СИЛНО СЪМ РАЗТРЕВОЖЕН!
Преди ден-два имаше коментари на моята публикация, озаглавена “Силно съм разтревожен” за проблеми, свързани със Златния фонд на БНР – ЗВУКОВИЯ АРХИВ НА БЪЛГАРИЯ. Видяна е до онзи момент от 870 души. Очевидно темата е намерила отзвук. И то положителен към моята публикация. Но попаднах и на един коментар на наша уважавана радиожурналистка, подкрепена и от приятел на Музея, които само наглед са без вътрешен, скрит, подтекст, който може да подведе незапознати или повърхностни хора. Реших да отговоря на колежката. Но първо ще ви дам възможност, без да ги търсите, да прочетете тяхните думи:
Zdravka Andreeva
Ама къде пише, или къде е казано, че трябва ДА ИЗХВЪРЛЯМЕ ОРИГИНАЛИТЕ? Това би било ненужно действие и малоумие.
Radoslav Markov към Zdravka Andreeva:
Ми никъде не пише, това е вероятно някакво твърдение на Хари, което не почива на нещо казано от някого...Никога не е имало такава идея. А съхраняването на файловете в облаците засега като че ли е най-успешно.Архивна технология с дълъг срок все още се търси в световен мащаб...
По същото време имаше и само един коментар с пълно отричане на основанието ми да критикувам по тази тема самия Томислав Дончев. Там бях наречен пренебрежително „тоя гражданини”. Направих отговор и веднага коментарът и моят отговор изчезнаха. Сега ще започна с този мой отговор:
„Тъй като вашия коментар ще видят и други, ще ви отговоря:
1. „тоя гражданин” е създателят на модерния български Звуков архив – ЗЛАТНИЯ ФОНД НА БНР. Благодарение на неговите усилия, преди години Законът даде правото на Златния фонд на БНР да е Архив с постоянен състав на документите (като архивите на МНО и МВР) и да изпълнява функцията на ЗВУКОВ АРХИВ НА БЪЛГАРИЯ!
2. Думите си „тоя гражданин” подкрепя с позоваване на Закона за държавния архив – раздела за дигитализиране, което не е оспорено от Ръководителя на Държавна агенция „Архиви”;
3. Никъде „тоя гражданин” не нарича ТД „калинка”, а само твърди, че такива като ТД и неговия бос - един недостатъчно умен за поста, който заема, простак, предоставят пари и на овластени калинки, които от некадърност правят по-големи или по-малки престъпления. В случая има опасност за МНОГО ГОЛЯМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ – да лишат българския народ от звуковата памет!!! „
Ще продължа с още малко пояснения за Здравка и за Радослав.
Първо към Здравка:
„Ама къде пише, или къде е казано...” Има и трета възможност – с действия или бездействия да се покаже, да се реализира това без да е писано или казано. ТД, вероятно от незнание, вече почти ги е отписал оригиналите до няколко години, както той казва. И щом ги дигитализираме и ги пратим в облаците (при това те, ОБЛАЦИТЕ, не са държавна институция, а ЧАСТНА!), за тях, за оригиналите вече няма основание да се „трошат” средства. Е и за „пухкав” облак също се плаща, но отговорността се прехвърля на друг! Сравнително скорошен изключителен „дигитален” проблем с „облак” – сървъра в сградата на БНР едва не погуби и дигитална компонента на Златния фонд! Но за това само чух – други, очевидци, може би ще ме подкрепят.
За щастие, до сега в БНР не са стигнали до това, но за дигитализация и на Златния фонд чух даже името на една колежка, на която ще бъде възложено това. Симпатична, опитна колежка, но която през целия си професионален живот е работила със стандартни, „читави”, звуконосители – МеЛе-та от Фонотеката и от Депото на Звукозаписа. Любопитно – колко пъти и се наложило да спасява изтърсена магнитофонна лента, па макар и с „акушерката”? Звуковите документи, особено тези, старите, не винаги са такива, „читави”... Тяхното възпроизвеждане и измерване на всеки 5 години се изисква от Закона за държавния архив, но не за дигитализиране, а за установяване тяхното състояние, има ли промени, влошаване, които да изискват действия. Неща, за които колежката от Звукозаписа не е подготвена! Но вероятно от около 20 години, при приемането на „нови” звукови документи за Златния фонд не се попълва така наречения „Технически паспорт” с оценка на техническото и електроакустично състояние на звукозаписа и звуконосителя при постъпване! И сега, ако се реши да се изпълнява Закона, с какво ще сравняват сегашното състояние? Това не е ли реален път към тяхното, на оригиналите, постепенно погубване? Това не е ли закононарушение, за което трябва да се срамуват...те си знаят кои!
„...би било ненужно действие и малоумие.” пише Здравка.
