МАЛКО СТАТИСТИКА (към 19.10.2020)

 

Организаторите на ковидгеноцида ги очаква наказателен съд - Д-р Рейнер Ф...

(16) - ЗАХАРИ ПЕТРОВ МИЛЕНКОВ - ПРОФЕСИОНАЛНА АВТОБИОГРАФИЯ - ЧАСТ ШЕСНАДЕСЕТА

Мили деца и внуци в прекия и преносен смисъл на думата, в предния, финален откъс от професионалната ми автобиография, само споменах, че ми е разрешено, без заплащане, да работя за Златния фонд, който създадох във Факултета. Това е истина! Но не е цялата истина!

Продължавам да се грижа, да ме вълнува и съдбата на Златния фонд на БНР – Звуковия архив на България! Практически, макар и до неотдавна да можех да влизам в сградата на Радиото и „като нечакан гост” да се докосвам до едно от помещенията на „Златния фонд”, аз продължавах и продължавам да търся път, начин как да помагам. Сега вече нямам достъп даже до фоайето на новата сграда, където в една от витрините от украсата е и моята снимка. По важно за мен е Звуковият архив на България да се развива така, че в бъдеще, вие, деца и внуци, да разполагате, с колкото се може по-добре подготвен и съхранен Звуков архив на България. 

Макар и лишен от достъп до това, което съм създал, аз и от страни виждам КРИВИЦИ. И както е казал Левски, дайте да си ги кажем, че да вървим напред. А че кривици има няма съмнение! Ето какво написа неотдавна една радио журналистка – Людмила Герова, за която не може да се каже, че не знае отвътре нещата:

„Огромна част от националната памет на България се "съхранява"?!" в БНР и БНТ. Ние знаем КАК! Ние знаем КАКВО се случва при всяко наводнение. Ние знаем как беше унищожен филмовият архив от ниските стилажи на филмотеката. Ние знаем как кампанийно се прехвърлят ценни записи от един, на втори, на трети, на четвърти, на пети носител. Всеки следващ по-ненадежден, по-ефтин, по-некачествен...най-после излетели "на облак"...Боже, запази безценното богатство на България, защото ние, българите това не го можем!!!”

С последното изречение не съм съгласен! Можем!

Във фейсбук страницата си, която направих след като излязох формално от екипа на Музея („Един от Клуб „Родно радио”), аз направих публикация, в която зададох няколко въпроса за състоянието на „Златния фонд” на БНР – Звуковия архив на България. 

Въпросите зададох към Ръководствата на Българското национално радио и Ръководството на Държавна агенция Архиви (ДАА). Зададох въпроси в желанието си да не обидя службите и хората в тях, имащи преки задължения с попълването, обработката и съхранението на звуковите документи в Звуковия архив на България – Златния фонд на БНР и контрола за правилното изпълнение на Закона за Държавния архивен фонд – Държавна агенция „Архиви”.

Макар и с голямо закъснение, но получих отговор на две страници от едната институция, от Ръководителят на ДАА доцент д-р Михаил Груев. Но отговор, който не даваше никакви отговори на моите въпроси! Тогава си позволих да отговоря вече с конкретно посочване на някои от съществените „кривици”. Получиха се 6 страници. И едно птиченце ми каза, че вероятно това второ мое писмо, с конкретните „кривици”, е стигнало служебно, ангажиращо, до сега мълчащото Ръководство на БНР. 

Вярно е, че от момента на избора на последния генерален директор на БНР,  като нов ръководител, той има правни проблеми и не само. Но си спомням, как работеше, моят приятел, директор на „Хоризонт” преди години – ВЛАДИМИР ЦАКОВ. Бюрото му винаги беше чисто. Всеки постъпил при него документ, той прочиташе почти опрял очилата си в него (имаше много високи диоптри!), взимаше решение, парафираше и даваше ход за неговото изпълнение. Аз разбирам, че и времето сега не спомага – длъжни сме да ходим с маски, но другите маски, пред съзнанието ни, сами можем да решим кога да махнем. Решенията за оправяне на „кривиците” не Ген.директорът ще дава – не е компетентен. Но проблемите няма да се решат, ако тези, от които зависи и са длъжни да са компетентни, „се снишат” за да мине! 

Аз съм готов, както написах във второто си писмо и до ДАА, безкористно да прецизирам пред колегите от „Златния фонд” на БНР и техния пряк Директор, същината на забелязаните от мен кривици в работата със Златния фонд. Чакам с нетърпение (след дни навършвам 80 години) приятелите от „Златния фонд” да си свалят невидимите маски и да си кажем очи в очи кривиците! Но само ако те желаят оправяне! А това ще иска промяна и работа по не малко направления!

