ЗВУЦИ ОТ МИНАЛОТО ЗА БЪДЕЩЕТО - ПРИНОС КЪМ ИСТОРИЯТА НА ЗЛАТНИЯ ФОНД НА РАДИО СОФИЯ

ГЛАВА 1

ГЛАВА 2

ГЛАВА 3

 Приятели, реших към утрешния български празник да споделя няколко снимки от далечния вече 24 май 1958 година. Тогава за последен път манифестирахме като ученици. Бяхме се събрали почти всички от нашия 11 б клас на 33 училище. То тогава се намираше наблизо до площад „Възраждане”. Малко преди да тръгнем, някой е направил снимка, която е един от най-скъпите ни спомени от младостта. Неколцина от нас са отличени като отличници и с една бяла лента през гърдите.

Ще споделя и още една снимка на нашия клас, която беше поместена на първа страница на вестник „Народна младеж” заедно с уводна статия озаглавена „Дружният ХI б клас”. Бяхме дадени за пример със сплотеността ни и задружния и интересен живот, който водехме. Ще си позволя да споделя моето мнение, че това се дължеше и на нашата класна ръководителка, учителката ни по математика Добрина Кулева. Нейният опит като ремсистка още от преди 9 септември беше намерил добра почва в нашия многоброен клас. И този задружен живот пренесохме през всичките следващи години та до днес. Всяка година се събираме поне по веднъж. Днес също се събрахме. Ще ви покажа още няколко снимки от следващите години.

Аз с удоволствие, тук, на моята страница ще споделя и снимки на мои съученици, които през годините ми помагаха и в моята работа като уредник на Музея за история на радиото в България. Помагаха безкористно, като дарители! Благодаря ви мили приятели! Бъдете здрави!

Честит 24-ти май 2024 година!

+13

 Приятели, слушах преди малко информацията на кореспондента на БНТ 1 от Грузия. Млад мъж, но за съжаление, вероятно, той не е чувал българската поговорка, че "който плаща, той поръчва музиката"! За още по-голямо съжаление, значителна, много значителна част от управляващите ни през последния четвърт век също не са я чували или удобно са я "забравили"!

"КОЙТО ПЛАЩА, ТОЙ ПОРЪЧВА МУЗИКАТА!" . Животът е доказал тази древна народна мъдрост.

Става дума за чуждите агенти за влияние, които ФИНАНСИРАТ /както и у нас/ медии и други неправителствени организации...

Всички реакции:

1Zahari Milenkov

Гняв

Коментар

Споделяне

Напишете коментар...

ТАЙНАТА НА БАРОНЕСАТА - втори откъс

 СЛЕДВА ТРЕТИ ОТКЪС.

ТАЙНАТА НА БАРОНЕСАТА - първи откъс

Приятели, на 5 март посетих Руския културно – информационен център в София, където се състоя представянето на новото издание на книгата „Граф Игнатиев” на една моя приятелка – журналистката КАЛИНА КАНЕВА. Даже успях да запиша нейните вълнуващи слова на благодарност към препълнената зала. Книгата е наситена с документи и снимки и иска не малко време за да се стигне до последната 527-ма страница. Но за мен представлява изключителен пример за журналистическо разкриване на един живот, отдаден на любовта към Русия и България. На приносът на Българския граф Игнатиев за освобождението, за възкръсването на България. Но не за това искам от днес да ви разказвам.

Четейки книгата на Калина Канева, отново си спомних за една жена, една руска баронеса, която по същото време - войната на Русия и българските опълченци срещу вековния ни подтисник Турция, помага и оставя костите си в нашата земя. За живота на тази баронеса преди години имаше и един игрален филм, но историята е много по-различна и романтична от показаното във филма! През 1992 година един мой приятел – Стоян Бахчеванджиев ме покани в дома си за да запиша разказа на двама българи – журналист и историк на медицината. Ако имате интерес, ще чуете техните имена и техните гласове в тези няколко откъса, които ще ви предоставя тук в следващите дни. За съжаление нямам техни снимки, а само снимка на моя приятел Стоян Бахчеванджиев, който по това време беше вече сляп. Ослепал е в края на годините, когато е бил библиотекар на Рилския манастир. Цели 20 години! Ще чуете за една тайна, която те двамата гости на Бахчеванджиев са разкрили и... не са разкрили! Името и съдбата на тази руска жена от онзи момент на 1992 година до днес продължава да ме вълнува. Очевидно не само мен. Ето какво са написали в края на една своя публикация през 2017 година Катерина Иванова и Деа Манолова: „...Между малкото й вещи намират два плика, вероятно с писма, а на пликовете с нейния почерк пише в случай че умре, да бъдат изгорени...Волята й е изпълнена, но въпросите дали не е обичала някого и дали нея някой не е обичал и има ли това връзка с идването й в България, остават и до днес без отговори, защото тя така пожелава - личният й живот да остане завинаги тайна...”

След години с Любка посетихме лобно място на баронесата в България и това ми даде възможност да направя вълнуващи за нас с Любка снимки от този красив български град. Ще ви ги покажа на края. А сега – първият откъс /11 минути/:

СЛЕДВА ВТОРИ ОТКЪС.