Но съхранението на оригиналите изиска средства, място в лентохранилището в Боровец, работа на климатичната инсталация там с гориво и дежурни! Периодични (както казах, съгласно Закона) прослушвания от СПЕЦИАЛИСТ за оценка и реакция със съответна заплата и още, и още. Така че, Здравке, за икономистите не е малоумие! Преди много, много години, проблемът със застраховането (запазването за поколенията) на най-старите застрашени оригинали беше решен реално ( в онова ужасно, тоталитарно, тежко време) не като дигитални копия изпратени в облаците, а като бяха презаписани на никелови матрици по специална, наречена в чужбина „българска технология”. А оригиналите продължихме да съхраняваме най-отговорно и старателно! Но откакто тези матрици-сандвич бяха оставени в едно хранилище, а за най-дългогодишните от тях вече е изминал почти половин век! никой не се е погрижил да провери тяхното състояние... Това, Здравке, не се ли доближава поне до безотговорност и малоумие?
Сравнително скоро в „Боровец” бяха направени нови стелажи и след някой и друг проблем от несъобразителност, те вече се ползват. Но в същото време, доколкото знам, за новоотлаганите за съхранение магнитофонни ленти не се извършва ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО по Закона тяхно темпериране и пренавиване при съответните климатични параметри на помещенията, в които ще се съхраняват БЕЗСРОЧНО. Имаше направена специално оборудвана апаратна за това, но вече я няма! Имаше и човек назначен и обучен за това, но и него го няма! Здравке, това не се ли доближава до „малоумие” и нарушение на Закона? Когато зададох на един високоовластен „дялан камък” въпрос за този проблем, той ми каза, че това щял да прави Отговорника на Обекта! Между грижите за нафтата, олиото за кухнята и контрола за хигиенистките, на него ще поверят манипулиране с ОРИГИНАЛИТЕ на Златния фонд! Това, Здравке, не е ли ...?
Радослав подкрепя Здравка:
„...Ми никъде не пише, това е вероятно някакво твърдение на Хари, което не почива на нещо казано от някого...” Хари, според него, е никого! Не искам да се величая, но, когато става дума за Златния фонд на БНР, не е така!
„...Никога не е имало такава идея.” казва Радослав. Ще върна времето преди около година – 19 декември 2019 година, когато Радослав твърдеше друго:
„ами подхода вече се промени. Навън има аудиовизуални центрове,чиято задача е да съхраняват националните аудиовизуални носители. Независимо дали произлизат от Радио и Телевизия. Радията ги съхраняват до 5 г. от излъчването, а после ги предават на центъра,който е дьрьжавна структура с грижа за опазване на аудиовизуалното наследство,но и с неговото популяризиране,защото в момента БНР/БНТ се държат като куче върху сено - не яде ама и на други не дава. това е в Полша,Русия,Франция, Германия, Холандия, Италия,Албания итн. При нас имаше такьв проект 2013 но поради липса на възможност за крадене, не беше приет. Но натиска трябва да продължи и всички да се обединим около каузата за професионално съхранение,дигитализация, реставрация и социализация на аудиовизуалното наследство на България,..”
Тогава си позволих да му отговоря следното:
Г-н Марков, приятелю, аз говоря за Звуковия архив на България, така както го е определил българския Закон. Ще отбележа за твоя информация, че преди злощастните 30 изминали години, Златният фонд на България беше пред някои от изброените от теб страни - Полша, Русия. Ще добавя и Чехия, Словакия, ГДР. След като имаш "проучване", ти самият виждал ли си българския Златен фонд? Пипал ли си с ръцете си звуков документ от преди 50 и повече години? Не се увличай, А любимата ни дигитализация е само "измиване на ръцете" когато става дума за съществуващи вече аналогови звукови документи! Ако Музеят за история на радиото инициира в своя Клуб "Родно радио" разговор на тази тема, ще се постарая да разкажа как е събрана и издигната купата сено, върху която имало лаещо куче...А до тогава - проучи Закона за архивите в България и съпътстващите го правилници и други нормативни документи! Ще добавя, че много преди 2013 година още преди няколко десетки години в България Законът повеляваше, това, което ти сега огласяваш - събиране и съхраняване в държавен архив на звуковите документи . Но добре, че не стана!!! А защо - като се разговорим, ако се разговорим...”
Но пред вид бъдещо, по-близко и по-далечно изборно време, в света беше изпуснат духът (вирусът) от бутилката ( на която, за сега, не знаем кой е надписвал етикета) и не успяхме да „се разговорим” в Клуба. Ето защо се разтревожих – ТД е подкрепен от Радослав, а и Здравка се изумява – „Ама къде пише, или къде е казано...”?! Има хора, включително и „калинки”, които работят, Здравке! И към които ще отидат и част от обещаните 120 милиона. Някой ще ги усвои (ключарите на ОБЛАЦИТЕ), а друг ще се отърве от отговорността...ДИГИТАЛИЗИРАХМЕ ГИ!
Това е почти като археологическа находка...Но вътре имаше ЗЛАТЕН ЗВУКОВ ДОКУМЕНТ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ! След съответна обработка, сега се съхранява в Златния фонд на Музея за история на радиото в България "Проф. д-р Веселин Димитров".
СИЛНО СЪМ РАЗТРЕВОЖЕН!
–––––––––––––––––––––––
Б.а.: Заглавието на статията е препратка към статия в сп. "Отечество" от 80-те години.