Не е необходимо да им напомням, че не става дума за отношения между един човек и неколцина длъжностни лица! Зад мен сте вие, “Мили деца и внуци в прекия и преносен смисъл на думата”. И това вероятно ще ме задължи да ви информирам и вече заедно да воюваме за вашето бъдеще!

Мили деца и внуци, тези дни прочетох едно четиристишие от моя съученик, кумец, радио колега и дългогодишен приятел Димитър Палашев:

Веч млад не съм

И почнах да линея!

И стар не съм,

Как искам да живея!

И живея! Работя по силите си сега, с мисъл за бъдещето.

Татко и дядо Хари.

Сам ли съм? Не съм сам!

(15) - ЗАХАРИ ПЕТРОВ МИЛЕНКОВ - ПРОФЕСИОНАЛНА АВТОБИОГРАФИЯ - ЧАСТ ПЕТНАДЕСЕТА

Прерязваме лентата при откриването на новата експозиция на Музея за история на радиото в България. В ляво е зам. Ректорът на Университета, в дясно – Таня Симеонова – директор на Радио „Алма Матер”.

Интересът към Музея нараства с всяка изминала година. Моя гордост е, че всички експонати, ВСИЧКИ, са дарени. Университетът не е дал нито стотинка. Но от това неговата заслуга не намалява. Помещението, осветление, отопление, най-модерна охрана, интернет администратор, наличие на немалка зала в сутерена на сградата за ДЕПО за значителното количество експонати, за които вече няма място в експозиционната зала. Да не забравяме, макар и скромните, заплати на уредниците.

След време, през май 2014-та година, по мое предложение, за втори уредник беше назначена доктор Антоанета Радославова – Дойчева, дългогодишен музикален редактор в БНР и автор на „История на музиката в Радиото от 1930 до 1944 година”. Музеят за история на радиото в България получи един отдаден на тази история и на историята на нейните творци човек. След първата и книга, дойде втора пак за Радиото, и не спира – готви трета за един от най-известните музикални радиосъстави.

Много активна е работата ни по събиране на историята на радиото в България. Особено ценни са звукозаписите, които правим на дългогодишни изявени радиоспециалисти и сътрудници. Невъзможно е в тези кратки страници да опиша всички наши събеседници, приели нашия микрофон за „изповедник” пред историята. 

Ще разкажа за заслугата на един 90 годишен професор – Манол Тодоров, който е сътрудничел на Радио София, още когато то се е помещавало на втория етаж на сградата на ъгъла на ул Московска и ул. Бенковски. Макар и цигулар, той се е обучил да свири и на гъдулка за да съпровожда изпълненията на своята майка – известната народна певица Атанаска Тодорова, с още двама народни музиканти („Тракийската тройка”), на концерти и пред микрофона на Радио София.

Когато Тони Радославова, притеснена от неговата възраст, го покани да ни разкаже там, на мястото, където е било студиото, своите спомени, ние с радост чухме неговото съгласие. И въпреки напредналите години, той изкачи същите стълби, до етажа на Радиото. Там връчих диктофона в ръката на професора и той с голямо вълнение ни върна в онези години. По време на разказа му правех видеозаснемане, а нашият приятел и дългогодишен доброволен сътрудник и не рядко и доброволен уредник инж. Димитър Василев, правеше фотоснимки. Всичко това съхранихме в нашия Златен фонд.

Снима инж. Д Василев. 

Тук фотоапаратът беше в моите ръце.

За щастие, стълбите са съхранени от новите собственици на сградата – частна банка, такива, каквито са били и през годините след 1935-та споделя професор Тодоров.

Тук диктофонът е в ръцете на професора и той ни връща далеч назад във времето. Вълнуващ разказ не на очевидец, а на участник в онези първи години на Радио София.

След време професор Тодоров дари на Музея и първия музикален инструмент, една гъдулка, с която е започнал да съпровожда изпълненията на своята майка пред микрофона на Радио София, макар че по това време той е вече цигулар със стаж. 

За спомен от тази среща. 

Но даренията на професор Тодоров не се изчерпваха само с това. В нашия архив постъпиха десетки уникални снимки – едно вълнуващо пътешествие във времето!

И такива пътешествия във времето са всички наши срещи и записи на спомени. Невъзможно е да разкажа тук за всеки от експонатите в залата, за всеки звуков документ или уникални снимки от нашата колекция. 

По мое предложение в залата на Музея сме дублирали нашия звуков, видео и фотоархив във втори компютър, който е на разположение на всеки посетител, пожелал да ги разгледа или прослуша. А този компютър е също исторически – това е първият компютър на радио „Дарик”. Благодарение на грижите на нашия приятел и дарител Никола Братанов той продължава да е полезен за историята в качеството си на работеща дигитална памет.

За популяризиране на историята на Българското радио – общественото „Родно радио” и държавното „Радио София” създадох и интернет страница във Фейсбук, която попълвах непрекъснато до края на 2018 година. След моето оттегляне, администратор на фейсбук страницата на Музея е уредникът Антоанета Радославова.

След като вече не съм уредник в Музея, създадох своя нова фейсбук страница – „Един от клуб „Родно радио”. Съдържанието и отново е свързано с радиоисторията и се старая не само да допълвам историята, но и да се боря с всички измислици и неточности, които с лека ръка пускат звани и незвани „експерти”. Една опасност, която затлачва чистия извор за истинската история на радиото в България. Радвам се, че колегите от Справочна редакция на БНР от време на време хвърлят поглед с доверие към моята страница.

Моята дъщеря Константина (Ина) направи Логото на Музея: 

В центъра на това лого е образът на първия микрофон на първото радио в България – „Родно радио”. Направен е от мрамор, възстановихме го преди години с Христо Здравков. Още беше жива първата говорителка и с помощта на проф. Веселин Димитров я поканихме и я записахме пред този микрофон с първото съобщение, което е прочела пред него през средата на 1930 година.

Лина Шопова пред първия микрофон, но вече през 1995 година. 

Този запис също съхраняваме в нашия Златен фонд!

Невъзможно е тук да разкажа за многото, най-различни гости на Музея. От децата от училище в град Мездра до пенсионерите, които с мъка изкачват нашите стъпъла, но не се отказват. Вероятно този интерес се дължи не само на историята на Радиото в България, но и на моите усилия по време на трудовата ми дейност, за която разказвам. Надявам се, че е така и им благодаря!

Изключително активен и разнообразен е животът на членовете на нашия Клуб „Родно радио” – продължител на „Клуба на дългогодишния радиоработник”. Стараем се вече на всяка среща да се кани гост – дългогодишен радиоспециалист – пенсионер или дейстащ радиоработник, автори на книги посветени на историята, на радиожурналисти, на музиканти, актьори и общественици, свързали своя живот и творчество с Българското радио. Разказът на гостите и много снимки от срещата задължително се съхраняват в Златния фонд на Музея, а Златната книга на Музея съхранява негови мисли за Българското радио, оценките и препоръките за дейността на Музея.

Инж. Димитър Василев, нашият нещатен уредник, разказва.

Зарадва ме със своето посещение една от моите много добри ученички – Ани Йонова, сега вече от години живееща в чужбина. А ето я като звукорежисьор на пулта във второ ефирно студио:

Гост на Клуб „Родно радио” е академик Георги Минчев.

Гостува диригентката Ваня Монева. В ляво – инж. Здравко Славов, Тони Радославова и в дясно – инж. Димитър Василев 

С инж. Минков в залата на Музея.

Звучи виолончелото на нашия приятел Светослав Дерменджиев. В дясно е Ирина Константинова.

Буря Тоушек излъчва винаги емоции!

Семейство проф. Попова и съпругът й Лъчезар Вачков, дългогодишен директор на Университетското радио „Алма Матер” и специалист в БНР, след своя интересен разказ се разписват в Златната книга на Музея.

С Тони се допълваме при отговорите на гости.

На гости в Музея е Милена Кондова (в ляво), ръководителка сега на „Златния фонд” на БНР с двама свои колеги. От време на време правя опити да им помагам с блага дума (съвет) – Сърце юнашко не трае...

Георги Йорданов се разписва в Златната книга на Музея, след като ни оказа съществена помощ с информация за миналото на Радиото.

Ректорът на Софийския университе проф. Герджиков преди да се разпише в Златната книга на Музея. 

Трудно е да се овладее такава аудитория. Но детекторния радиоприемник на масата може би помага...

Преди време, благодарение на историка полковник Манол Млеченков (на първия ред, втори от ляво), наш дарител и дългогодишен приятел, посетихме недостъпния за граждани Музей на свързочните войски в Българската армия.

Понякога Музеят е и заслужен фон...Интервюират Директора – Таня Симеонова и Уредничката - Антоанета Радославова.

