СПОМЕНИ, СПОМЕНИ - ПАМЕТ ЧОВЕШКА - ДЕСЕТА ЧАСТ - МИЛЕНКОВИ

С това писмо започва 1936 година за  дядо Захари. 

От писмото следва, че той е изявил през 1935 година желанието си да се пенсионира . А аз ви показах на една снимка от същата 35-та година, колко изнемощял изглежда той. 

Междувременно по-големият /с половин час/ близнак - моят баща Петър и майка ми Константина /Кунка/ развиват своята връзка от шафери на влюбени. Годината е 1931 и за щастие имам две снимки от тази година:

Майка ми е в ляво.

,

Пак по това време, до 1935 година, в квартала в който живее семейството на дядо Захари, има обществена активност от живущите, подкрепено и от столичната власт - открито е начално училище "Васил Друмев". Не вярвам, така активният софиянец, да не е потърсен и за помощ. Но ми е трудно да го намеря на тази снимка:

 

В тази сграда, която тръгнала като основно училище, по времето, когато аз бях в четвърто отделение, тя стана прогимназиално и там завърших седми клас. В дясно виждате сградата в наше време, сега. Ще споделя една снимка на моя клас в отделенията. Между нас, учениците , виждам само две-три деца от циганите. За съжаление сега е точно обратно...

Аз съм в края на първия ред, в дясно. И с радост виждам няколко, все още живи, мои съученици от този клас. С уважение ще спомена и името на нашия учител другаря Батев.

Отново се връщам в годините на моя дядо Захари. Вярно е, че той не споделя в своето писмо до нас /"Сведение"/ - неговите наследници, за своето семейство, но сигурно се е вълнувал и за тях. За тях той е приел и много натоварващата го работа във Военния клуб, а и някои частни ангажименти...По това време баща ми Петър вече работи като специалист - книговезец, чичо ми Павел следва медицина в чужбина, подкрепян финансово и от своя брат - близнак. Кака им Надежда вече е омъжена. Животът на другите му две деца - доведените Емил и Цветанка също се развива. Аз съм сигурен, че дядо Захари е знаел за сериозната връзка на синът му Петър с неговата колежка от Държавната печатница Кунка. Но дали дядо Захари и майка Кунка лично са се познавали? Вече е късно да науча това...Връзката на майка Кунка и татко Петър е продължила "само" 9 /девет/ години! И една от причините е била ангажимента на татко по издръжката на брат му Павел в Грац. Нещо, което чичо Поло е признавал с уважение. С голяма радост, в едно писмо до майка ми, баща ми съобщава, че брат му вече се завръща окончателно в България. Значи вече може да се мисли и за дата за сватба...

 Но идва 21 септември 1937 година, когато, след дълго и мъчително боледуване, почива дядо Захари Миленков Тончев. Тук ще споделя некролога от професионалното сдружение "Св. Георги", което той е създал преди много години:

"...основателя на сдружението ни и бивш дългогодишен председател"

"Ти не скъпеше време и средства, за да ни подготвиш да знаем и да ценим и пазим това що ти ни остави като наследство."

Най-големият венец при погребението на дядо Захари е от неговото Сдружение! Със знамето си! Опелото е извършено в църквата "Свети Петър и Павел". Останали са две снимки от този момент:

На първата снимка все още излизат хора от църквата, но на втората, в дясно, непосредствено до знамето на Сдружението, е моят баща Петър, следва сестра му Надежда и дъщеря и Елена пред нея. Следва вероятно втората съпруга на дядо - баба Гюрга, зад нея е майка ми Кунка и съпругата на чичо Емил стринка Мика, доведената дъщеря на дядо - Цветанка и синът му д-р Павел Миленков. Пред тях са двете деца на Надежда Йолева - Петър и Христо. Следва лицето на бащата на двете момчета - Александър и  доведения син Емил.

Така завършва един полезен за хората живот - животът на ЗАХАРИ МИЛЕНКОВ ТОНЧЕВ. 

От него моят баща пренесе до нас, неговите наследници,  ПОЧТЕНОСТ, ТРУДОЛЮБИЕ, ЛЮБОЗНАТЕЛНОСТ, ЛЮБОВ КЪМ БЛИЗКИТЕ И УВАЖЕНИЕ КЪМ ОКОЛНИТЕ!

На края на тази част ще си позволя да ви разкажа и нещо за църквата, пред която са направени снимките по-горе. Споделям две снимки:

 

Ето и малко информация за кварталната ни църква „Св.Св. Петър и Павел”, тъй като един факт от нейната история я отличава от останалите софийски църкви. Строителството на храма започва на 12 юли 1929 г. и продължава до 1933 г. Основният камък е положен от софийския митрополит Стефан, викарния епископ Паисий, софийския кмет Владимир Вазов, министър - председателя Андрей Ляпчев и министъра на външните работи и изповеданията Атанас Буров. Осветен е на 01.04.1934 г.

Една година по-рано, на 13 януари 1933 година се ражда първородното дете на Цар Борис III. Но то е момиче! А Търновската конституция поставя две изисквания пред наследника на Трона: да бъде от мъжки пол и да е православен! А новородената княгиня Мария-Луиза не отговаря и на двете условия. И Цар Борис III се заема да преодолее проблема. Подготвя промяната на Конституцията и прави необходимите успешни международни сондажи за приемане на православната вяра от новородената княгиня. При пълна тайна, княгиня Мария-Луиза била кръстена в православна вяра в наскоро осветения софийски храм „Св. св. Петър и Павел“. На церемонията дори не присъствало цялото царско семейство, а само родителите на момичето.

От историята е известно, че политически събития /превратът на 19 май 1934 година/ забавят промяната на Търновската конституция, а раждането през 1937 година на второто дете на Царя – момче, решава напълно проблема!

Следва единадесета част.