СПОМЕНИ, СПОМЕНИ - ПАМЕТ ЧОВЕШКА - ДЕВЕТА ЧАСТ - МИЛЕНКОВИ

 "...и като неможахме да намериме хривата си наново на правихме знаме и цела хрива

През 1928 година наново ни признах за занаятъ и които има старите сви важатъ и днесъ

Аз поднови моите сви притежавам 2 готварското № 244 а сладкарското 789 издани от С.Т. И. Камара 10 октомври 1928 г.

При моето ръководене на сдружението през цели 32 години отъ едици на десетки от дес на стоци Преседател 32 го.непрекъснато"

Тогава не бива да ни е чудно защо на следващата снимка дядо Захари е най-отпред с триколор пред гърдите! И до него се вее вероатно новото знаме.

Дядо Захари е краен в дясно. Снимката е оцветена в наши дни от сайта, където събирам своето родословно дърво.

Трамваят, който се вижда подсказва, че колоната на манифестиращите навлиза на площад "Света Неделя". Но за да съм сигурен, сравних сградите, които се виждат насреща с друга снимка и вече няма съмнение - в ляво е булевард "Витоша".

 

Давам си сметка, колко напрегнат е бил живота на дядо ми Заре. Готвачите сутрин започват по тъмно. И въпреки помощниците, основното натоварване е тяхно. Докато е била жива първата му съпруга Стремка, която е била много интелигентна и оправна, дядо е имал сериозен помощник. Но след
смъртта и, баба Гюрга не е била на нейното ниво и се е наложило дядо да намали натоварването си. А в същото време обществените му задължения са нараствали. Вижте  какви контакти се е налагало да подържа:

  

Добавям и загатнатата по рано от него дясна ориентация. От 1929 година виждам платени такси към Софийската градска организация на Демократическата партия.

Искам тук да споделя два любопитни за мен документа. Първият е от 7 септември 1911 година:

Другият е много по-интересен:

Името на този, който се е задължил към дядо ми с 30 лева не се разбира  добре. Но 30-те лева са дадени във вид на храна! И занятието на длъжника също се чете добре. Той е журналист от вестник "Утро". Уговорката записана в този документ е било дългът да бъде изплатен на 15 април същата 1911 година. На гърба на този документ пише, че са издължени на 3 май същата година само 5 лева и щом документът е останал у дядо ми, значи нищо друга не е издължено...Нищо ново под българското слънце!

Следва документ, с който дядо Захари е откупил сина си Петър от ТРУДОВА ПОВИННОСТ през 1928 година:

Два документа от 1930 година недвусмислено говорят за обществения авторитет на дядо Захари:

На 19 МАЙ 1934 ГОДИНА в България е извършен държавен преврат, който забранява дейността на всички партии и разтуря Народното събрание. През януари за министър председател е назначен човек на Царя - генерал Златев, който сменя ръководителя на преврата Кимон Георгиев. И само дни след това дядо ми получава много показателен документ:

Даже сдружение "Свети Георги" е под контрол! "...работническа организация."

И за да разведря малко съдържанието ви предлагам снимка от сватба, в която дядо Захари е на лично място:

За снимката всички са сериозни! Правят ми впечатление всичките млади жени - хубави, ШИРОКОЛИКИ! Младите мъже са също хубави. Вероятно за снимката присъстващия до булката офицер си е нахлупил фуражката...Поканен е и елитен готвач -  моят дядо. Но къде и кога?

И в следващата снимка дядо Захари Миленков е на лично място - вероятно присъства на погребение на близък, но кой и къде? 

Трима свещеници са до дядо ми, Неколцина от хората в началото на шествието и дядо ми носят на ревера си някаква лентичка. Траурната кола е доста представителна, ковчегът е бял. Виждам в края на множеството и хора, които си приказват - очевидно дошли проформа. Кое ли е това селище? Какво пряко отношение към погребението има дядо ми ?

Следва продължение.