 

Лакомствата на масата са забравени...

Лада Брашованова – приятел и дарител на Музея.

Поля Станчева – генерален директор на БНР два мандата, на делово посещение при нас, във връзка с нейния награден документален филм за Радиото „Олово срещу слово”. След наши две срещи в Музея, госпожа Станчева направи още два, корегирани варианта на филма. С това тя заслужено спечели нашето уважение. Тя доказа, че действително се вълнува от и за историята на Радио София. Това, което мен вълнува сега е кой от трите варианта на нейния филм ще остане в архива на БНТ. Тя вече даде своя отговор, но Архивът на БНТ... Кой вариант са оставили като извор за бъдещите историци?

Още един и то действащ тогава Генерален директор на БНР, който посети Музея – Радослав Янкулов. На снимката - провежда открит урок пред средношколци в присъствието и на Главния секретар на БНР Иво Тодоров.

Венци Димов пред претъпканата зала на Музея:

В края на 2018 година една инициатива на Музея – Кръгла маса на тема „Радио и звукова памет”, за мен беше изключително ценна. Със свои доклади и информация участваха много специалисти от системата на БНР и на Софийския университет съпричастни с темата, журналисти, научни работници и преподаватели. Всички доклади и обсъждания бяха заснети като звук и снимки за архива „Златен фонд” на Музея. 

Дългогодишншят директор на дирекция „Музика” на БР Гроздан Христозов на Кръглата маса.

Историкът на старата българска техника Антон Оруш.

Мая Бурмова, завеждала „Кино, фоно, фото и машиночитаемите документи” при Главното управление на архивите при Министерския съвет на НРБ, в присъствието на проф. Кръстю Гергинов – ръкъводител на ГУА при Министерския съвет на НРБ, разказва.

Разказвам за създаването на матриците–сандвич – част от Застрахователния фонд на Звуковия архив на България – Златния фонд на БНР.

Участници в Кръглата маса в зала на Ректората на Софийския университет.

В края на 2018 година чествахме тържествено 20 годишнината на Музея, която попадна неслучайно в мероприятията по честването на 130 годишнината на Софийския университет „Св.Климент Охридски”. Залата на Музея беше препълнена с наши приятели, сътрудници, журналисти от БНР, дарители, представители на Факултета, сътрудници на Националния политехнически музей и наши близки.

Наши дарители - инж. Васил Бояджиев, Димитър Палашев - дългогодишен звукорежисьор в БНР и братя Алтимирски, синове на създателя на радиофабриката „БРАЛТ”.

Съпругата ми Любка, синът ни Петър и малката му дъщеря Неда. Почти няма многолюдно събиране в Музея, на което Петър да не е помагал със своя фотоапарат. Качественият принтер на Музея е негово дарение.

Инж. Бояджиев и Божана Димитрова – приятели и дарители на Музея.

На преден план, с тъмната дреха, е моят дългогодишен приятел, колега и сподвижник при създаването на над 40 радио и звукозаписни студия из България ХРИСТО ЗДРАВКОВ. Благодаря му за дружбата и помощта!

На тази снимка има нещо, за което искам да ви разкажа. 

С Тони Радославова посетихме СБЖ и се разговорихме с неговия председател г-жа Снежана Тодорова. Уговорихме се, по повод 20 годишнината на Музея, да подготвим една малка, преносима изложба, която да разказва за историята на радиото в България – „Родно радио” и държавното Радио София. Тя щеше да бъде експонирана първо, за известно време в СБЖ – София, а после да отиде в клонове из страната. Докладвахме и на Директора ни – Таня Симеонова и тя одобри! И това беше включено към останалите елементи на честването на 20 годишнината. В този Списък ние предложихме една изключителна фотоизложба със уникални снимки, дарени за случая от семейството на Александър Йосифов – гостуването на Борис Христов – великия български световен глас, за записи в катедралата „Александър Невски”, и Кръгла маса посветена на историята и бъдещето на Радиото и Звуковите архиви у нас. Имаше предложение от други колеги да се направи луксозно издание на „Историята на радиото в България„ от проф. Веселин Димитров, и още, и още...

Започнахме подготовката и реших, че вероятно ще бъде по моите сили да организирам направата на едно копие на един от първите микрофони на „Родно радио” и Радио София. На времето този микрофон е първия закупен от Радиото и е бил един от най-модерните в света. Съхранен и дарен на Музея от инж. Асен Маринов.

