СПОМЕНИ, СПОМЕНИ - ПАМЕТ ЧОВЕШКА - ТРЕТА ЧАСТ

 

Продължава разказът на  майка ми Константина /Кунка/ Риджакова, по мъж Миленкова – запис - 8 март 1980 година. 

Отново ще помоля за разбиране към вълнението, с което моята майка разказва. Тя се „връщаше” в онези години, когато е слушала разказа на своята майка Еленка – моята баба – светица за мен. Като си помисля, колко много години, години наситени с войни, в които е участвал и нейният съпруг – моят дядо Николай Риджаков и не е бил при нея. Като добавя към обективните трудности от обществения живот – войните, и характерът на съпруга й, а и факта, че много години дядо Николай е работел, след посолството в Белград, и в наши легации из Европа. И само в Белград  до него е било и цялото негово семейство – петте деца и съпруга! Пет деца! И убийството  на двете им най-млади дъщери от англичаните по време на Втора световна война на 10 януари 1944 година!

Ще споделя с вас и още една информация, в която не се съмнявам, но не намирам за себе си обяснение. В Берковица се чуло, че най-големият син на баба Маруца Георги, брата на баба Еленка,  вече работел в Александровската болница в София. Баба Маруца заминала за София и решила да открие своя син по един белег, който той имал на ръката си. Баба Маруца застанала на изхода на болницата, когато си отивали работещите в края на деня и молела всеки млад мъж да си покаже ръката: „Синко, дай да ти видя ръката”. Това вероятно е видял  и Георги и бързо се върнал и излязъл от друго място – тогава болницата не е имала още ограда. И отново, вече завинаги Георги изчезнал от погледа на неговите близки. Чуло се, че е отишъл в Америка...Но защо се е криел???

        Много пъти, когато съм минавал из Берковица с моята баба Еленка, съм я чувал да ми сочи един или друг дом с думи, че тук или там живее този или онзи наш роднина. 

Берковска улица. Първа в дясно е леля Ная/Надежда/, а трета е майка ми Кунка с берковски приятелки.

На снимката седнала е майка ми Кунка, със сестра си Кета в дясно, в околностите на Берковица.

Тогава в Берковица още нямаше ново население от селяни, които започнаха да се преместват близо до новите си работни места в градчето. Но никога не съм попитал къде тя, баба Еленка е живяла в Берковица, къде е била седнала на малко столче за да кърми първородната си дъщеря, както чухте в разказа на моята майка. И отново омразната ми дума НИКОГА! Никога вече няма на кого да задам своите въпроси и да потърся отговори.  НИКОГА! Омразна дума.

        Следва трета част от разказа на майка Куна.

ТРУДНИ ГОДИНИ, особено за баба Еленка. Но вероятно цялото семейство се е радвало на създалата се /от дядо Николай/ възможност да живеят в по-добри условия. Макар и в условията на Първата световна война.