Блогът на Хари: СПОМЕНИ, СПОМЕНИ - ПАМЕТ ЧОВЕШКА - ШЕСТА ЧАСТ

Приятели, смисълът на това, което правя - РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО на моите два рода Риджакови и Миленкови е те да продължават да живеят и в моите наследници. Видяхте как възкръсна образът на моя прадядо Константин.

А споменът за неговите достойни дела са запазени от неговата съпруга, моята прабаба Маруца, неговата дъщеря баба Еленка и моята майка Константина. Редно е тук да добавя и Константина Захариева Миленкова - нашата с Любка дъщеря!

Сега искам да довърша образът на моя прадядо Миленко, дал името на фамилията МИЛЕНКОВИ. Ето снимката, на която той е в средата, заобиколен от своя внук Асенчо и един свещеник до дясната му ръка.

Вероятно не само на снимката, но и в живота, при създаването на църквата в неговото родно село Долна Секирна. Годините съвпадат! Ето как изглеждаше тази църква, когато преди не малко години посетихме селото с Любка.

Моят дядо Захари посочва, че баща му е станал инициатор за построяването на църквата през 1872 година. На стената на църквата има една паметна плоча - думите на дядо Миленко съвпадат с това, което видяхме и снимах. Но не този свещеник Стоил Миленков е до прадядо ми Миленко.

Продължавам - край църквата имаше и два гроба на други свещеници. Сега ви предлагам две снимки и вие сами ще видите как се казва свещеникът до дясната ръка на дядо Миленко:

Свещеникът до дясната ръка на прадядо Миленко се казва Спас Димитров.

Сега искам да ви разкажа, кога и как за първи път отидох два пъти в родното село на моя дядо Захари Миленков Тончев.
От тетрадката на дядо Захари и от спомени е известно, че той е излязъл 20 годишен от селото и после епизодично се е връщал там. Например да си вземе булка от съседно село. Никога не се е интересувал от свой дял от наследството на дядо Миленко.

Същото се отнасяше и за моя баща Петър Захариев Миленков. Когато децата му Захари и Асен попорастнаха, баща ми реши да заведе семейството си за да видят селото. Рейсът ни стовари в центъра и след като баща ми не намери никой от роднините си, ни заведе в кръчмата. На въпрос къде са неговите хора, получи отговор, че те всички са на къра..."Тогава дайте нещо да хапнем, докато чакаме рейса за връщане" и обясни идването ни с желание да покаже селото на жена си и децата.

Спомнете си разказа "Негостолюбиво село" на Иван Вазов. Същото се получи тогава. Селското клю-клю е разнесло информацията за повода на посещението ни и...започнаха да се появяват хора от родата! Почерпиха се и по-живо по-здраво се върнахме в София.

Когато моите деца пораснаха, аз направих същото - натоварихме се с Любка и децата и спрях колата в центъра. Поразгледахме и с интерес намерихме фамилията Миленкови в едни списъци за предстоящи избори. Фамилията и в селото не се е загубила!

При едно мое самостоятелно отиване в селото, намерих в управата кметицата, която се оказа от нашата рода:

Ако се вгледате по-внимателно, ще видите на нейното бюро една отворена папка със снимката, която по-горе разгледахме подробно. Но в папката, под тази снимка, наднича една друга "цветна" снимка. Ето я:

При едно предишно отиване при кметицата, в стаята и намерих и един възрастен човек. Разговорихме се и той беше така добър да ми даде имена от рода на баба Стремка. Е, снимахме се, даже "цветно".

Вижте сега още един, много ценен за мен, документ. Едно старо листче, откъснато от някакъв бележник, на което моят прадядо е написал не само имената, но и точните дати, когато са се родили неговите деца! Написано е от очевидец, а не са записани нечии спомени: