СПОМЕНИ, СПОМЕНИ - ПАМЕТ ЧОВЕШКА - СЕДМА ЧАСТ - МИЛЕНКОВИ

Ето така видяхме с Любка селото Долна Секирна от височината при  църквата:

Освен църквата, на високо над селото е било и училището:

Било е...

Редно е да ви покажа, че църквата си има и камбанария и камбана:

Църквичката си има и клисар, чиято къща се вижда в ляво от камбанарията, защото има кой да му плаща. И е чистичко край църквата...Но си няма поп! Нито веднъж не заварихме църквата отворена. Казаха ни, че свещеник идва по някакъв график или при радостен или тъжен повод. А за училището вече нямаше кой да плаща...

От църквата пътят към селото е надолу. 

Там, в центъра, непосредствено до кметството, в ляво от стълба, е домът на кметицата.  

Взехме си довиждане с нея и с родното място на дядо Захари и неговия баща - моят прадядо Миленко.

Кога ли моите внуци ще попаднат там и ще подишат въздуха, който са дишали и Миленкови. За час - два...

Продължавам:

Преди да се обърна отново към спомените в страниците на дядо Захари, ще дам отново думата на стринка Грета д-р Миленкова за да спомене неговите деца:

Децата са основно всекидневна грижа на майка им Стремка защото непрекъснатите войни, които води Българи през онези години, принуждават дядо Захари да е далеч от дома. В спомените му на страници 2 -ра и 3-та той пише:

"Аз зема ресторанта в Банки Балгария и дадо банкетъ на министрите и на турски паши отъ Цариградъ донесли ордени на престолона следника Борисъ сегашния Н.В. Царъ Борис III"

Сега си спомням, че преди години бях гледал кадри от посрещането в Банки на "турските паши". Това е бил един важен акт за сближаване и хубавата храна също е допринасяла...

"През 1911 год. зехъ гостилница Златна Прага на ул. Мария Луиза и гостилница Тунжа на ул. Сердика до 1917 г.

                                                                                                            Стр. 3

През 1012 г. При мобилизацията отидо воъникъ да воювамъ съ Турция 1 полкъ на Н.Височеств А. Батемберкъ полкъ до нова година и подир бехъ извикан в общата главна квартира за готвачъ в Лозенъ градъ и Одрин

За посрещание чуждите европейски мисии които обхожаха одринските крепости и да видатъ героиството на славния български войникъ и при завръщането ми продължавахъ си въ гостилниците които не беха прексновали до 1917 г. 

    При мобилизацията Европейска война азъ бе извиканъ от Министерството Воено като войникъ къмъ Общата главна квартира за готвачъ и сладкаръ и стоя до демобилизирането 1918 год.

През 1916 г. Като готвачъ замина с Н.В.сегашния цар на българите Царъ Борис III за Германия и Генерал Жековъ"

    Спомнете си годината на гърба на онази важна снимка на семейството на дядо Захари и новата му съпруга баба Гюрга.

20 септември 1916 година. София

Стр. 4

"С Височаишия влакъ съ когото беше прикаченъ Вагона Ресторантъ въ градъ Плесъ Малките Карпати германската главна квартира презъ тази воина три годишна посреща редица гости Хора като авсрийски императоръ с Н.В. Царя Фердинандъ Бофарски крали придружени с Н.В.Царя

Саксонски кралъ при др Н.В.Царъ Фердинандъ

Енверъ паша най големия турски водачъ онова време

Престоло наследника на Кайзер Вилхелм и редица други презъ тези събития бехъ награденъ съ 2 медала и 2 кръстове за заслуга Български

Кръс и медалъ Австрийски

Кръсъ с корона и германски медалъ"

За мен особено ценни са тези български, които са останали в семейството до днес:

На този и двете страни са особено ценни!

                    А този сам говори - войнишки кръст за храброст!

Още малко за този период от живота на дядо Захари. В Русе има български музей на транспорта. Там, наред с други транспортни средства има и царския вагон на Фердинанд. Посетихме го с Любка:

И имам основание да си мисля, че през трите години, за които пише дядо Захари, той е шетал и тук:

Тук ще свърша с военните години на дядо Захари /Заре/ и ще ви върна в неговия цивилен живот, в който той е бил доста обществено ангажиран.

Следва продължение.