната почина. Продължих да се виждам със съпруга й, който също много тежко преживяваше „свободата”. Тъй като по това време аз вече бях ръководител на „Златния фонд” в Радиото, той реши да ми повери много ценни документи свързани с неговия живот. Документи свързани с годините преди 9 септември, по време на 9 септември, за арестуването на немската легация, в което е участвал, за „арестуването” на дневниците на Богдан Филов и на съпругата му пак с негово участие, за Народния съд, в който той, по молба на Георги Димитров е приел да бъде обвинител (имаше висше юридическо образование) на процес над военни, лични спомени и други уникални документи.

Гимназия завърших с отличен успех в 33-то ср. училище през 1958 година. В него бях член на кръжок по радиотехника и кръжок по история. В 10 клас бях председател на ДОСО в гимназията. Във връзка с началото на полетите в Космоса, бях член на лекторска група към Районния комитет на Комсомола за разясняване на физическите основи на тези полети пред граждански организации и някои училища. Станах и един от първите членове на „Дружеството по астронавтика” с председател големия наш астроном професор Никола Бонев. Бях силен ученик, особено по физика и с умиление си спомням един период, когато нашата учителка по физика – Грозданова, беше болна. Беше ме помолила да преподавам няколко урока на моите съученици. Даже един път и изпитвах. Другарката Грозданова седеше на последния чин, мъчена от заболяването си...

В кабинета по физика.

В кръжока по история с учителката ни Милка Сребренова. Аз съм първия от ляво на дясно.

В ляво е съпругът на класната Г.Патронов. Тя е с внучето си в средата.
Аз съм на последния ред, пред колоната.

На същото място след много, много години.
Аз съм пак там, до колоната – последен на първия ред.

24 май 1958 година – последната ни манифестация като гимназисти.
Аз съм втори от ляво на последния ред.

Радиото продължаваше да е всред интересите ми и като гимназист. Неотдавна мой съученик, на когото по-късно станах кум, а той ми стана колега в Радиото, ми припомни, че съм му направил и на него детекторче, закачено, вместо към външна антена, към пружината на леглото му. Сутрин слушал радио със слушалки.

Споделям спомени за тези все още начални години от живота ми, защото те са основата, върху която съм се изграждал като човек. Непременно трябва да добавя и интересите ми към историята и по-специално към тази на Втората световна война.Четях много книги посветени на тези страшни години. Събития в живота на хората, които разкривали неподозирани техни качества – и смелост, и човечност до жертвоготовност, и страхливост, и подлост, и предателство. Тогава не предполагах, че след 10 ноември и аз ще се срещна с хора в моето обкръжение, които проявиха същите и положителни, и отрицателни качества!