Приятели,
както бях обещал, започвам да „разлиствам” друг клон на
родословното дърво на семейство Кунка и Петър Миленкови. И вероятно си
спомняте, че видимата връзка между майка ми и баща ми е била една сватба. Майка
ми се е съгласила да партнира като шаферка на моя бъдещ баща. Предлагам ви две
снимки от тази 1930 година:
Тъй като за
берковския род на майка ми вече разказвах, сега ще отида от другата страна на
Стара планина, в село Долна Секирна, Радомирска околия, както го е описал моя
дядо ЗАХАРИ МИЛЕНКОВ ТОНЧЕВ. А го е описал собственоръчно в една тъничка
тетрадка в края на живота си. Годините са оцветили страниците, но за фотолюбител, това не е пречка.
Дядо Заре /Захари/ умира на 21 септември 1937 година. Съжалявам, че трябва да започна от неговата кончина.
Вероятно той е бил поканен някъде в чужбина /надписът на гърба е на
немски, но от Братислава/ да зарадва младите около него със своето кулинарно изкуство. С тази снимка домакините в Чехия са благодарили, но на немски.
Моят разказ за фамилията МИЛЕНКОВИ ще разлиства тази тетрадчица със
спомените на дядо ми, на които имам пълно доверие. Постарал съм се да
„дешифрирам” всяка страница за да може по- лесно да разчитате информацията. От
1936 година, когато предполагам дядо е написал „писмото си” до нас, бъдещите
Миленкови, е изминал почти един век. И ако краснописът на този готвач и сладкар
е трудно четлив, то резултатите от работата му като готвач и сладкар е била на
най-високо ниво в България!
Но да започнем с първата страница:
Вероятно малцина си дават сметка, какво значи през 1893 година, само година след като е получил майсторско свидетелство, младеж на възраст 27 години, да бъде назначен за „шефъ/готвач и сладкар/” в едно от най-елитните заведения, създадено от чужденци за свои срещи включително и с българи на тяхното ниво! Ето как е изглеждало зданието на „Славянска беседа” в центъра на София където, наблизо, във Военния клуб /вижда се в далечината/, Царят е правил срещи с елита на столицата.
Продължава разказът на дядо Заре –
призован е в армията и само след 6 месеца, /славата му се носи/, е вече готвач
в офицерския стол. Следват 5 години извън армията, в които, набрал
професионално самочувствие, управлява вече своя гостилница и сладкарница в
Кюстендил. Отново споделям редове от неговата тетрадка:
Тук трябва да споделя информация за личния, семейния живот на дядо Захари. На помощ ми идват спомените на стринка ми Грета, съпруга на д-р Павел Миленков, брат-близнак на баща ми. Тези спомени записах на 27 януари 1991 година в дома ни в София:
По думите на
стринка ми на друго място в спомените си, тя споменава, че баба Стремка е била
много хубава. Трябва да отбележа, че тази информация стринка ми има от своя
съпруг – чичо ми Павел /Поло/ и от други роднини. Стринка Грета беше само
домакиня и имаше възможност и желание да споделя с доктор Миленков не малко негови визитации, особено при
роднини. Трябва да отбележа, че няма нищо чудно, ако при преразказ на чужди
спомени, да се допусне и някоя грешка. Стринка Грета споменава, както чухте, че
доведената дъщеря на дядо Заре Цветанка е била на 5 годинки. Според мен тук има
грешка, която налага да потърся потвърждението или опровержението. Ще се
постарая да направя връзка с близките на леля Цеца от Ботевград. Дано ги
намеря, защото от много години не сме се виждали.
Според моите
спомени, аз съм се видял за последно с по-малкия син на леля Цеца Емилян на
моята сватба през 1965 година – виждам го на снимки тогава. Неговият баща също
присъства.
Емилян тук е краен в дясно. До него е моят брат Асен, а в другия край на тази редица прав е братовчед ми Павел Солошенко. До него е стринка ми Грета и зад нея – чичо ми Павел/Поло/.Другите двама са ми НЕПОЗНАТИ!😇 Младоженците – Любка и Хари. Тук, на снимката, сме още в двора на дома на Любка! Емилян е сложил ръката си на рамото на чичо ни Емил Стоянов – доведен син на дядо Заре, в дясно е съпругата му стринка Мика. Отпред, в средата е моята майка Куна, а до нея – сестра и леля Кета с дъщерята на Павел Валерия. От всички, само майка ми е притеснена, тъй като преди година и половина загубихме баща ми Петър, а майка се налагаше, поради нейното дългогодишно заболяване, да разчита и на помощта на близките си...Каква ли ще е снахата? В началото тандемът снаха - свекърва беше класически в известен смисъл на думата, но после и до края на живота си майка Куна имаше една обичаща я дъщеря!
Сега ще ви разкажа за снимката, която видяхте за момент при разказа на стринка Грета. Снимката е направена преди повече от един век, през 1916 година. Дядо ми Заре
отново е призован в армията – на снимката той е вече в униформа и както и при много
други мъже и неговото семейство се е събрало за снимка, че ако... Ето я тази
снимка, на гърба на която е написано 20.9.1916 год. София.
Ще започна от първия ред – в ляво са близнаците Павел и Петър, следва дядо Захари и любимеца на семейството – малкия Асенчо. Зад него е сестра им Надежда, а зад нея е най-големия им брат Александър. До дядо Захари е втората му съпруга Гюрга /Стремка е починала през 1915 година/. Зад баба Гюрга е синът и Емил, на служба в железниците и остава младата жена, за която аз бях уверен, че това е доведената леля Цеца. Но видимо тя не е на 5 годинки, а е на видима възраст подходяща за по-малката сестра на чичо Емил...Но, както казах, ще се постарая още за откриване на истината.
Споделям образа на малкия Асенчо, който
ми даде възможност да видя и образа на неговия дядо – моят прадядо Миленко
Тончев. До мен е достигнала снимка, на която Асенчо е седнал в краката на дядо
си:
Сравних образа на Асенчо от двете снимки – това е една и също дете!
Носленцето, веждичките, характерното ухо внася допълнителна увереност.
На снимката с прадядо Миленко и Асенчо има още двама младежи, за които сега не мога да кажа нищо, но за да са там, много вероятно имат някаква роднинска връзка.
Успях да науча и името на свещеника от снимката. Но как - в продължението което следва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар