СПОМЕНИ, СПОМЕНИ - ПАМЕТ ЧОВЕШКА - ЕДИНАДЕСЕТА ЧАСТ - МИЛЕНКОВИ

 Приятели, има случай, когато на млади посетители на Музея предлагам да ми покажат къде на една карта на Европа, изложена в Музея , се намира държавата Австрия. С усмивка те  се насочват към картата, която  е фиксирала разположението на държавите и градовете в Европа през 1938 година и ...няма такава държава. А  защо е така, това е друга история. Тази карта не случайно, преди години, дари на Музея на радиото нейният създател, първи братовчед на лечителя Димков - ВЛАДИМИР ДИМКОВ. Ето тази карта:

 

В деня , в който имах уговорен час за срещата, на която получих като дарение тази карта, от пропуска на Радиото ми се обади глас на възрастен мъж. Прочел в печата за успехи на "Златния фонд" и решил да ни предложи едни изключително ценни, стари грамофонни плочи. Срещнахме се на пропуска и заедно тръгнахме надолу, към реката. Господинът, Никола Попов, дългогодишен колекционер на грамофонни плочи и снимки на музиканти, започна да ми разказва за своите много стари плочи. Като чух годините, някои по думите му от последните години на 19-ти век, аз проявих недоверие: "Възможно ли е етикетите на плочите да са фалшифицирани, за да им се вдигне цената?" Но господин Попов ме увери, че годините са изгравирани в самата материя на плочите, ИЗВЪН ЕТИКЕТИТЕ, при тяхното производство. 1897, 1898, 1899 година! Но и на останалите десетки плочи самото съдържание ги правеше уникални. Част от тях, макар и след 1900 година, бяха даже непознати и на редакторите на Радиото, и на меломаните... Следващия ми въпрос беше свързан с опасението ми, че плочите са продрани от дългогодишно възпроизвеждане на стари грамофони..."Но аз нямам грамофон!" Оказа се, че той е изпитвал удоволствие да ги притежава! Както и на уникални снимки на български музиканти. Господин Никола Попов е работил в Музикалния театър и е имал постоянен контакт с музиканти. Разделихме се на моста на "Граф Игнатиев" и реката. Дарителят на географската карта, която ви показах, живееше при банята "Овча купел".

    След няколко дни, аз, заедно с колежката ИГЛИКА МАНГОВА, която беше музикант и се занимаваше с музикални  записи, които постъпваха за Златния фонд, посетихме г-н Попов в дома му. Видяхме, пипнахме уникални неща! Господин Попов и съпругата му са имали тези плочи още от преди бомбардировките през 1944 година. Споделиха с каква мъка са мъкнели своето съкровище в две куфара, бягайки от София. 

С Иглика Мангова в реставрационната апаратна на "Златния фонд".

    Успях да убедя Ръководството на Радиото за хонорара, който трябваше да дадем на г-н Попов, за да презапишем неговата колекция. Този презапис попълни Златния фонд с уникални звукови документи, някои от които създадени само десетина години след откритието на грамофона /1887 г./ За съжаление не успях да убедя г-н Попов да разкаже как е събирал своята колекция. Нито дума не каза! При някои колекционери тази информация те отнасят в гроба си! Същото се отнасяше и за изключителните снимки, които притежаваше...

    По онова време аз бях и единствен член - специалист по фонодокументи в Централната оценителна комисия на Главното управление на архивите при Министерския съвет на България. Тази комисия имаше за задача да взема решение и да оценява постъпващи в Държавния архив  ценни документи. Включително и фонодокументи, които бяха в моя ресор. Радиото вече имаше презаписи от тези изключителни грамофонни плочи. Но тези плочи за звуковия ни архив се явяваха ОРИГИНАЛИ, които в бъдеще би могло да бъдат реставрирани с нова техника и технология. И направих следното предложение пред професор Дойно Дойнов,  който имаше към мен  много добро  отношение още от времето, когато предложих Златния фонд на Радио София да получи статут на архив с постоянен състав на документите, да стане Звуковия архив на България:

Случайно се видяхме  при едно посещение в Народното събрания, но години по-късно от описваните тук дейности. Снимката направи  моята съпруга Любка.

Сега искам да кажа и нещо по отношение датирането на грамофонните плочи, за които разказвам. За мен е без съмнение, че грамофонната плоча озаглавена "Смяна на караула пред двореца на Княза" е от преди 1908 - ма. Тогава Княз Фердинанд получава мечтаната от него титла Цар. Плочата е съхранила като звук целия протокол по смяната -  звуци и  команди. Когато на времето направих лека реставрация за да може този запис да се ползва за радиопредавене, аз не успях да извадя разбираемо това, което се чува, което  командващия си е позволил да каже  извън протокола... Дали това е нещо "по мъжки" или някакво допълнително разпореждане, НЕ СЕ РАЗБИРА. Но изгря свободата и някои от колегите ми решиха да се възползват от това, а други решиха да се "снишат". Вероятно така и ще си умра с тази загадка за мен...

        Снимка на караула пред двореца на Княза.

Но за онези, най-старите, от края на 19 век, увереност може да получим само от архивите на фирмите, които са ги произвели. Известна информация може да дадат  и творческите години на изпълнителите. Но това е от изследователите на тяхното творчество. Продължавам:

    Централната оценителна комисия прие моето предложение и колекцията на г-н Никола Попов беше откупена! Държавата му плати още веднъж, но не съжалявам. Това богатство той е съхранил за българите близо половин век. Тези записи бяха обработени от Иглика Мангова и аз можех да докладвам с чиста съвест, че тези, оригинали за нас, грамофонните плочи са съхранени в лентохранилището на "Златния фонд" в Боровец: 

    Искам да ви разкажа и за още два записа на  уникална грамофонна плоча, но го оставям за утре. Още повече, че по "тяхно време" аз вече работех във Факултета по журналистика на Софийския университет. Тук бях направил също Звуков архив "Златен фонд", който попълвах по същите критерии като Златния фонд на БНР. А плочата, за която ще ви разкажа е вече в Златния звуков архив на Музея за история на радиото в България "Проф. д-р Веселин Димитров". 

Бъдете здрави!