Ето го нашия оригинал:

Този микрофон е от бял мрамор и не е трудно копието (репликата) да има същия външен вид. Но откъде чисто бял мрамор? Тогава съобразих, че може би такъв ще се намери при строителите на надгробни паметници. Позвъних на една такава фирма и разказах на собственика, какво търсим и защо – един паралелопипед с такива и такива размери. Човекът обеща да потърси. Само след няколко часа той ми позвъни и каза да отида в офиса на фирмата за да си получа белия мраморен паралелопипед. 

- Ама почакайте, аз трябва да докладвам за да ми се отпуснат пари. Колко ще струва?

- Няма нужда, аз ви го подарявам!

Как да не обичаш такива българи! 

Продължих с останалите компоненти. От една друга фирма, господин Алексей Турлаков направи дарение – предната черна рамка с фирмените вдлъбнати надписи, направени на специален пантограф! 

Господин Турлаков, нашата благодарност Ви очаква!

Аз добавих специалната звукопропусклива материя пред мембраната, металическите електрически компоненти и резултатът е пред вас! 

Продължихме подготовката на останалите елементи за нашия „Музейко” – снимки, документи, стари радиоприемници и т.н. по Списъка. А това, което трябваше да получи „рамо” от ръководството ни – не го получи! Нищо не беше изпълнено. За нас - неясно защо...

Предложената от нас Кръгла маса реализирахме много успешно! А празненството в залата на Музея , по масовост и сърдечност на гостите ни, надмина моите очаквания, стана за наша и моя радост поредното признание за полезността от нашата работа! А все пак това беше и моят последен работен ден в живота ми! Последен?

Така се изнизаха годините. Работих работа, която харесвах, обичах, бях обичан и съм обичан! Какво още му трябва на човек, за да бъде щастлив? Аз съм щастлив!

В края на същата 2018 година напуснах работата си като уредник на Музея. Бях се погрижил и намерих мой достоен заместник – инж. Димитър Василев, дългогодишен звукоинженер във Второ студио на БНР, преподавател по звукорежисура и дългогодишен дарител и приятел на Музея!. Но въпреки неговото желание, все още колежката ми Тони Радославова остава сама. А техниката в Музея, техниката, без която Радиото не е Радио, изисква компетентен в тази област уредник, ако уважаваме посетителите! Това поведение на Ръководството на Музея в Софийския университет, а и на щрауса (БНР), който си е заровил главата и т.н. и не припознава каузата на Музея и като своя, ще доведе до негов, на Музея, тъжен край! Това ли искат хилядите радиотруженици, това ли иска обществото???

И макар че казах СТОП, със съгласието на Ръководството на Радио „Алма Матер”, към което е и Музея, продължавам безкористно да работя по Златния фонд на Музея – има много звукови документи в него, които чакат своята обработка от опитен човек...А и продължавам, при нужда, да помагам на Тони Радославова. С личната си фейсбук страница „Един от „Клуб Родно радио” също не се отказвам да помагам на Клуба. Но докога???

П.С. Със съпругата ми имаме две деца – момче и момиче и четири внука – две момчета и две момичета. И двете ни деца живеят и работят успешно в България.

Внуците!

През годините станах член-основател на две сдружения – „Музей на българската музикална и танцова култура” и „ Васко Абаджиев”. В Златния фонд на Музея за история на радиото в България съм съхранил звукозаписи с изпълнения на Васко Абаджиев и спомени за него, които не притежава и Златния фонд на БНР.

Дългогодишен член съм на ръководството на най-стария „Български фотоклуб” съществуващ от 1920 година! Вече 100 години! Членовете на Фотоклуба от дълги години помагат на Музея като колективни дарители. Към него съм създал и администрирам фейсбук страница.

Дългогодишните, сериозни занимания с фотография ми помагаха много за работата в Музея и списването на фейсбук страницата му.

Преди време създадох фейсбук страница посветена на един стар квартал на София - квартал „Баталова воденица”. Сега това е жк „Сердика”, вече в Голямия Център. Наскоро от „Фейсбук” даже ме похвалиха за интереса към тази моя страница.

Горе – една картина, рисувана от натура през 1911 година и една снимка на тази воденица, в която, като дете, съм влизал. Но вече служеше за жилище на едно трудолюбиво и честно циганско семейство – семейството на дядо Юсо. На страницата на квартала съм разказал и за него.

Преди години създадох и администрирах и страница посветена на моите съученици от гимназията – „Дружни от 1954 година”.

Снимка - 2018 година. След повече от 60 години...

Януари 2020 година                         Изготвил:

                                                                                    /З.Миленков/