14 - ЗАХАРИ ПЕТРОВ МИЛЕНКОВ - ПРОФЕСИОНАЛНА АВТОБИОГРАФИЯ - ЧАСТ ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Успоредно с всички други занимания, продължаваше моята работа и като хоноруван преподавател във Факултета по журналистика. 

Ремонтите на сградата наложиха временно спиране на работата на Музея и съхраняване на експонатите в една зала на третия етаж. 

През 2012 година заедно с директора на университетското радио „Алма Матер” Таня Симеонова възстановихме дейността на Музея. Тя се зае с докладване на проблемите на Ректора на Университета проф. Иван Илчев.

Активно и помагаше, от ръководството на Факултета, професор Чавдар Христов – заместник декан по стопанските въпроси. Своя много положителна роля имаше и има помощта на Симеон Хинковски – ръководител и на музеите на Софийския университет. Радвам се, че ще ги видите във видеото, което следва. Разрешението беше получено от Ректора проф. Илчев, пари за нови стелажи предоставени и доставени и започнах оборудването на залата на третия етаж за новата експозиция на Музея.

За откриването на новата експозиция ми помагаше и моят приятел и преподавател във Факултета, радиоводещ в радио „Дарик” Венци Димов. Него също ще видите във филма за историята на Музея.

Цялостното решение за разположението, стелажите и избора на експонати от вече обширния ни фонд е мое дело. Успях да реализирам идеята си в залата на Музея да заработи и едно радиостудио само от действащи експонати! Тук отново получих помощ от Христо Здравков, а след време и от Георги Тренев – дългогодишен Технически директор на БНР.

Наново подредената експозиция чакаше своите нови посетители и дарители. И много скоро нямаше витрина, върху който да няма експонати – главно стари радиоапарати. Спомням си за едно семейство посетители – баща, майка и две деца, които при идването си донасят и даряват 5(пет!) ценни стари радиоапарати, които бащата сам качил до третия етаж! Три от тях, са вече изложени в залата.

Откриване на новата експозиция. В ляво е зам. Ректорът на Университета, в дясно – Таня Симеонова – директор на Радио „Алма Матер”.

(13) ЗАХАРИ ПЕТРОВ МИЛЕНКОВ - ПРОФЕСИОНАЛНА АВТОБИОГРАФИЯ - ЧАСТ ТРИНАДЕСЕТА

По времето на работата ми като Технически директор на „Експрес” получих предложение да проектирам и изградя едно необикновено радио – първото в България православно църковно радио и при това в един манастир в планината над град Бобошево. На игумена на манастира „Св.Иоан Рилски” отец Поликарп съм бил препоръчан от мой студент, който по-късно стана главен редактор на новото православно радио „Сион”. 

На близки приятели може би се струва странно, че двама комунисти се заемат да помагат на Църквата. Но за нас с Христо Здравков това беше задължително. В болните преломни години в които живеем, много българи бяха загубили „националната посока”, търсеха помощ и лек! И религията, този „опиум за народа” също може да лекува, да помага и да закриля не малко българи от външния користен натиск!

За нас с колегата Здравков, тази покана ни амбицираше и със специфичните технически трудности за реализацията на тази задача. Като начало – Манастирът не разполагаше с електрозахранване и се наложи да работим използвайки електроагрегат по няколко часа в денонощието.

Първата пещера, в която (по предания) се е отделил от светския живот Свети Иван Рилски. Пещерата се намира наблизо над манастира.

Игуменът отец ПОЛИКАРП

Христо Здравков, отец Поликарп и аз пред най-старата част на манастира „Св.Иван Рилски” в планината над град Бобошево. 

За мен и колегата Христо Здравков дните, в които работихме в манастира ни дадоха много любопитни наблюдения за живота на монасите в един така строго регламентиран мъжки манастир. Един пример - споделих с отец Поликарп притеснението ми, че когато обядвахме в столовата заедно с него и монасите, един монах, прав, четеше нравоучителни текстове! Струваше ми се, че той е едва ли не наказан – ние се храним пред очите му, а той чете...Отец Поликарп ме успокои – този монах вече се е нахранил. И всеки ден „четецът” се сменя. Така вече не ми пресядаха залците. А за залците - монасите получаваха месо (само риба) в един ден от седмицата!

Радиото оборудвахме с най-модерна студийна техника, професионални микрофони и светлинна и звукова сигнализация за управление и в двете студия. Своята дейност то реализираше в Интернет в очакване на честота от Комисията за ефирно излъчване. Беше извършено и предпроектиране на точката за място на ефирните съоръжения – предавател, антена и др.

Ефирната апаратна в сградата на манастира.

Продукционната апаратна и студийните прозорци към студиото и ефирната апаратна.

Микрофонното помещение е разположено между двете апаратни и е свързано с тях с два студийни прозореца. 

Специфичните стойки на микрофоните, които избрах, позволяваха да се записват и прави участници, когато пеят около масата. Акустичната обработка на помещенията и студийните прозорци също бяха оптимални като материал и изпълнение. 

Студийната маса носеше отдолу професионален многоканален усилвател за слушалки. 

В лявия ъгъл на стената под външните прозорци имаше малко комутационно поле, с което комутирахме микрофонните канали и сигнализацията към едната или другата смесителни маси. От това място тръгваха линиите към другото ни микрофонно помещение – залата на църквата. Тези кабели прокарахме в специален канал под земята между двете сгради. Крайният резултат ентусиализира монасите и послушниците. Те всички бяха по-млади от игумена отец Поликар. По това време той беше на 28 години...

Първите двама звукорежисьори – послушници в манастира.

Отдалечеността на студиата – манастир в планината, след време наложи да проектирам и изградим още един апаратно-студиен комплекс в центъра на София. Той разполагаше също с ефирно студио с най-модерно оборудване и продукционна апаратна. Излъчването на програмата в Интернет се пренесе от манастирския комплекс в софийския апаратно-студиен коплекс. На пулта работеха мои ученици от Факултета по журналистика на Софийския университет.

Софийсското студио на радио „Сион”. Беше изградено в един апартамент на партера на сграда, разположена много близо до централното студио на радио „Дарик”.

От Сдружението, което подпомагаше финансово игумена отец Поликарп, беше закупено едно частно ефирно радио в град Дупница, в усъвършенстване на неговата техническа и софтуерна база и при страителството на ново студио оказах търсената помощ.

Новото студио в Дупница започваше да се създава.

Отец Поликарп пред микрофон на радио „Експрес” в Продукционната ни апаратна.

Най-старата част на манастира.

Църквата снимах при изгрев слънце...

За съжаление – НЕДОЧАКАХА! 

За мен няма полезно за обществото обяснение на този факт. Честоти бяха раздадени за жалки програмни намерение, но за първото радио на Българската православна църква – НЕ!

Така се случи, че с Христо изградихме озвучаването и на една църква в Перник – подбрах хубав смесителен пулт с вграден стереоусилвател, подходящи ВГ боксове, включително и за отвън. Както ми обясниха, има църковни празници, когато църквата не само е пълна, но и има много посетители, които остават отвън. А имало момент, когато свещениците повеждат хората на шевствие около църквата, пеейки. Тогава ще им бъдат „добре дошли” безжичните, радиомикрофони, с които оборудвахме свещениците. Разделихме се с най-добри чувства – бяха доволни!

И още един интересен църковен обект, в който проектирах и изградихме звукозаписно студио. В централната католическа църква в София. Нова сграда, но не бяха помислили за специално помещение за студио. А както мнозина знаят, в тези църкви има концерти с модерни музикални форми, но с религиозно съдържание. Ръководителят на тази църква, поляк, запален музикант, ме помоли да направя възможното в едни сутеренни помещения да изградим там студиото. При това оборудването трябваше да бъде дигитално и с възможност да се води едновременно и предаване по интернет. Предлагам ви снимки на вече готовото звукозаписно студио. Всички желания бяха максимално добре изпълнени! Само студийният прозорец се разделя от една носеща колона...В апаратната имаше (скоро не съм влизал там) и втори смесителен пулт за интернет предаването – на снимката се вижда в ляво.

Поглед от студиото към апаратната.

Отец Кшиштов приема обекта.

След време отец Кшищов беше преместен в друга държава, но продължаваме да се свързваме с удоволствие по Фейсбук. Имам и компакт диск с негова музика и изпълнения!

    Хубаво озвучаване на църковна зала направих и в една друга църква, разположена точно срещу входа на сладкарница „Опера” на „Раковски”, в един вътрешен двор. Стара, красива църква с хубава акустика и орган! Но съвременните електронни инструменти и музиканти искат и съвременно озвучаване. Там също звучи естрадна музика, но с религиозно съдържание. А качественото озвучаване изисква тонмайсторът – озвучител да бъде на оптимално място в залата. Именно на това място в тази зала изградихме работния пулт на озвучителя – смесителен пулт, усилватели за колоните, приемниците на безжичните микрофони и т.н. Цялата тази техническа станция, когато не се ползва се затваря със специални капаци и се заключва за да не си играят някои любознателни, особено млади, посетители на други събирания и концерти. Моят студент, които ме заведе, там и също свири – Олег, не се е оплакал. Още повече, че проектирах и с Христо изградихме негово служебно студио към поделение на Софийския университет в студентските обекти на 4-ти километър. То беше по-сложно, защото трябваше да има и има видеозапис. Сравнително скоро ме беше препоръчал за още едно звукозаписно студио на държавна институция. Но, годините си казват думата – СТОП!

Спомени...

(12) ЗАХАРИ ПЕТРОВ МИЛЕНКОВ - ПРОФЕСИОНАЛНА АВТОБИОГРАФИЯ - ЧАСТ ДВАНАДЕСЕТА.

В началото на 2001 година ми беше предложено и преминах на работа като Технически директор на първото в България частно национално радио „Експрес”. Сформираше се нов ръководен екип с директор Мартин Минков и главен редактор Еди Емирян. Двамата ми предложиха и аз се присъединих към тях.



Радио „Експрес” имаше свои предаватели в 12 града и покриваше до голяма степен територията на България. Когато постъпих, Радиото притежаваше едно централно студио на последния етаж на хотел „Хемус” в София, от което през БТК подаваше програма към всичките 12 предавателя. Когато преминах на работа там, самата централна база не създаваше необходимите условия за пълноцена подготовка и излъчване на новата информационно - музикална програма. Това наложи оптимизиране на техническита база, което беше моята първа задача, реализирана успешно.



Част от екипа на „Експрес”.

Лицензът на национално радио изискваше от „Експрес” подготовката и излъчването и на местна програма от студия във всеки от градовете с наши предаватели. До влизането в действие на новия управленски екип, радио „Експрес” не е изпълнявало своя лиценз в това отношение. Започнах и реализиране на тази задача, като за първите градове, в които това се осъществи – в Смолян и Кърджали се кооперирахме с кабелните общински радиа – на техен екип и студиа предоставихме възможност да излъчват в ефир по нашите предаватели в определени часове. Преносът на сигнал от техните студиа до нашите предаватели поехме също ние от „Експрес” с наша техника. Идеята да изполваме готови екипи беше моя, защото преди време бях изградил частно, по тяхна поръчка, апаратните им в двата града и познавах техните технически възможности и редакционни екипи!.

За Враца проектирах и изградихме ново радиостудио и предоставихме на екипа да ползва нашия предавател и честота, като включва и местна програма в договорените часове. Радио „Експрес” в Сливен се сдоби също с наша помощ със студио и възможност да излъчва по нашия предавател. Тази задача още повече изискваше оптимизиране и поевтиняване на преноса на сигнал от Централното студио до всички наши предаватели в страната. Преносът чрез БТК беше много скъп.




Апаратната на „Експрес” в Сливен.



Звукорежисьорът Илия Маринов в апаратната на Общинското радио „Кърджали”. Имам много добри спомени от сътрудничеството не само с екипа на това радио, но и с кмета на града Азис – сериозен, организиран човек, който си държи на думата!. Едно съвпадение на фамилията му с известния в недалечното минало певец предизвика смут в офиса ни в София. Бях поканил кмета Азис, при идване по друг повод в София, да ми гостува и в Радиостудиото. Той бил в София, но поради липсата на време се осуетило посещение и при нас. Като възпитан човек се обадил на секретарката ни, с извинение . Идвам на работа и секретарката с изумени очи ме уведомява, че Азис няма да ми дойде на гости в Радиото. По това време Азис беше ОНЗИ Азис-певеца и никой друг! Миленков и Азис ??? Та такива работи...

  

 Подписваме договора с кмета Азис.

Проектирах и изградихме на два пъти (наложи се преместване в друга сграда пак в Центъра) на студиото на радио „Експрес” във Враца. Там сплотеният и опитен екип на Румяна Попова беше лидер в града! Но и нашата техника ги подкрепяше сериозно! В началото предавателят ни беше на точката на БТК, но по-късно я преместихме от другата страна на града, под скалите, в сградата на хижа „Вестител”. Така сигналът не се „биеше” с отразения от скалите сигнал, както когато излъчвахме към града от точката на БТК. А и политаше свободно на север...

.

Кулата на хижа „Вестител” с антените.

Пак във връзка с програмата ще споделя още една снимка. Вие вероятно си спомняте моя разказ за две наши водещи в Радио „Алма Матер” – Детелина Стаменова и Рая Караджова. По времето, когато вече работех в „Експрес” поканихме Рая Караджова, вече дипломирал се юрист (при РАМ бяха за втора специалност) и опитен радиоводещ да води рубрика за юридически консултации. Ето я в гостната на „Експрес”:



Рая Караджова.



В кабинета ми на последния етаж в сградата на хотел „Хемус”. В същото помещение беше работното място и на системния ни администратор Живко Желев.

На последния етаж на хотел „Хемус” бяха и двете радиостудия на „Експрес”. Там се създаваше националната програма, която разпространявахме чрез БТК до нашите предаватели в страната.

Поевтиняването на преноса на сигнала от София до нашите предаватели в страната успях да постигна чрез откъсване от БТК и „качване” на сигнала ни на сателит на „Теленор“. Осигурихме сателитни приемници с настроени насочени приемни антени при всеки наш предавател. Това изискваше и нови технически проекти, но благодарение на нашия опитен проектант инж. Иван Захариев, те бяха изготвени и приети от контролните органи без проблеми!



Точката на „Копитото”, от където се изпращаше сигналът и на „Експрес” към сателита на „Теленор”, за пренос до останалите ни предаватели из страната.

Инж. Иван Захариев настройва наша приемна антена към сателита на "Теленор".

Софийския предавател на „Експрес”. Над предавателя се виждат българският ни цифров РДС и приемникът на цифровата ни линия към БТК.

Нещата не ставаха лесно тъй като гръцкият собственик на „Експрес” не бързаше да предоставя финасови средства. Задачите ми се затрудняваха и от факта, че съгласно Закона тогава, собствениците на „Експрес” се бяха отказали от националния си радиолиценз за сметка на националния лиценз за също тяхната „Нова телевизия”. Това налагаше да „сваля” нашите предаватели от регистрираните в международни договори национални високопланински точки за излъчване, които точки трябваше да отстъпя на новото частно национално радио „Дарик”. Трябваше да осигуря или нови, по-маломощтни предаватели или пренастройка на наличните съобразно новия ни регионален лиценз за всеки град. Нови, сложни технически и изискващи финасови средства задачи. Наложи ми се и посещение на всички наши предаватели, разположени по високопланински обекти на БТК за запознаване с материалната ни база – предаватели и други съоръжения. Необходимо беше намиране на нови точки за излъчване, направа и узаконяване на съответни технически проекти пред държавните органи. Необходими бяха и съответни технически средства за пренос на регионалния сигнал от местните радиостудиа до съответните предаватели – радиорелейки и техния монтаж и настройка съобразно с утвърдените нови технически проекти. Много съществена помощ получих от нашия проектант инж. Иван Захариев, човек с опит и ведър характер, бивш парашутист, за когото, въпреки това, се притеснявах при всяко негово качване на високо. А той – не! И често повтаряше, „А бе, пусни ми крака, няма страшно”. Но отговорността по охрана на труда беше моя! С него сме дългогодишни приятели от тогава. За София нашият предавател на Експрес също се закотви на 10-тия егаж на Старата телевизионна кула при нашия добър приятел Петър Кефонов:



Петър Кифонов - човекът на 10-ти етаж, винаги спокоен и доброжелателен. При него  отивах с удоволствие и никога не съм имал проблеми.

Задачите по преместването на предавателите ни наложиха да обиколим не малко върхове и други подходящи географски точки на България, за което не съжалявам – техническите проекти, резултатът, беше без забележки от контролните органи и колеги, но и пропътувах из много красиви кътове на България! Съответните местни филиали на „Експрес” заработиха в ефир и получиха признание от общественноста в градовете.



Моята служебна кола , към която изпитвам много голямо уважение. Заедно видяхме много високопланински точки за излъчване в България.

Споделям и един куриозен случай. Проявихме желание да инсталираме нашия софийски предавател на една ведомствена почивна станция на Витоша на голям български металообработващ комбинат. С нашия проектант инж. Иван Захариев посетихме обекта, уговорихме с управата на станцията помещение за предавателя, уточнихме, и мястото, и монтажа, и укрепването на антената. Беше направен и технически предпроект за това със съответната скица на сградата с антената. Оставаше съгласието и подписа на шефа на фирмата. Но, ударихме на камък. Шеф беше вече южнокореец от фирма закупила комбината. Беше човек, определено недолюбващ, направо неуважаващ българите! Той поиска да види как ще изглежда почивната станция с антената над покрива. Искаше снимка! Ние да направим монтажа, да направим след това снимка и ако на него не ме хареса картинката, да откаже... Ние се отказахме! Но докато преговарях два пъти с него в кабинета му, видях неговото срамно отношение към подчинените му вече сътрудници-българи във фирмата! И до сега ми е болно...

Успоредно с всичко това вървеше и техническата модернизация на програмата. Налагаше се усъвършенстване на компютърната мрежа на Централното студио в София и създаване на необходимия сървър, с което да гарантираме съхранението и безпроблемното денонощно ползването на музикалната база данни. Заслугата беше на моя системен администратор Живко Желев.



Системният администратор на радио „Експрес” Живко Желев – мой ценен сътрудник. И една фотошега докато Живко работеше по сървъра (с под-ръчни инструменти):






С Живко на едно от тепетата на Пловдив при осигуряване на радиолиния за преко предаване от града.

Тъй като разказвам за компютърната ни мрежа в софийското студио, ще спомена още едно притеснение. Когато поех Радиото, то имаше вече необходимите персонални компютри. Но започнаха да губят острота на екраните си. Занесох първите един-два в фирмения сервиз и вече трябваше да платим ремонта. Преди дни беше изтекла гаранцията...Ако искате! Може да си купите и нови...До дни премерено!

Създадените по мое време технически възможности за следене и запис на световни новини ни позволи да бъдем първи в отразяване в българския ефир на атаката на Световните кули в Ню Йорк. Все още бяхме в хотел „Хемус”.


 

На тази реклама може да видите и градовете и честотите, на които излъчвахме.

 

Звукорежисьорът Евгени Парцалев в ефирната апаратна в „Хемус”.



В студиото е водещата Мила Димова.



Работното място на музикалния ни редактор Любомир Димитров във Фонотеката . Когато се преместихме в „ Експо 2000” неговият компютър беше вече в по-обширната ни ефирна апаратна.

Приложих използване на релейка (радио линия) за безжична връзка при отразяване на обществени събития в София. Особено удобно беше, когато предавахме от НДК. Приемната антена беше на перваза на прозореца до Живко. Но за други точки се наложи да „превземем” и покрива на хотела. Тази релейка (българска, цифрова) сега е изложена в Музея на радиото в България.

След време гръцките собственици наложиха преместване на Централното студио от последния етаж на хотел „Хемус” в сградата на „Експо 2000”.



„Експо 2000”.



Централния вход. Точно над него беше ефирното студио на „Експрес”.

Това преместване налагаше да проектирам и изградим ново Ефирно студио и Продукционна апаратна на новото място без да прекъсваме програмата нито за час. Някой беше пробвал да прави нещо за бъдещата ефирна апаратна, но добре, че беше спрял. То се иска да знаеш кое за какво е! Оправихме и завършихме с нейната готовност.

Линиите за пренос на сигнала до БТК също се наложи да променим. Телефонните – също. За тях получих помощ от един мой ученик в Колежа във ФЖМК – Николай Качамаков. При това той отказа каквото и да е заплащане! Но всичко това беше направено своевременно и позволи реализиране и на нови програмни акценти, свързани с пряко включване на радиослушатели по многолинеен телефон в ефира и участие в сутрешни блокове на публика на живо .




Ани Великова в новата ефирна апаратна. Пак там е колегата на Ани Ради Цветанов.





Още една от звукорежисьорите ни – Иглика Атанасова.



От другата страна на студийния прозорец - водещият Иво Тодоров.

Сутрешен блок на живо с публика. Водещи този ден са Ани Кочева и Иво Тодоров , а на смесителния пулт е Ради Цветанов..

В редакционното помещение на радио ”Експрес” в „Експо 2000”.

Двете Ани-та в моите прегръдки.

И още един весел наш сътрудник, когото съм снимал от мястото си в офиса – Милен Цветков. Така искам да го помня!



Работното ми място в „Експо 2000” с възможност да контролирам подавания сигнал от сателита до всички наши предаватели.

Радио „Експрес,” и в София, и в страната имаше своята публика и безпорни успехи до момента, когато гръцките собственици на Радиото го продадоха на друга чужда фирма. Те извадиха от българския ефир нашето интелигентно информационно-музикално радио и прехвърлиха честотите му на други частни развлекателни радиа, закупени също от тях. Търговска сделка, но, според мен, едва ли беше в интерес на българското общество .

 Аз бях последния технически специалист от „Експрес”, останал до края му след 5 години работа в него.