Приятели, постарах се да засиля достоверността на разказа на майка ми Константина /Кунка/ Риджакова по баща, като добавя и някои снимки. Но в „МЕГАПОЛИСА” Берковица по онова време /преди повече от един век/ не е било нещо просто да се направят и главно да се съхранят до моето време снимки на моите близки, за които чухте в нейния разказ до тук. Веднага ще отбележа заслугата на моята прабаба Мария /Маруца по берковски/. И това разбира се не е станало и без съгласието, а може би и с парите на моя прадядо Константин! Показвам ви първо снимката, на която са посочени имената на моята баба Еленка – годеница през 1900 година, нейният кандидат - дядо Николай и прабаба Маруца!
Снимката е надписана след години от първата внучка на баба Маруца от дъщеря и Еленка – моята леля Параскева /леля Кета/.
Образът на прабаба Маруца е характерен и аз лесно го намирах и на други снимки. Проблем беше образът на моя прадядо Константин /Коста/ - онзи който е намерил баща си Йончо в Цариград с четири деца – турчета. До мен не е досигнала снимка, на която той да е посочен поименно! Но заниманията ми и с фотография през всичките ми години са ми помагали и ми помагат все повече! Ползвам и една дигитална безплатна програма с много възможности.
На втората снимка, която ви показвам отново е баба Маруца, седнала очевидно до своя съпруг Константин, всеки взел на скута си по едно съвсем малко дете. Едва ли в онези години една женена жена би седнала за официална снимка до друг мъж, освен своя съпруг. Може би си спомняте, това, което каза моята майка за своя дядо, чието име носи тя. Бил е много хубав младеж. Мъжът на снимката също е хубав, с правилни черти на лицето и интелигентно излъчване. Отново на снимката е и техния зет, моят дядо Николай Риджаков. Другите две възрастни лица за сега са ми непознати. Вероятно родителите на двете дечица...Любопитно ми е какво пише на документа, който държи детето в скута на дядо Константин /Коста/. Още сега искам да ви покажа още три снимки, които ме карат да се поклоня дълбоко на моята прабаба Маруца.
На първата е отново тя, моята прабаба Маруца, със своята дъщеря – моята любима баба Еленка и своята първа внучка – леля ми Кета. Видимо тя няма и годинка, което означава, че е направена през 1902 година. По спомен на майка ми, кака й, леля Кета е родена в началото на 1902 година. Самата снимка, която коментирам сега, е с размери 6 х 6 см. И е залепена много здраво още тогава върху една ламаринка. На снимката е имало и още един мъж, но ламаринката е „отрязала” главата. Според мен това може да е бащата на бебето или неговия дядо – бащата на дядо Николай, който е бил тенекеджия. Гърбът на тази снимка показва че тя е била закачена с едно габърче, пробило снимката горе, в средата...
При мен тази снимка дойде прегъната на две в средата и
доколкото можах преди време я изправих. Но страхът, че при по-голямо изправяне може
да я повредя, ме спираше да бъда максималист...
Следващата снимка е отново на прабаба Маруца.
Облечена е официално и е направена в СЕРИОЗНО фотоателие /”С.М.Поповъ” – София/, ако се съди по качеството на снимката.
Сега искам да обърна вашето внимание на две дати. Първата е изписана четливо на лицевата страна, под снимката от някой, който е отбелязал, че е „Починала на 27 февруари 910 година в София”. Надписът е съпроводен и с едно дискретно кръстче в средата под снимката. Обръщам снимката за вас и тук отново има дискретно написана в долния ляв ъгъл дата – 4 януари 910 година. А надписът, направен с много красив почерк, в първо лице, единствено число е: „Подарявамъ ликътъ ми за споменъ на дъщеря ми Еленка и зетъ Николай Ив. Риджакови”. На нов ред – „майка Маруца.”
Каква воля и смелост е проявила тази жена, усещайки /според мен/ близкия си край, за да направи тази снимка само месец и половина преди смъртта си и така да я надпише!!! Какво ли си е мислела, обличайки се така официално за снимката? Питам се още: Как се е появила във фотостудиото в София? А може би е била по някакъв повод в София? Може би за лечение? Силна и умна жена! Но помислете си – онзи, „много горд”, по думите на майка ми Кунка, мъж Константин би ли взел за съпруга случайна жена?!
При всички
случаи много вероятно имам от нейния ГЕН за уважение и запазване на историята на Рода! Ако щете, само тази
снимка да беше, пак бих бил длъжен да продължа да събирам и пазя семейната история
на тези стари берковски родове – Йончеви и Риджакови!
Преди години успях да намеря тази, за мен, скъпоценност. Изпълнители са били едни от най-големите артистични сили и режисьор на Народния театър!
Следва продължение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар