(6) ЗАХАРИ ПЕТРОВ МИЛЕНКОВ - ПРОФЕСИОНАЛНА АВТОБИОГРАФИЯ - ЧАСТ ШЕСТА

Усилията за попълването на Златния фонд освен вътре в страната се насочиха и извън нея. Аз и мои колеги от „Златния фонд” проведохме успешно издирване на място в звуковите архиви в ГДР, Полша, Чехия, Словакия и Съветския съюз. В резултат в Златния фонд постъпиха десетки ценни звукови документи свързани с историята на България и дейността на българи в чужбина.

Мои издирвания на звукови документи в Звуковия архив на Словашкото радио.

В разговор с ръководителя на звуковия архив на Словашкото радио в Братислава пан Хорват. Сериозен специалист и много сърдечен човек.

Признание за ръководения от мен „Златен фонд” на БР е и фактът, че по мое предложение пред съветските архиви (ЦГАЗ), ние бяхме първия чуждестранен звуков архив, с който те сключиха договор за сътрудничество! Започнахме една нова за нас тогава дейност по издаване на предложената от нас поредица „Звукови документи” върху грамофонни плочи от звукови документи на двата архива. Първите две плочи от поредицата бяха свързани с освобождението на България от турско робство и с първите полети на българи в космоса. Подготвихме записите и се обърнах към ръководството на “Балкантон”. Те извънпланово, в много кратък срок изработиха плочите. Това изненада нашите партньори в Москва. Те споделиха, че тяхното Министерство на отбраната чака вече втора година за тиражирането на готова плоча! Допълнителен резултат беше и обогатяване на нашия Златен фонд с нови звукови документи от съветския звуков архив. Представяте ли си – за Руско-турската освободителна за нас война! 

Тази издателска дейност от Златния фонд продължава и до днес, но вече не в резултат от този първи и за нас международен договор. Колегите от ЦГАЗ се гордееха с резултата от нашето сътрудничество. На публикация във вестник „Вечерная Москва” посветена на 100 годишнината на грамофонната плоча, организирана от ЦГАЗ, в една от витрините беше изложена и първата от нашите общи плочи.

Вълнуващ спомен за мен, във връзка с попълването на Златния фонд със звукови документи, е свързан и с една моя командировка в Лайпциг, в Музея за Лайпцигския процес срещу българите Димитров, Попов и Танев. Моята задача беше да презапиша от архива на Музея всички записи с участието на българи – подсъдимите и свидетели. Аз останах много горд от достойното държане на всички българи! Всички! Записите, които донесох, по-късно бяха и матрицирани!

Снимка от заседанието на съда известно като „Двубоят Димитров – Гьоринг”, завършил с победа на Димитров. 

Тя, победата е била толкова разгромна, че се е наложило по-късно, в друго заседание, да оправя лицето на властите самия Гьобелс!

А в България, след 10 ноември, се намериха хора, които пригласят на Гьоринг, Гьобелс и сие в оплюване на Димитров... 

Ето как изглеждаше моят отчет за резултатите на „Златния фонд в края на 1988 година:

Незнам дали бяхме първи, но бяхме между първите в Радиото, които се обърнахме сериозно към компютъра!

В сътрудничество с Главното управление на архивите приложих за първи път компютър за информационната база данни за звуковите документи в Златния фонд. Радиото вече ме беше изпращало на обучение по компютърно програмиране на 8 и 16 битов компютър. По мое предложение приложихме приетия от Главното управление на архивите специален софтуер. Така започна дигитализирането на картотеката ни. По късно това ни даде възможност да разменим безпроблемно база с данни от нашия компютър в компютърната система на Главното управление и обратно. Така започна приложението на компютърната система в „Златния фонд” на Българското Радио, система без което е немислима работата на един съвременен архив!

Втората реставрационна апаратна на „Златния фонд”.

В изградената по моя концепция втора специална и единствена по онова време аналогова звукова реставрационна апаратна в България, работата ми получи признание не само в системата на Радиото, но и в страната. За реставрация и експертиза бях търсен и от немалко външни организации. Интересно и успешно беше изданието на албум грамофонни плочи с всички, издирени от съпругата му Поля Попова, запазени и реставрирани от мен, звукозаписи на изпълнения на големия български бас Михаил Попов. 

В реставрационната апаратна по това време. До мен е колежката Иглика Мангова – много ценен сътрудник, специалист по музикалните записи в Златния фонд и достоен човек!

Като значителен личен успех оценявам и реставрацията на единствените записи с гласа на Трайчо Костов правени по време на следствието, разпитите. При това тези звукозаписи бяха направени и се съхраняваха върху практически непознат и за мен звуконосител – стоманена жичка, за който нямаше и апарат за възпроизвеждане. Наложи се и се приспособи студиен магнитофон, който работи с ленти с постоянна скорост на движението на звуконосителя, но което не беше характерно за „новия” и за мен звуконосител – стоманена жичка. Благодарение на наличния в Реставрационната апаратна магнитофон „Ампекс ATR-100” с устройство за плавна промяна на скоростта за възпроизвеждане, успях да възпроизведа верно тези записи. Следваше и честотна обработка на сигнала. Успешният резултат от реставрацията послужи за звуков компонент при създаването на пълнометражен кинофилм посветен на живота на Трайчо Костов. 

Описът на приложените честотни и амплитудни корекции е впечатляващ, но възпроизводим отново! А киноекипът действително засне кадри от реставрацията – моите ръце по апаратурата.

Многократно бях привличан като експерт по звукови документи от Следствените органи при различни съдебни процеси. Имам много и любопитни спомени. Ще споделя малко.

Бях единствения експерт от Българското радио при експертизата по „танковата касета” с Президента Петър Младенов.На снимката, която виждате, по време на прослушване съм отзад, в ляво. Многобройната експертната комисия (около 30 души) тогава призна моята реставрация на звука (гласовете) от видеокасетата на СДС за най-добра. Успоредно с мен работиха в своите ведомства и специалисти по звука от Българската телевизия във най-модерното им тогава 2-ро студио и групата по телефонния тероризъм в МВР, които тогава единствено разполагаха с два компютъра, с два различни софтуера – български и американски.

Моята реставрация беше използвана за оценка по най-важният въпрос на следствието – казал ли е спорните думи президентът Петър Младенов. И какви други гласове се чуват по същото време. Всички от Комисията последователно слагаха слушалките, прослушаха резултата от моята реставрация и се подписваха под своето заключение.

Резултатът от моята реставрация, извършена в Реставрационната апаратна на „Златния фонд”, беше включен в материалите по следствието, а магнитофонната лента беше прибавена в архива по това следствие. Запечатан е и с моя личен печат за червен восък (наследен от моя дядо Захари). 

Авторитетът на Българското радио беше защитен!

Моят дядо - Захари Миленков Тончев

Неговия печат, който върви по наследство във фамилията. Аз съм се родил след неговата смърт...

Преди много, много години, дядо ми е написал сам своите спомени в една тъничка тетрадка и тя е останала до днес с много интересни данни за живота му.  

На снимката (оцветена наскоро по дигитален начин от един американски сайт) е първи в дясно като създател и дългогодишен ръководител на една профсъюзна организация, която съществува и до днес. Колоната навлиза на площада до църквата „Света Неделя” в София. 

Натрупаният опит ми беше дал възможност и в преден случай да допринеса със своята експертиза за изясняване на обстоятелствата по гибелта на самолет излетял от софийското летище непосредствено пред правителствения самолет с Т.Живков. В друго следствие, свързано с обвинение от д-р Тренчев към Ръководителя на пресцентъра на Министър председателят Иван Костов - Михаил Михайлов във взимане на подкупи, моята частна експертиза, възложена ми от радио „Дарик”, беше първа по време, беше приета от обществеността и не беше оспорена от специалистите-реставратори на МВР. Даже, когато чуха данните в моята експертиза, ми се обадиха с молба да им посоча местата в записа, на които се базира моето заключение, за да могат и те да ги намерят. Но тази експертиза извърших, на базата на опита от работата в „Златния фонд” на БНР, когато вече работех във Факултета по журналистика и масова комуникация” на Софийския университет. Там вече разполагах и с компютър с необходимия за звукова експертиза софтуер. А защо вече съм работел не в Радиото – малко по-късно в моя разказ.

Пред компютъра в Пето студио на Факултета по журналистика по времето на експертизата за Радио „Дарик”.

При проверки, които бях направил в Районните радиостанции, бях установил, че в РРС „Стара Загора” се съхранява значително количество стари грамофонни плочи още от преди 9 септември 1944 година. Известно е, че когато тръгва тази районна радиостанция през 1936 година, Главният уредник – Сирак Скитник е разпоредил да се закупят и изпратят значително количество грамофонни плочи за да се обогати програмата на колегите в Стара Загора. Беше очевидно, че тези плочи се съхраняваха още, без да са необходими вече за програмата и само заемат място, което винаги недостига. От София изпратих един камион, който да ги пренесе при нас. За съжаление в камиона са се събрали само половината. Разтоварихме ги в коридора към Централно студио и аз ги прегледах една по една. Тези, които прецених, че представляват интерес за Златния фонд, прибрах при нас. Останалите групирах по жанрове музика и редактори от музикалните редакции прегледаха и ценните отделиха за съхранение във Фонотеката. А тези, които останаха, подготвих за продаване на любители в наличните тогава в София антикварни магазини. Това вече беше работа на стопанските служби на Радиото. От тогава изминаха над 20 години и при едно посещение на лентохранилището на Златния фонд в сградата на Радиото аз с изненада видях в един ъгъл на помещението кошниците с тези плочи и небрежните ми листчета с надписи: Забавна музика, Камерна, Симфонична и т.н. Историята с останалите в РРС „Стара Загора” грамофонни плочи има своето интересно продължение след години. Но за това – когато му дойде времето.

И още малко за едни други стари грамофонни плочи, също от годините преди 9 септември. Те бяха с най-различни звукови ефекти за използване в постановки на Радиотеатъра. След като са престанали да бъдат ползвани, включително и по технически причини, са намерили последен приют в една барака до техническата сграда на Радиото. Когато започна изграждането на временното разширение на Радиото в съседство (там, където сега е официалния вход) се наложи да се премахне и тази барака. Аз и заместник директорът на Техниката инж. Здравко Славов пренесохме тези плочи и отново имах възможност да подбера някои като образци в създадения от мен Исторически архив. За него – след малко. С какво бяха интересни тези плочи – звукови ефекти. При производството им създателите от Германия са подходили много отговорно! Например звук от оръдие (течела е Втората световна война и такива звуци са били необходими), но на етикета е описано, че това е оръдие калибър....производсво на „Круп”например!!! До такива подробности са стигали. Подбрах няколко броя за илюстрация на работата преди много години.

Споменах „Исторически архив”. В Златния фонд имаше и има записи, които нямаха връзка с изискванията на Регламента – не бяха създадени в България, или не бяха с гласове, или изпълнения, или спомени на българи, независимо къде са записани. Не бяха и чужденци със спомени примерно за българи или за българската история. Пример – Гласът на съветския радиоговорител по време на войната Левитан. Тези записи са ценен звуков архив на Съветския съюз, но няма основание за такъв запис да се влагат усилия за негово съхранение в България като за Златен фонд – на всеки оригинал се правеше задължително дублиращо (застрахователно) копие и оперативно копие . Много средства и труд! Но! Известно е, че съветските радиосъобщения четени от Левитан по време на войната са прочетени отново от него и вече записани след войната. Това е инсцениран звуков документ! Но даже и като такъв, за Москва той е техен Златен фонд! 

Един пример от нашия Златен фонд на БНР: известно е, че по време на войната, от Москва по радио „Христо Ботев”, Карло Луканов прочита програмата на Отечествения фронт. Ние притежаваме Програмата, прочетена от Карло Луканов, но записана много по-късно, след края на Войната. Това е пример за наш инсцениран звуков документ.

Но в нашия Златен фонд има един запис на гласа на Левитан, направен от наши техници от ефир, по време на войната, на една грамофонна плоча в единствен екземпляр. Този запис е действително оригинал и като такъв трябва да се съхранява по всички наши правила. И така и се съхранява. 

Имаме и друг звуков документ записан от ефир – изказване на Хитлер по повод падането на Сталинград. Записът е на малка децелитна грамофонна плоча – също в единствен екземпляр.

А често през последните години, когато колеги от Радиото искат да посочат примери за богатствата на нашия Златен фонд, споменават и имената на Толстой, Де Гол и други подобни световно известни личности. Такива записи има в Златния фонд. Но те нито са записвани в България, нито са идвали, нито говорят за българи или за България. Такива записи се пазят като Златен фонд в съответните държави. А при нас те са за звукова илюстрация в радиопредавания и мястото им бях определил в създадения от мен раздел „Исторически архив” – на кутията се записваха две букви пред номера – ИА. Струва ми се, по думи, които чувам, сега отново всичко е в една „кошница”! Според мен – неправилно! Не с това и не така се печели авторитет!