Приятели, на 5 март посетих Руския културно – информационен център в София, където се състоя представянето на новото издание на книгата „Граф Игнатиев” на една моя приятелка – журналистката КАЛИНА КАНЕВА. Даже успях да запиша нейните вълнуващи слова на благодарност към препълнената зала. Книгата е наситена с документи и снимки и иска не малко време за да се стигне до последната 527-ма страница. Но за мен представлява изключителен пример за журналистическо разкриване на един живот, отдаден на любовта към Русия и България. На приносът на Българския граф Игнатиев за освобождението, за възкръсването на България. Но не за това искам от днес да ви разказвам.
Четейки книгата на Калина Канева, отново си спомних за една жена, една руска баронеса, която по същото време - войната на Русия и българските опълченци срещу вековния ни подтисник Турция, помага и оставя костите си в нашата земя. За живота на тази баронеса преди години имаше и един игрален филм, но историята е много по-различна и романтична от показаното във филма! През 1992 година един мой приятел – Стоян Бахчеванджиев ме покани в дома си за да запиша разказа на двама българи – журналист и историк на медицината. Ако имате интерес, ще чуете техните имена и техните гласове в тези няколко откъса, които ще ви предоставя тук в следващите дни. За съжаление нямам техни снимки, а само снимка на моя приятел Стоян Бахчеванджиев, който по това време беше вече сляп. Ослепал е в края на годините, когато е бил библиотекар на Рилския манастир. Цели 20 години! Ще чуете за една тайна, която те двамата гости на Бахчеванджиев са разкрили и... не са разкрили! Името и съдбата на тази руска жена от онзи момент на 1992 година до днес продължава да ме вълнува. Очевидно не само мен. Ето какво са написали в края на една своя публикация през 2017 година Катерина Иванова и Деа Манолова: „...Между малкото й вещи намират два плика, вероятно с писма, а на пликовете с нейния почерк пише в случай че умре, да бъдат изгорени...Волята й е изпълнена, но въпросите дали не е обичала някого и дали нея някой не е обичал и има ли това връзка с идването й в България, остават и до днес без отговори, защото тя така пожелава - личният й живот да остане завинаги тайна...”
След години с Любка посетихме лобно място на баронесата в България и това ми даде възможност да направя вълнуващи за нас с Любка снимки от този красив български град. Ще ви ги покажа на края. А сега – първият откъс /11 минути/:
СЛЕДВА ВТОРИ ОТКЪС.
Няма коментари:
Публикуване на коментар