НОВА СНИМКА С УСМИВКИ - 16 ЯНУАРИ 2024 г.

 Приятели на културата в България, и още по-точно приятели на българската музика и нейните творци, за мен е очевидно от отговорите на моите въпроси свързани с хората на поредната снимки с усмивки, че пълният отговор трябва да дам аз.

 

Един от вас вярно посочи две имена – на Ангел Заберски и моето. Но, въпреки интереса от вас - около 30 души спряхте до там! Налага се, но ще започна по-отдалече.

С каква част от българската култура България е най-известна в света? В СВЕТА! Ще ви подсетя като споделя написаното преди години, но което копирах днес от един сайт, в който работят и лъжци! Вижте какво прочетох в жизнеописание на световно известния български цигулар ВАСКО АБАДЖИЕВ:

„...Цяла Европа познава името му, възхищава се на таланта му, превърнал се в същинска сензация. В България обаче той става жертва на комунистическия режим и е принуден да избяга във ФРГ през 50-те години на миналия век. Името му е забранено за произнасяне, книгите, в които се споменава за гения му, са премахнати от книжарниците и библиотеките и са унищожени. Плочите и лентите с негови записи в архива на радиото също са иззети и заличени напълно. Това несъмнено нанася тежка травма на големия творец и с напредването на времето и също като някои от най-големите класици в музиката Васко загива в бедност и забрава на 52-годишна възраст. Намерен е мъртъв в железница в Хамбург...”.

Истината за този „Паганини на 20-ти век” ме вълнува от много години. А когато прочетох тази лъжа по-горе, ме подтикна преди много време да се възпротивя знаейки истината. И не само аз! Но БНР, като институция,  не си мръдна пръста  да постави на мястото им лъжците...

Преди години се връщах с влак от Видин. Случайно в купето се видях с мой много добър познат и РАДЕТЕЛ за запазване на историята на музиката и музикантите в България – известния български цигулар Йосиф Радионов. И тук вече се приближавам до отговора на името на третото усмихнато лице на снимката. Това е ЦВЕТАНА МАРИНОВА, активен музиковед и страстен радетел за съхраняване и популяризиране на българската музикална култура и музикални творци. 

Благодарение на нея и на една нейна инициатива аз се бях запознал лично с Йосиф Радионов. Затова и пътувайки във влака, ние, от дума на дума,  стигнахме до решението да действаме за създаване на Сдружението „Васко Абаджиев”. Създадохме го и успяхме да съхраним още спомени и негови изпълнение, които не притежава и БНР. Съхраняват се в Златния фонд на Музея за история на радиото. А каква е ролята на Цветана Маринова? Вижте:

Преди много години тя реши и започва да действа, в нейния енергичен стил, за създаване на Фондация „Музей на българското музикално и танцово изкуство в България”. Привличаше подходящи според нея хора, между които, според нея, бях и аз. Това е времето преди и след 10 ноември 1989 година. В документа, който споделям с вас, сме ние, първите. Започнахме!

Изменящите се закони у нас наложиха, освен даренията, които направихме,  нашата фондация да стане СДРУЖЕНИЕ. При този акт актуализирахме и името. Но целта остана същата! 

Споделям още един документ от онези години и  снимки от публични прояви на нашето сдружение в София и страната. 

След смъртта на Цветана Маринова, нов председател стана и продължи делото на Цветана Маринова МАГДАЛЕНА МАНОЛОВА. Човек, аз бих казал, че не само произхода и, но и професионалната и дейност е сериозна основа за успешни резултати.

Годините минават, но проблемът си остава – България няма Национален музей на българската музикална култура. Нужно е държавно отношение и действия. "Успокоява ме" само напливът от депутати, които радеят за тази кауза и за мястото на Магдалена Манолова!!!

Р.С. По времето, когато концертираше в и извън България, за Васко Абаджиев, онази безпросветна комунистическа власт, купи лично за него оригинална цигулка „Страдивари”!

Остана да дам отговор, какво ни е събрало, в онзи фотомиг, нас, тримата на снимката. Отговорът е пред очите ви и е най-лесен за мен. До утре!