Приятели, ще започна с един документ от 1892 година - Уволнителния билет от казармата на редник Захари Миленков, който неочаквано ни дава информация, че редник Миленков, през 1894 година е на 23 години и вече е женен. Вижте:
"Колко са му годините - 23"
"Женен ли е или не - женен"
"И при
завръщането ми от 1918 год. И до днес се занимавамъ същия занаятъ држа
гостилница и работи пак Воения столъ при софиското офицерско събрание
попризнатата моя способносъ отъ вишото офицерство и големо Вознагражение се
съгласи да- работи още 10 години"
"През 1934 г. Соф. Т. И Н. Камара ме повика да се ява на кункурсъ при същата камара и азъ се яви и те ме призна за способенъ и ме произведе за лекторъ (учител) по кулинарното изкуство и образова три месечни курсъ за което азъ преподава по готварство и сладкарство при софийското занаячиско училище"
Курсът е бил тримесечен, а по-късно дядо Захари е вече провеждащ изпити на двумесечни курсове, от един от които при мен е останала и интересна снимка:
Странно, но в изпитващата комисия има и две жени! А вероятно и още една в дясно от преподавателя.
Но преди 1934 година в живота на дядо Заре има много, много важни моменти. През 1916 година той има вече втора съпруга - също вдовица с две големи деца. В своя разказ стринка Грета съобщава за първоначалната реакция на още малките близнаци Петър и Павел. Те решили да избягат - не искат нова майка, но ги хванали. След това дълго време не желаели да я наричат МАМО!
От батко им Александър е останала неговата диплома от училището. Годината е 1914 - та.
Има една снимка на която аз различавам, освен Александър /краен в дясно/, двамата близнаци Петър и Павел, застанали пред него и тяхната сестра Надежда. Тя е права, на реда на Александър, четвърта от дясно. Близнаците, облечени еднакво, но с вече различаващи се физиономии, на възраст около 8 - 9 годишни според мен, са застанали до една младееща жена, облечена по-модерно от останалите. До нея близнаците са застанали плътно! Дали това не е тяхната обична майка Стремка ?! Но какво е това детенце пред нея???
Запазена е една снимка с образа на баща ми Петър като ученик. На гърба и пише:Петър вече има свой подпис, ако надписа е направен още тогава...И много прилича на официалния му подпис след години. Вижте само в-то на края!!!
По съдържанието и по оформлението на снимката може да съдим, че тя е направена в края на учебната година. На снимката лесно различавам баща ми Петър / на предпоследния ред, първи от дясно/, но за близнака Павел не съм сигурен...
Ето още една снимка /фрагмент от по-голяма/, на която са двамата близнаци, които все повече се различават. Това визуално различие се проявява и в характерите им, и в училище, и поведението им през младежките години. Баща ми видимо /на някои снимки/ има друга, своя младежка компания.
Годините вървят:
Но униформата на кое училище е?
Тук баща ми е с най-добрия си приятел още от младежките години - Васил. Неговата сватба свързва баща ми с майка ми Кунка. Ако не е била сватбата, кой знае...?Баща на екскурзия с приятели. Но не виждам познати...
Връщам се отново към спомените на дядо Захари Миленков:
"Отъ 1903 год. Като Iоснова образу ме Софийско готварско
сдружение отъ неколко члена при много растегане на лева и десно едните искатъ
работническо други искатъ провесионално и при не съгласие дружеството стана въ
застои азъ пъкъ стоя на десно и бидо
избранъ за председателъ и на именуваме Сдру.софийско провесионално сдружение
През това време дру. Се засили През 1908
признати бехме за Еснавско Сдру. (занаячий) и тога издадоха майсторски
свидетелства на наший добри готвачи и пакъ беше съ испитъ Моите свиде носи №
9146 от 1908 г готварско и сладкарско подъ единъ № цели 11 години бехъ
председателъ сума пари похарчи моий и ми дотегна Избраме другъ председате
началото на
1913 откраднаха целата архива и пренесена при кумунисти още на втория месецъ и
тогаваазъ пое наново (дасе грижа – задраскано)
председателството по избор на болшинството и като неможахме да намериме хривата
си наново на правихме знаме и цела хрива".
Следва продължение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар