Блогът на Хари: ЕДИН ОТ КЛУБ "РОДНО РАДИО"

ПОСЛЕДНОТО УСМИХНАТО ЛИЦЕ ОТ СНИМКАТА С УСМИВКИТЕ -

ДИМИТЪР ПАЛАШЕВ.

С Митко сме съученици и приятели още от гимназията. И първата снимка, която ви показвам е от дълбоката древност - с Митко двамата измъчваме някаква авточаст, "хваната на тесно" в едно менгеме, в часове по ръчен труд в един автосервиз. Митко имаше слабост към книжните шапки.

Една година след като излязохме от казармата, в края на 1961-ва, Митко реши да се ожени и покани мен и бъдещата ми съпруга и бъдещ звукооператор в Радио София за кумове.

Стана по съвместителство и троянски зет...Имат и две деца - момче и момиче - снимка от 15 години по-късно:

Нашият гимназиален клас беше много сплотен и десетки години ние продължихме да се събираме. На следващата снимка, ако искате да откриете къде е Митко всред съучениците ни, мен ще намерите най-лесно - стърча над всички отзад, а Митко е пред мен. На тази снимка присъстват още четири наши учителки и един учител. Неслучайно през 1958 година, на първа страница на вестник "Народна младеж" бяхме обявени за "Дружния 11 б клас".

Показвам ви и още една снимка на подобна сбирка, 50 години след гимназията, на която аз и Митко сме отново един до друг.

На тази снимка, в дясно, прави са две дами с очила - дарителки на Музея - проф. Константинова и д-р Гълъбова.

През 1962 година по молба на началника на "Студиен звукозапис" Христина Стойчева, препоръчах Митко Палашев и той постъпи в отдела ни като звукооператор.

По-късно завърши висше образование задочно и стана много полезен и уважаван звукорежисьор до пенсионирането си.

Палашев беше активен спортист и профсъюзен активист в отдела много години. Та даже е бил полезен по профлиния и малко след това.

А, да не забравя, той беше и активен филателист. Имаше и специфична филмова кариера дълги години.

А в края на живота си издаде и своя стихосбирка, в която имаше и следните редове:

Веч млад не съм

И почнах да линея!

И стар не съм,

Как искам да живея!

И Митко продължаваше да живееше активно. Беше един от първите, когато с него и Ангел Опълченов организирахме Клубът на дългогодишните радиоработници към Музея на радиото / сега Клуб "Родно радио"/.

Десетки са неговите веществени дарение с експонати за Музея и звукови документи за Златния фонд към Музея! Беше активен в сбирките на Клуба, а вижте каква усмивка извикваше само като се доближи до колежка /Пепа, седналата /. А ако прегърнеше колежка /Тони/ - нямам думи от завист!

Почти винаги си тръгваше последен след сбирките на Клуба, с двамата уредници. И споделяше нашата радост с Тони Радославова от красивото около нас.

Но ще завърша след като обърна вашето внимание на още едно усмихнато лице на снимката. Лицето, прегърнато от Митко - неговата съпруга Росица Палашева. Предлагам ви още две много хубави снимки за край.