ПРИЯТЕЛИ,
Неотдавна узнах за желанието на режисьор на предавания по БНТ, с моя пример да импулсира зрителите към събиране, съхраняване и популяризиране на историята на български родове. Приех да му помогна и заедно с децата и внуците си вложихме време, знания, средства, помещения, търпение, име в обществото и сътрудничихме на щатен видео оператор на БНТ. Той засне откъси в помещението на Музея за история на радиото в България, който създадох преди четвърт век и му отдадох 20 от своя живот. След това пожела и гостува с камерата си и в моя дом.
Но за мен е странно защо 32 години от моя живот, години, които отдадох на Радио София /сега БНР/ и които съществено моделираха и моето съзнание, включително и за отношението ми към историята, към миналото заключено в документи, и писмени, и фото, и звукови, останаха извън вниманието на екипа на режисьора на тези ежедневни малки предавания. Защо ли? Ако е имало желание, може би някой е отказал достъп на екипа с мое присъствие в сградата на БНР...А без мен, снимки там, където съм работил 32 години, естествено няма смисъл...
Надявах се да бъда потърсен от режисьора при сглобяването на избрани от него фрагменти, заснети без негово, на режисьора, присъствие. За присъствието – приех обективното препятствие в уречения ден и час – снежното бедствие в онзи неделен ден. Но мое сътрудничество при сглобяването... уви, също НЕ. И това не стана!
И донякъде си давам обяснение сега, след като видях интервюто на Карбовски с Петър Волгин / https://www.youtube.com/watch?v=ZArV89FpQKY/!
Но дали е така, „кой, кой ще ми каже”, както се пее в една популярна песничка от моите младини. Отговор на това не получих. Но може би има връзка и с един друг, много, много по важен въпрос, на който не получавам вече няколко години отговор. Конкретен, публичен отговор. Отговор на моите публично посочени притеснения за съдбата, за грижите за БЪЛГАРСКИЯ ЗВУКОВ АРХИВ, възложени на БНР в лицето на неговия ЗЛАТЕН ФОНД, на неговото ръководство ! А грижите за Златния фонд, който благодарение на мен, като негов непосредствен ръководител, стана Национален звуков архив през 1989 година, има основание да се посочи също като пример в подготвяното кратко телевизионно предаване.
И както и при Волгин сега, възможно е и подготвяното телевизионно предаване на БНТ също да не мине. Макар че в заснетите фрагменти няма нищо, което да смущава г-н Пеевски. Но персоната, примерът ЗАХАРИ МИЛЕНКОВ ??? Не се величая, това е обективната истина. Ще завърша с един извод, който в посоченото предаване с Волгин получи ясна дефиниция: НЕ ПЕЕВСКИ Е ВИНОВЕН, А ТЕЗИ, КОИТО СЕ СНИШАВАТ СЕГА! И ето, както при Волгин, където само един от многобройното ръководство на БНР гласувал фактически ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ, преди много години и за мен, като ръководител на „Златния фонд” гласуваха колеги, един също се въздържа, но и един гласува „не съм съгласна”! Чест и прави! В онова време – тежко, тоталитарно! Та, такива ми ти работи колега Волгин!
Позволявам си сега да направя пред вас свой преглед на някои от резултатите от моите дългогодишни усилия при събирането, осмислянето, съхранението и популяризиране на историята на два български рода – на моята майка и моят баща. Много, много съжалявам, че събраното от мен за историята на рода на моята съпруга е много недостатъчно. Отлагах това във времето, защото нейните роднини бяха по млади, а и корените на родовете им са останали в Македония. Но разчитах на моята съпруга Любка, която винаги ми е помагала в живота. Но той, Животът, ми я отне внезапно! Само за няколко часа през една нощ... Затова ето моят първи съвет от това, което се надявам да видите като поука от моя опит – НЕ ЖИВЕЙТЕ С МИСЪЛТА, ЧЕ ИМА ВРЕМЕ!
А ето вероятната причина, точно в тези дни един факт от моята дейност за създаване на, колкото е възможно, по пълно, по „разлистено” и вярно РОДОСЛОВНО ДЪРВО, да е заинтересувало режисьор от БНТ.
Събраното от мен за родословното ми дърво аз съхранявам в един интернет сайт: https://www.myheritage.com/
Наскоро научих, че ръководителите на този световно известен сайт са създали една НАУЧНОИЗДЪРЖАНА възможност да издирват, в своята база с данни, близки на свои клиенти чрез съпоставяне на лични ДНК проби. Разбира се между тези, които са предоставили за целта свои ДНК данни. Аз пожелах това и получих по пощата комплект, с който сам взех от себе си ДНК проба и я изпратих обратно. След не много време получих и отговор. До тук – добре.
Но наскоро, по телефона ми се обади на български приятен женски глас от... Англия. Тази българка отскоро е започнала /след внезапна смърт на своя дядо/да се интересува от родословното дърво на своя род Йончеви и да ползва услугите на същия интернет сайт, за който споменах по-горе. Изпратила също своя ДНК проба и в резултат получила информация, че в София има втори братовчед на нейния дядо! И тя ми позвъни от дома си във Великобритания. Сподели, че в София нейни близки роднини, нейните прадядо и баба са живели в къща някъде около пазара при „Римската стена”.
И тя потърси връзка с мен. Но когато започнах да и разказвам, че аз съм ходил в тази къща, че се познавах с нейните и мои родственици, че даже съм получил и възможност да преснимам преди години снимки от албуми на член на това семейство, тя, „англичанката” замълча! Помислих даже, че връзката е прекъснала... Но след малко тя сподели, че е занемяла от радост от това, което е научила в момента. Сподели, че преди време нейният дядо, моят втори братовчед, е планирал да дойде в България и да отиде в град Берковица за да търси информация за своя род...Сега тя е решила с брат си и двете си по-малки деца да направи това – да дойде в България. И действително през миналия месец ноември те бяха в София. И ето как се видяхме за първи път, на живо, в специална зала в ресторант, която беше наел за срещата моят син Петър Миленков.
На снимката липсва само една от моите внучки, която е студентка в чужбина и нейната майка, която е при нея за първите и дни на новото място.
СЛЕДВА ПЪРВО ПРОДЪЛЖЕНИЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар